Загубата на домашен любимец и децата

За повечето деца домашния любимец е не само животно, част от семейството и приятел. Приятел, който е бил с него когато излиза навън и с него, когато се е прибирало вкъщи, а за някои деца дори утеха в трудни моменти. 

За съжаление радостта от това да имаш питомец върви ръка за ръка опаността от това да го загубиш поради инцидент или остаряване.  Не можем да предпазим децата си от това да загубят любимото същество, но можем да им помогнем да се справят по-добре със загубата му.  

Много хора не осъзнават колко травмираща и объркваща може да бъде смъртта за едно дете. Въпреки че децата са склонни да скърбят за по-кратки периоди от време, тяхната мъка е не по-малко интензивна, отколкото тази, изживявана от възрастните. Децата също са склонни да се връщат към темата многократно, в следствие на което се изисква изключително търпение, когато се занимаваме с детския траур. Някои полезни съвети за оказване на помощ на скърбящо дете включват:

1. Помогнете в борбата със скръбта

- Кажете на учителя му за смъртта на домашния любимец.

- Насърчете детето да говори свободно за домашния любимец.

- Дарете детето с много прегръдки и успокоение.

- Обсъдете смъртта, процеса на настъпването й и мъката честно.

2. Никога не казвайте неща като "Бог взе твоя домашен любимец, или "сложихме домашния любимец да спи".

- Детето ще се научи да се страхува, че Бог ще му вземе и други любими същества.

- Детето ще се страхува да си легне да спи.

3. Включете детето във всичко, което се случва.

4. Обяснете необратимостта на смъртта.

Едно от най-трдуните неща е да съобщите сърцеразбиващата новина, че домашния любимец си е отишъл. Опитайте това да е на познато и комфортно място.  

Ако вашия любимец е бил на възраст или е починал в спедствие на болест говорете с децата си преди да дойде часа, за да бъдат подготвени.  Ако положението е такова, че се стигне до евтаназия обяснете на детето си следното:

- Ветеринарът е направил всичко по силите си

- Вашят домашен любимец никога нямаше да оздравее

- Домашния любимец заспа вечния си сън без болка и страх

В зависимост от възрастта на детето и неговото съзряване преценете какви думи да използвате. Понякога е по-добре да използвате "почина" защото за някои деца "приспиване" би имало много объркващо значение и би очаквало домашния му любимец да се събуди.  Някои деца имат нужда да се сбогуват преди това, за други би било тежко изживяване, преценете сами.  

Ако смъртта на животното е била внезапна и неочаквана бъдете кратки и дайте колкото се може по-малко детайли, за това как се е случило. 

Избягвайте да лъжете детето си в такъв момент.  Да му кажете, че животното  е избягало или заминало не е добра идея. Няма да му помогне в тъгата, че вече не е с домашния си любимец и липсата му, а ако някой ден разбере какво реално се е случило ще бъде ядосано, че сте го излъгали и се е надявало да го види пак напразно 

Ако ви попита какво се случва след смъртта, обяснете своята гледна точка по въпроса. Също така един правилен отговор е – Не знам, никой не знае... 

Както и всеки друг при загуба , децата може да имат различни чувства. Възможно е да усетят самота, гняв или дори вина, че не са се грижили достатъчно добре.

Помогнете на детето да разбере, че е нормално да има всички тези емоции. Че не всеки иска да ги обсъди в началото, но вие ще сте винаги насреща когато поиска да говори за това. 

Не се чувствайте длъжни да криете вашата тъга по загубата на любимото животно. Начина по който реагирате е пример за вашите деца. Нормално е да си тъжен когато си загубил скъпо същество. Успокояващо е за едно дете да знае, че не само то се чувства така.