Епилепсия при кучета и котки - диагностика, грижа за любимеца и лечение
Епилепсията е състояние трудно за диагностициране и за лечение. Често стопаните на животни безсилно отпускат ръце, но съвременната наука в много случаи позволява да се поддържа нормално ниво на живот при такива пациенти.
Преди големия припадък кучето стои като заковано на едно място, погледът му е неподвижен. Понякога то трепери,а крайниците са разкрачени. И обратно-някои кучета са превъзбудени - тичат от едно място на друго, могат да ухапят някого или да разкъсат всичко наоколо.
Пристъпът започва така: кучето изквичава и пада на една страна. Това е фазата на тонични конвулсии-продължително напрежение на мускулите, които спират след 10-30 секунди. Кучето отмята глава назад и изпъва крайниците. Очите са отворени,зениците -разширени, но не реагират на светлина,очните ябълки се въртят в различни посоки.
Тоничните конвулсии се сменят с клонични, и което мускулите ту се свиват, ту се отпускат. Животното диша на пресекулки,челюстите конвулсивно се движат, в резултат на което слюнката се превръща на пяна. Често се наблюдава непроизволно отделяне на фекалии и урина, а при мъжките-и на сперма. Когато припадъка свърши, някои животни веднага се изправят и се държат така,като че ли нищо не се е случило. Други чувстват обща отпадналост,те са потиснати,лягат и заспиват.
Причини за епилептичните припадъци може да станат блещукането на екрана на теливизора, силно позвъняване на входната врата или друго нещо,което стряска животното.
Причини за появата и са кръвосмешателство и наследствено разположение към това заболяване.
За да разберете какво е това епилепсия,в началото трябва да се справите с терминологията. Съществуват различни определения и класификация на тази група патологии.
Епилепсията е симптом на дисфункция на мозъка, което при животните може да се изразява с хронично повтарящи се припадъци. Епилепсията не е самостоятелно заболяване, а сходна по проява патология.
Пристъпа се определя от Дж.Р.Хюз в книгата «Epilepsy: A medical review» като "прекалено,безразборно невронално освобождаване,характеризиращо се със пристъпи с тенденция към повторение, в които се наблюдава нарушение на моториката: усещане,възприятие,поведение,афект или съзнание."
По проява епилептичните припадъци могат да се разделят на :
първично-генерализирани пристъпи-припадък,който се проявява с генерализирана конвулсивна активност и загуба на съзнание, и парциални пристъпи,при които не протича загуба на съзнание,но които могат да преминат във вторично-генерализирани пристъпи.
Епилепсията може да бъде идиопатична и симптоматична, външно те се проявяват еднакво
Симптоматична- това е патология,при която в резултат на въздействието на главния мозък или няккой фактори могат да се развият припадъци,например, припадъци на фона на черепно-мозъчна травма,тумори на главния мозък,възпаление на главния мозък или неговата обвивка или при отравяне.
При идиопатичната епилепсия факторите,които влияят патологично на главния мозък не могат да бъдат открити.т.е.,мозъка е сформиран правилно,но не "работи" правилно. Съответно,да се постави диагноза идиопатична епилепсия,може само ако се изключат всички останали заболявания на главния мозък или фактори,способни да причинят конвулсивна активност.
Типове епилепсия
Първична eпилепсия - известна е като генетична, предава се по наследство или истинска епилепсия. Първия пристъп може да протече на възраст от 6 месеца до 5 години. Поставянето на диагнозата епилепсия не означава,че това е генетичен дефект.
Вторична епилепсия - не зависи от наследствеността и може да бъде предизвикана от много причини:
Вродени - (заболявания,свързани с натрупване на вещества в организма),проблем в развитието(хидроцефалия),
Токсични (отравяне с олово,аресен,стрихнин),
инфекции(чума,енцефалит,токсоплазмоза и др.),
метаболитни(ниска кръвна захар,недостиг на ензими,бъбречна и чернодробна недостатъчност),
хранителни(недостиг на витамини,паразити),
травматични(силни контузии и наранявания).
