Схеми на ваксинация

1. DHP - м/у 42 до 45 ден
2. DHP + LEPTO - 2 седмици след I-вата
3. DHPPi + LEPTO - на 3-тия месец
4. RABIES - на 6-тия месец
5. DHPPi + LEPTO + RABIES - всяка година +след 6 месеца LEPTO
DHP - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза
DHPPi - гана (дистемпер), инфекциозен хепатит, парвовироза, параинфлуенца
LEPTO - лептоспироза (двувалентна)
RABIES - бяс

30-40 ден Р 
40-45 Р + corona или DP или DP+CORONA или DHP
50-60 ден DHP; DHPPi ; DHPL ; DHPPiL ;DHPPiL+ CORONA
70-90 ден DHP +L; DHPPi +L ; DHPPi+ L+ CORONA
6 месец Rabies ; DHPPiLR ;DHPLR ; LR

Пристъпът започва така: кучето изквичава и пада на една страна. Това е фазата на тонични конвулсии-продължително напрежение на мускулите, които спират след 10-30 секунди. Кучето отмята глава назад и изпъва крайниците. Очите са отворени,зениците -разширени, но не реагират на светлина,очните ябълки се въртят в различни посоки.

Тоничните конвулсии се сменят с клонични, и което мускулите ту се свиват, ту се отпускат. Животното диша на пресекулки,челюстите конвулсивно се движат, в резултат на което слюнката се превръща на пяна. Често се наблюдава непроизволно отделяне на фекалии и урина, а при мъжките-и на сперма. Когато припадъка свърши, някои животни веднага се изправят и се държат така,като че ли нищо не се е случило. Други чувстват обща отпадналост,те са потиснати,лягат и заспиват.
Причини за епилептичните припадъци може да станат блещукането на екрана на теливизора, силно позвъняване на входната врата или друго нещо,което стряска животното.
Причини за появата и са кръвосмешателство и наследствено разположение към това заболяване.

За да разберете какво е това епилепсия,в началото трябва да се справите с терминологията. Съществуват различни определения и класификация на тази група патологии.
Епилепсията е симптом на дисфункция на мозъка, което при животните може да се изразява с хронично повтарящи се припадъци. Епилепсията не е самостоятелно заболяване, а сходна по проява патология.

Пристъпа се определя от Дж.Р.Хюз в книгата «Epilepsy: A medical review» като "прекалено,безразборно невронално освобождаване,характеризиращо се със пристъпи с тенденция към повторение, в които се наблюдава нарушение на моториката: усещане,възприятие,поведение,афект или съзнание."

По проява епилептичните припадъци могат да се разделят на :
първично-генерализирани пристъпи-припадък,който се проявява с генерализирана конвулсивна активност и загуба на съзнание, и парциални пристъпи,при които не протича загуба на съзнание,но които могат да преминат във вторично-генерализирани пристъпи.

Епилепсията може да бъде идиопатична и симптоматична, външно те се проявяват еднакво

Симптоматична- това е патология,при която в резултат на въздействието на главния мозък или няккой фактори могат да се развият припадъци,например, припадъци на фона на черепно-мозъчна травма,тумори на главния мозък,възпаление на главния мозък или неговата обвивка или при отравяне.

При идиопатичната епилепсия факторите,които влияят патологично на главния мозък не могат да бъдат открити.т.е.,мозъка е сформиран правилно,но не "работи" правилно. Съответно,да се постави диагноза идиопатична епилепсия,може само ако се изключат всички останали заболявания на главния мозък или фактори,способни да причинят конвулсивна активност.

Типове епилепсия

Първична eпилепсия - известна е като генетична, предава се по наследство или истинска епилепсия. Първия пристъп може да протече на възраст от 6 месеца до 5 години. Поставянето на диагнозата епилепсия не означава,че това е генетичен дефект.

Вторична епилепсия - не зависи от наследствеността и може да бъде предизвикана от много причини:

Вродени - (заболявания,свързани с натрупване на вещества в организма),проблем в развитието(хидроцефалия),

Токсични (отравяне с олово,аресен,стрихнин),
инфекции(чума,енцефалит,токсоплазмоза и др.),
метаболитни(ниска кръвна захар,недостиг на ензими,бъбречна и чернодробна недостатъчност),
хранителни(недостиг на витамини,паразити),
травматични(силни контузии и наранявания).

Смята се,че пристъпите могат да бъдат свързани с хипотиреоидизъм,който е наследствено автоимунно заболяване при чистопородните кучета.

Какво не е епилепсия

Понякога стопаните се обръщат към ветеринаря,защото смятат,че кучето има епилепсия,но това не е така. Някой състояния са нормални или патологични и се бъркат с епилепсия.

