ИСТОРИЯТА на породата Британската късокосместа котка

Британската късокосместа е може би най-старата британска порода котки. Според една от теориите за произхода й родословието й може да се проследи до онези далечни времена преди около 2 000 години, когато римляните завладяват Британия и там започва да се развива земеделието. Работещите котки – наричани така защото трябвало да "работят", за да се нахранят, а не просто да бъдат домашни любимци – били донесени на острова от римските легионери за да контролират и ограничават популацията от гризачи. Тези котки живеели около хамбари, плевни и ферми и почти нямали контакт с човека. Броят им нараствал и те като цяло благоденствали. Стотици години наред в Британия не се внасяли нови котки и местните екземпляри се кръстосвали в рамките на съществуващата популация. Резултатът бил специфичен вид едра котка с гъста козина.
Към края на 19 век любителите на котки в Обединеното кралство стигнали до извода, че британската порода е красива и заслужава признание. С развъждането на най-качествените екземпляри се заел Харисън Уайър – един от създателите на фелинологията във Великобритания, който бил горещ поклонник на тази порода. По негова инициатива през 1871 г. точно 20 години след първата съвременна изложба на кучета отново в Crystal Palace в Лондон се проведежда и първата в света изложба на котки. Участващите в нея британски късокосмести печелят повечето от наградите. През 1898 г. породата е призната официално – факт, който е отразен в регистрите на Английския клуб на любителите на котки. Любопитното е, че иначе напредничавите американски фелинолози я признават едва през 1980. Първи са, разбира се, Cat Fancier’s Association (CFA), но и днес породата е доста рядко срещана в САЩ.

Британската късокосместа е една от трите световно известни породи котки, които имат свой клуб в България. Ето какво още прочетохме за миналото на породата в статията на Вл. Йонев на официалния адрес на клуба в Internet www.catbg.com

В знаменитата приказка на Шарл Перо се разказва за един забележителен котарак, който ловял зайци и правел всякакви други интересни неща, които обикновено котките не умеят, като например, да се разхожда в ботуши и да говори с човешки глас. Това бил шартрьоз – потомък на големите сини котки, живеещи в манастира Шартрьо, които охранявали от плъхове знаменитите винарски изби. А Луис Карол в своята повест "Алиса в страната на чудесата" разказва за котарак, който можел да се усмихва. (Без съмнение си спомняте за изчезващия Чеширски котарак "котка без усмивка – усмивка без котка"- б.р.) И в двете приказки става дума за една и съща порода, която сега се нарича британска синя късокосместа…

Да оставим настрана ботушите, които явно не са по мярка на котешките лапи, а така също и умението да се говори с човешки глас. Останалото е чиста истина. Шартрьозът ловял зайци без проблеми, винаги оставал верен на своя стопанин, а с ум и хитрост тази порода е известна от незапомнени времена. Една английска дама, дълги години занимавала се с развъждане на британски късокосмести котки, в продължение на 15 години изучавала навиците на тези животни и написала монография, в която доказва, че британецът е в състояние да разбира до 700 произнасяни от човека думи.

Британските котки отдавна живеят в аристократичните семейства и обичат еднакво всички, които живеят в дома. Но миловидното и тромаво "плюшено мече", виждайки плячка, се превръща в тигър, няма спасение от него нито за малката мишка, нито за големия плъх, пък и птичка едва ли би му убягнала на дървото, където той се покатерва със завидна за вида му пъргавина.

Британците са единствените, които в котешкия свят притежават способност да се усмихват. Мнозина от техните стопани твърдят, че е много лесно да се предизвика животното да се усмихне – трябва само добре да похвалите своя любимец. Достатъчно е да кажеш на котарака: "Ти си млад, красив, котките те обичат… а аз съм луд(а) по теб" и ще видите как бузите му се разтягат в снизходителна усмивка, а медните му очи весело гледат към стопанина…"