Смята се,че пристъпите могат да бъдат свързани с хипотиреоидизъм,който е наследствено автоимунно заболяване при чистопородните кучета.
Какво не е епилепсия
Понякога стопаните се обръщат към ветеринаря,защото смятат,че кучето има епилепсия,но това не е така. Някой състояния са нормални или патологични и се бъркат с епилепсия.
Например, куче със заболяване на средното ухо, вестибуларния нерв или малкия мозък може да държи глава настрани или да губи координация. Тези симптоми могат да се появят внезапно и да бъдат сбркани с епилепсия.
Кучета със сърдечни и дихателни заболявания понякога губят съзнание и след това, идвайки в съзнание се чувстват слаби.Когато се съвземат могат да дишат трудно, защото се опитват да възстановят нормалното дишане и газообмена.Това състояние също може да се сбърка с епилепсия.
Също още една лъжлива тревога е състояниято наречено обратно кихане. То се характеризира с бърза серия конвулсивни и шумни вдишвания.
Често мускулите на гърдите и корема се свиват в спазми. Тези пристъпи не са опасни и преминават сами.
Някой кучета по време на сън потреперват с крайници, някой могат да скимтят. Това се наблюдава по-често при малките кученца, въпреки че и много големи се държат така. Това състояние е нормално,някой смятат че кучето съува, никой не знае дали е така, но в никакъв случай не е свързано с епилепсия.
Най-голямата разлика между епилептичните пристъпи и състоянията, не свързани с тях, е кучето да разбира събитията. Ако с кучето се случва нещо, което прилича на пристъп, но се намира в пълно съзнание, осъзнава какво става около него или лесно се събужда, това не е епилептичен пристъп.
Диагностика
За откриване на идиопатичната епилепсия се прилагат следните процедури:
1. Преглед на животното и видеозапис на припадъка. На този етап доктора може да определи има ли патология, която може да влияе на главния мозък и да причинява конвулсии. Например, симетричната алопеция може да създаде впечатление за ендокринни заболявания,поведенческо разстройство на поведението или походката- за заболявания на главния мозък, туморни процеси могат да метастазират, също в главния мозък.
2. Задължително се провежда кръвен анализ-общ клиничен и разгърнат биохимичен, за да се изключи патология на вътрешните органи и системни възпалителни процеси, способни да повлияят на конвулсивната активност.
3. Финалния етап на изследването е ЕЕГ,ЯМР,и анализ на черепно-мозъчна течност(ликвор).ЯМР и анализ на ликвор помагат да се изключат инфекциозни, туморни, автоимунни и атрофични процеси в главния мозък, а ЕЕГ- помага да се открие конвулсивното огнище и да се потвърди оконачателно диагнозата-идиопатична епилепсия. Само по такъв начин може да даде точен отговор на въпроса:" Това заболяване идиопатична епилепсия ли е?"
Когато невроните не функционират правилно, започват епилептичните пристъпи и не винаги може да се открие причината за болестта. Най-често засегнатите кучета са на възраст межу 1г. и 3г. Според проучвания, 4% от кучетата по света страдат от епилепсия.
Симптоми на заболяване
Най-често с епилепсия се бърка (както симптоматична,така и идиопатична) с хиперсомния (нарколепсия/катаплексия) състояния, характеризиращи се с нарушение фазата на съня и бодърствуване, при които животното може внезапно да заспи и припадък(синкоп)- състояния, свързани с нарушение на кръвообращението, опит за постъпване на кислород в главния мозък, например, при сърдечна недостатъчност.
Гърчовете са най-често наблюдаваният симптом. Заедно с тях се наблюдава и промяна в поведението на кучето - загуба на ориентация, проблеми с равновесието, загуба на жизнените сили, безпричинно скимтене, увеличено слюнкоотделяне, повръщане. Кучето ще изглежда изморено, неспокойно.
Понякога се появява загуба на контрол върху пикочния мехур и в по-редки случаи - припадъци. Други симптоми на епилепсията са скованост, скърцане със зъби удряне на главата и краката в различни повърхности, силна жажда. Тези симптоми изчезват няколко дни след гърча.
Обикновено преди припадък може да се наблюдава поведението преди припадъка. В този период кучето може да бъде неспокойно,да вие,да не си намира място и да изисква внимание. Големия припадък започва със загуба на съзнание и изпъване на крайниците. Кучето може да престане да диша за 10-30 секунди, след това започва генерализирана двигателна активност, животното безредно придвижва лапи, може да сърба,има неволно уриниране и дефекация.
Постприпадъчната фаза се характеризира с дезориентация и объркване.К учето може да се удари в стената,да не забележи и познае вещите и хората.Тази фаза може да продължи от няколко минути до няколко часа.
Какво да прави стопанина по време на припадък?
Ако животното се намира на опасно място, преместете го на безопасно място и се старайте да не го безпокоите. Всякакви дразнители и действията на стопанина могат да станат причина за нов припадък.
Не се опитвайте да отворите устата на животното и да вадите езика!
Кучето не може да го глътне, опитите за това могат да доведат до травма на стопанина, както и на кучето (фрактура на челюстта). Вместо това се успокойте, постарайте се да заснемете припадъка на видео и задължително засечете продължителността му. Веднага след като пристъпа завърши, се обадете на ветеринарния си лекар.
При котките идиопатичната епилепсия се среща по-рядко, отколкото при кучетата. За това за такива животни е необходимо внимателно да се изключат възможните причини за припадъка. По време и веднага след припадъка котките могат да травмират стопанина, за това задължително в този период оставете животното на спокойствие.
Опасни за живота на животното са припадъците, продължаващи повече от 5 минути(епилептичен статус) или повтарящи се един след друг (клъстери) без прекъсване. В случаите на епистатус или клъстер е необходимо колкото може по-бързо да заведете животното във вет.клиника. Подобни състояния водят до сериозни повреди на главния мозък и са опасни за живота. Не трябва да се опитвате да ги купирате самостоятелно, защото времето загубено за опит да изведете животното от тези състояния в дома, впоследствие могат да струват неговия живот.
Лечение
Не бива да се страхувате от животно,което има епилептичен припадък.За предотвърдяване на травми по време на конвулсии главата на животното се придържа с ръка,под главата и тялото се поставя нещо меко.След пристъпа животното се премества в тъмно помещение и се слага да легне върху мека постелка.Извежда се на къси разстояния,разходките се намаляват до минимум.Храни се често,но на малки порции,дава му се съвсем малко месо,а към храната се добавя суров жълтък.
На животното се дават успокоителни;10%-ов разтвор на натриев бромид-по 3-4 милилитра,или валерианова тинктура.Дребните животни през ден се къпят в отвара от валерианови корени.Епилепсията се лекува със запарка от риган-10 грама на 300 милилитра вряла вода.На по-големите кучета тази отвара се дава три пъти дневно по 50 милилитра 15 минути преди хранене.Курсът на лечение е около 3 години.
И още едно лекарство за лечение-чай от цвят на люляк.
Животното задължително трябва да се заведе на лекар.
Не е възможно да се излекува идиопатичната епилепсия, но е възможно да се използват противогърчови препарати, да се намали честотата и тежестта на припадъците. Смята се, че противогърчовата терапия може да започне когато припадъците са по-чести от веднъж месечно или ако животното ги понася тежко. За ефективно се смята лечението, което осигурява резултат "не повече от 1 припадък в месеца, с продължителност не повече от 5 мин.,с постконсвулсивна фаза не повече от 20 мин.)".
Основен препарат при избора на лечение е фенобарбитала, останалите противогърчови препарати се използват само в случаите, ако не може да се осигури достатъчен ефект при монотерапията с фенобарбитал. Не всички препарати, използвани в хуманната медицина подхождат за лечение на животните: някой от тях са безполезни,а други могат да предизвикат припадък.
Прогнозата при идиопатичната епилепсия зависи от успешността на противогърчовата терапия.При правилен избор на дозата на препарата може да се постигне добро качество на живот за дълги години.
При симптоматична епилепсия прогнозата зависи от основното заболяване,водещо до припадък,и може силно да варира.
По-често решението за евтаназия на животното се взима от стопаните въз основа на невъзможността или нежеланието да се провежда противогърчова терапия, скъпа диагностика или невъзможност да постигне желания ефект с противогърчовите препарати.Преди да вземете подобно решение трябва да помните,че действието на фенобарбитала започва 14 дни след началото на приема, а за точното дозиране на препарата може да изминат няколко месеца.В случаите на несъстоятелна монотерапия с фенобарбитал,може да се необходими още няколко месеца,за да се изберат други противогърчови препарати или тяхната комбинация.
Старайте се да записвате продължителността и качеството на всички припадъци и да поддържате връзка с вашия ветеринар. Това ще позволи да помогнете на вашия любимец в по-кратки срокове.
Избора на препарат е индивидуален за всеки конкретен случай, схемата на лечение може да се променя в зависимост от поносимостта и ефекта на препарата.
Когато не помага лечението
Има много причини за неефективността на медицинското лечение. Най-главната от тях е тази, че стопанина не осигурява точен прием на предписания препарат. Прогресирането на другото заболяване, което е причина за пристъпите, може да пречи на лечението. Стомашно-чревните заболявания също могат да пречат за усвояване на препарата,транквилизаторите могат да стимулират пристъпи. А възможно е този препарат да не помага на животното.
Може ли да се чифтосва куче или котка с епилепсия?
При много породи не е доказано точно, че епилепсията е наследствено заболяване. Имайте предвид, че при някой породи и линии вътре в породата, заболяването се среща по-често. Това означава,че се предава по наследство.
Кучета, болни от епилепсия не трябва да се чифтосват.
Преди големия припадък кучето стои като заковано на едно място, погледът му е неподвижен. Понякога то трепери,а крайниците са разкрачени. И обратно-някои кучета са превъзбудени - тичат от едно място на друго, могат да ухапят някого или да разкъсат всичко наоколо.
Пристъпът започва така: кучето изквичава и пада на една страна. Това е фазата на тонични конвулсии-продължително напрежение на мускулите, които спират след 10-30 секунди. Кучето отмята глава назад и изпъва крайниците. Очите са отворени,зениците -разширени, но не реагират на светлина,очните ябълки се въртят в различни посоки.
Тоничните конвулсии се сменят с клонични, и което мускулите ту се свиват, ту се отпускат. Животното диша на пресекулки,челюстите конвулсивно се движат, в резултат на което слюнката се превръща на пяна. Често се наблюдава непроизволно отделяне на фекалии и урина, а при мъжките-и на сперма. Когато припадъка свърши, някои животни веднага се изправят и се държат така,като че ли нищо не се е случило. Други чувстват обща отпадналост,те са потиснати,лягат и заспиват.
Причини за епилептичните припадъци може да станат блещукането на екрана на теливизора, силно позвъняване на входната врата или друго нещо,което стряска животното.
Причини за появата и са кръвосмешателство и наследствено разположение към това заболяване.
За да разберете какво е това епилепсия,в началото трябва да се справите с терминологията. Съществуват различни определения и класификация на тази група патологии.
Епилепсията е симптом на дисфункция на мозъка, което при животните може да се изразява с хронично повтарящи се припадъци. Епилепсията не е самостоятелно заболяване, а сходна по проява патология.
Пристъпа се определя от Дж.Р.Хюз в книгата «Epilepsy: A medical review» като "прекалено,безразборно невронално освобождаване,характеризиращо се със пристъпи с тенденция към повторение, в които се наблюдава нарушение на моториката: усещане,възприятие,поведение,афект или съзнание."
По проява епилептичните припадъци могат да се разделят на :
първично-генерализирани пристъпи-припадък,който се проявява с генерализирана конвулсивна активност и загуба на съзнание, и парциални пристъпи,при които не протича загуба на съзнание,но които могат да преминат във вторично-генерализирани пристъпи.
Епилепсията може да бъде идиопатична и симптоматична, външно те се проявяват еднакво
Симптоматична- това е патология,при която в резултат на въздействието на главния мозък или няккой фактори могат да се развият припадъци,например, припадъци на фона на черепно-мозъчна травма,тумори на главния мозък,възпаление на главния мозък или неговата обвивка или при отравяне.
При идиопатичната епилепсия факторите,които влияят патологично на главния мозък не могат да бъдат открити.т.е.,мозъка е сформиран правилно,но не "работи" правилно. Съответно,да се постави диагноза идиопатична епилепсия,може само ако се изключат всички останали заболявания на главния мозък или фактори,способни да причинят конвулсивна активност.
Типове епилепсия
Първична eпилепсия - известна е като генетична, предава се по наследство или истинска епилепсия. Първия пристъп може да протече на възраст от 6 месеца до 5 години. Поставянето на диагнозата епилепсия не означава,че това е генетичен дефект.
Вторична епилепсия - не зависи от наследствеността и може да бъде предизвикана от много причини:
Вродени - (заболявания,свързани с натрупване на вещества в организма),проблем в развитието(хидроцефалия),
Токсични (отравяне с олово,аресен,стрихнин),
инфекции(чума,енцефалит,токсоплазмоза и др.),
метаболитни(ниска кръвна захар,недостиг на ензими,бъбречна и чернодробна недостатъчност),
хранителни(недостиг на витамини,паразити),
травматични(силни контузии и наранявания).
Смята се,че пристъпите могат да бъдат свързани с хипотиреоидизъм,който е наследствено автоимунно заболяване при чистопородните кучета.
Какво не е епилепсия
Понякога стопаните се обръщат към ветеринаря,защото смятат,че кучето има епилепсия,но това не е така. Някой състояния са нормални или патологични и се бъркат с епилепсия.
Например, куче със заболяване на средното ухо, вестибуларния нерв или малкия мозък може да държи глава настрани или да губи координация. Тези симптоми могат да се появят внезапно и да бъдат сбркани с епилепсия.
Кучета със сърдечни и дихателни заболявания понякога губят съзнание и след това, идвайки в съзнание се чувстват слаби.Когато се съвземат могат да дишат трудно, защото се опитват да възстановят нормалното дишане и газообмена.Това състояние също може да се сбърка с епилепсия.
Също още една лъжлива тревога е състояниято наречено обратно кихане. То се характеризира с бърза серия конвулсивни и шумни вдишвания.
Често мускулите на гърдите и корема се свиват в спазми. Тези пристъпи не са опасни и преминават сами.
Някой кучета по време на сън потреперват с крайници, някой могат да скимтят. Това се наблюдава по-често при малките кученца, въпреки че и много големи се държат така. Това състояние е нормално,някой смятат че кучето съува, никой не знае дали е така, но в никакъв случай не е свързано с епилепсия.
Най-голямата разлика между епилептичните пристъпи и състоянията, не свързани с тях, е кучето да разбира събитията. Ако с кучето се случва нещо, което прилича на пристъп, но се намира в пълно съзнание, осъзнава какво става около него или лесно се събужда, това не е епилептичен пристъп.
Диагностика
За откриване на идиопатичната епилепсия се прилагат следните процедури:
1. Преглед на животното и видеозапис на припадъка. На този етап доктора може да определи има ли патология, която може да влияе на главния мозък и да причинява конвулсии. Например, симетричната алопеция може да създаде впечатление за ендокринни заболявания,поведенческо разстройство на поведението или походката- за заболявания на главния мозък, туморни процеси могат да метастазират, също в главния мозък.
2. Задължително се провежда кръвен анализ-общ клиничен и разгърнат биохимичен, за да се изключи патология на вътрешните органи и системни възпалителни процеси, способни да повлияят на конвулсивната активност.
3. Финалния етап на изследването е ЕЕГ,ЯМР,и анализ на черепно-мозъчна течност(ликвор).ЯМР и анализ на ликвор помагат да се изключат инфекциозни, туморни, автоимунни и атрофични процеси в главния мозък, а ЕЕГ- помага да се открие конвулсивното огнище и да се потвърди оконачателно диагнозата-идиопатична епилепсия. Само по такъв начин може да даде точен отговор на въпроса:" Това заболяване идиопатична епилепсия ли е?"
Когато невроните не функционират правилно, започват епилептичните пристъпи и не винаги може да се открие причината за болестта. Най-често засегнатите кучета са на възраст межу 1г. и 3г. Според проучвания, 4% от кучетата по света страдат от епилепсия.
Симптоми на заболяване
Най-често с епилепсия се бърка (както симптоматична,така и идиопатична) с хиперсомния (нарколепсия/катаплексия) състояния, характеризиращи се с нарушение фазата на съня и бодърствуване, при които животното може внезапно да заспи и припадък(синкоп)- състояния, свързани с нарушение на кръвообращението, опит за постъпване на кислород в главния мозък, например, при сърдечна недостатъчност.
Гърчовете са най-често наблюдаваният симптом. Заедно с тях се наблюдава и промяна в поведението на кучето - загуба на ориентация, проблеми с равновесието, загуба на жизнените сили, безпричинно скимтене, увеличено слюнкоотделяне, повръщане. Кучето ще изглежда изморено, неспокойно.
Понякога се появява загуба на контрол върху пикочния мехур и в по-редки случаи - припадъци. Други симптоми на епилепсията са скованост, скърцане със зъби удряне на главата и краката в различни повърхности, силна жажда. Тези симптоми изчезват няколко дни след гърча.
Обикновено преди припадък може да се наблюдава поведението преди припадъка. В този период кучето може да бъде неспокойно,да вие,да не си намира място и да изисква внимание. Големия припадък започва със загуба на съзнание и изпъване на крайниците. Кучето може да престане да диша за 10-30 секунди, след това започва генерализирана двигателна активност, животното безредно придвижва лапи, може да сърба,има неволно уриниране и дефекация.
Постприпадъчната фаза се характеризира с дезориентация и объркване.К учето може да се удари в стената,да не забележи и познае вещите и хората.Тази фаза може да продължи от няколко минути до няколко часа.
Какво да прави стопанина по време на припадък?
Ако животното се намира на опасно място, преместете го на безопасно място и се старайте да не го безпокоите. Всякакви дразнители и действията на стопанина могат да станат причина за нов припадък.
Не се опитвайте да отворите устата на животното и да вадите езика!
Кучето не може да го глътне, опитите за това могат да доведат до травма на стопанина, както и на кучето (фрактура на челюстта). Вместо това се успокойте, постарайте се да заснемете припадъка на видео и задължително засечете продължителността му. Веднага след като пристъпа завърши, се обадете на ветеринарния си лекар.
При котките идиопатичната епилепсия се среща по-рядко, отколкото при кучетата. За това за такива животни е необходимо внимателно да се изключат възможните причини за припадъка. По време и веднага след припадъка котките могат да травмират стопанина, за това задължително в този период оставете животното на спокойствие.
Опасни за живота на животното са припадъците, продължаващи повече от 5 минути(епилептичен статус) или повтарящи се един след друг (клъстери) без прекъсване. В случаите на епистатус или клъстер е необходимо колкото може по-бързо да заведете животното във вет.клиника. Подобни състояния водят до сериозни повреди на главния мозък и са опасни за живота. Не трябва да се опитвате да ги купирате самостоятелно, защото времето загубено за опит да изведете животното от тези състояния в дома, впоследствие могат да струват неговия живот.
Лечение
Не бива да се страхувате от животно,което има епилептичен припадък.За предотвърдяване на травми по време на конвулсии главата на животното се придържа с ръка,под главата и тялото се поставя нещо меко.След пристъпа животното се премества в тъмно помещение и се слага да легне върху мека постелка.Извежда се на къси разстояния,разходките се намаляват до минимум.Храни се често,но на малки порции,дава му се съвсем малко месо,а към храната се добавя суров жълтък.
На животното се дават успокоителни;10%-ов разтвор на натриев бромид-по 3-4 милилитра,или валерианова тинктура.Дребните животни през ден се къпят в отвара от валерианови корени.Епилепсията се лекува със запарка от риган-10 грама на 300 милилитра вряла вода.На по-големите кучета тази отвара се дава три пъти дневно по 50 милилитра 15 минути преди хранене.Курсът на лечение е около 3 години.
И още едно лекарство за лечение-чай от цвят на люляк.
Животното задължително трябва да се заведе на лекар.
Не е възможно да се излекува идиопатичната епилепсия, но е възможно да се използват противогърчови препарати, да се намали честотата и тежестта на припадъците. Смята се, че противогърчовата терапия може да започне когато припадъците са по-чести от веднъж месечно или ако животното ги понася тежко. За ефективно се смята лечението, което осигурява резултат "не повече от 1 припадък в месеца, с продължителност не повече от 5 мин.,с постконсвулсивна фаза не повече от 20 мин.)".
Основен препарат при избора на лечение е фенобарбитала, останалите противогърчови препарати се използват само в случаите, ако не може да се осигури достатъчен ефект при монотерапията с фенобарбитал. Не всички препарати, използвани в хуманната медицина подхождат за лечение на животните: някой от тях са безполезни,а други могат да предизвикат припадък.
Прогнозата при идиопатичната епилепсия зависи от успешността на противогърчовата терапия.При правилен избор на дозата на препарата може да се постигне добро качество на живот за дълги години.
При симптоматична епилепсия прогнозата зависи от основното заболяване,водещо до припадък,и може силно да варира.
По-често решението за евтаназия на животното се взима от стопаните въз основа на невъзможността или нежеланието да се провежда противогърчова терапия, скъпа диагностика или невъзможност да постигне желания ефект с противогърчовите препарати.Преди да вземете подобно решение трябва да помните,че действието на фенобарбитала започва 14 дни след началото на приема, а за точното дозиране на препарата може да изминат няколко месеца.В случаите на несъстоятелна монотерапия с фенобарбитал,може да се необходими още няколко месеца,за да се изберат други противогърчови препарати или тяхната комбинация.
Старайте се да записвате продължителността и качеството на всички припадъци и да поддържате връзка с вашия ветеринар. Това ще позволи да помогнете на вашия любимец в по-кратки срокове.
Избора на препарат е индивидуален за всеки конкретен случай, схемата на лечение може да се променя в зависимост от поносимостта и ефекта на препарата.
Когато не помага лечението
Има много причини за неефективността на медицинското лечение. Най-главната от тях е тази, че стопанина не осигурява точен прием на предписания препарат. Прогресирането на другото заболяване, което е причина за пристъпите, може да пречи на лечението. Стомашно-чревните заболявания също могат да пречат за усвояване на препарата,транквилизаторите могат да стимулират пристъпи. А възможно е този препарат да не помага на животното.
Може ли да се чифтосва куче или котка с епилепсия?
При много породи не е доказано точно, че епилепсията е наследствено заболяване. Имайте предвид, че при някой породи и линии вътре в породата, заболяването се среща по-често. Това означава,че се предава по наследство.
Кучета, болни от епилепсия не трябва да се чифтосват.
Няма коментари
Още от форумa