Например, куче със заболяване на средното ухо, вестибуларния нерв или малкия мозък може да държи глава настрани или да губи координация. Тези симптоми могат да се появят внезапно и да бъдат сбркани с епилепсия.

Кучета със сърдечни и дихателни заболявания понякога губят съзнание и след това, идвайки в съзнание се чувстват слаби.Когато се съвземат могат да дишат трудно, защото се опитват да възстановят нормалното дишане и газообмена.Това състояние също може да се сбърка с епилепсия.

Също още една лъжлива тревога е състояниято наречено обратно кихане. То се характеризира с бърза серия конвулсивни и шумни вдишвания.
Често мускулите на гърдите и корема се свиват в спазми. Тези пристъпи не са опасни и преминават сами.

Някой кучета по време на сън потреперват с крайници, някой могат да скимтят. Това се наблюдава по-често при малките кученца, въпреки че и много големи се държат така. Това състояние е нормално,някой смятат че кучето съува, никой не знае дали е така, но в никакъв случай не е свързано с епилепсия.

Най-голямата разлика между епилептичните пристъпи и състоянията, не свързани с тях, е кучето да разбира събитията. Ако с кучето се случва нещо, което прилича на пристъп, но се намира в пълно съзнание, осъзнава какво става около него или лесно се събужда, това не е епилептичен пристъп.

Диагностика

За откриване на идиопатичната епилепсия се прилагат следните процедури:

1. Преглед на животното и видеозапис на припадъка. На този етап доктора може да определи има ли патология, която може да влияе на главния мозък и да причинява конвулсии. Например, симетричната алопеция може да създаде впечатление за ендокринни заболявания,поведенческо разстройство на поведението или походката- за заболявания на главния мозък, туморни процеси могат да метастазират, също в главния мозък.

2. Задължително се провежда кръвен анализ-общ клиничен и разгърнат биохимичен, за да се изключи патология на вътрешните органи и системни възпалителни процеси, способни да повлияят на конвулсивната активност.

3. Финалния етап на изследването е ЕЕГ,ЯМР,и анализ на черепно-мозъчна течност(ликвор).ЯМР и анализ на ликвор помагат да се изключат инфекциозни, туморни, автоимунни и атрофични процеси в главния мозък, а ЕЕГ- помага да се открие конвулсивното огнище и да се потвърди оконачателно диагнозата-идиопатична епилепсия. Само по такъв начин може да даде точен отговор на въпроса:" Това заболяване идиопатична епилепсия ли е?"

Когато невроните не функционират правилно, започват епилептичните пристъпи и не винаги може да се открие причината за болестта. Най-често засегнатите кучета са на възраст межу 1г. и 3г. Според проучвания, 4% от кучетата по света страдат от епилепсия.


Симптоми на заболяване

Най-често с епилепсия се бърка (както симптоматична,така и идиопатична) с хиперсомния (нарколепсия/катаплексия) състояния, характеризиращи се с нарушение фазата на съня и бодърствуване, при които животното може внезапно да заспи и припадък(синкоп)- състояния, свързани с нарушение на кръвообращението, опит за постъпване на кислород в главния мозък, например, при сърдечна недостатъчност.

Гърчовете са най-често наблюдаваният симптом. Заедно с тях се наблюдава и промяна в поведението на кучето - загуба на ориентация, проблеми с равновесието, загуба на жизнените сили, безпричинно скимтене, увеличено слюнкоотделяне, повръщане. Кучето ще изглежда изморено, неспокойно.
Понякога се появява загуба на контрол върху пикочния мехур и в по-редки случаи - припадъци. Други симптоми на епилепсията са скованост, скърцане със зъби удряне на главата и краката в различни повърхности, силна жажда. Тези симптоми изчезват няколко дни след гърча.

Обикновено преди припадък може да се наблюдава поведението преди припадъка. В този период кучето може да бъде неспокойно,да вие,да не си намира място и да изисква внимание. Големия припадък започва със загуба на съзнание и изпъване на крайниците. Кучето може да престане да диша за 10-30 секунди, след това започва генерализирана двигателна активност, животното безредно придвижва лапи, може да сърба,има неволно уриниране и дефекация.

Постприпадъчната фаза се характеризира с дезориентация и объркване.К учето може да се удари в стената,да не забележи и познае вещите и хората.Тази фаза може да продължи от няколко минути до няколко часа.

Какво да прави стопанина по време на припадък?

Ако животното се намира на опасно място, преместете го на безопасно място и се старайте да не го безпокоите. Всякакви дразнители и действията на стопанина могат да станат причина за нов припадък.

Не се опитвайте да отворите устата на животното и да вадите езика!
Кучето не може да го глътне, опитите за това могат да доведат до травма на стопанина, както и на кучето (фрактура на челюстта). Вместо това се успокойте, постарайте се да заснемете припадъка на видео и задължително засечете продължителността му. Веднага след като пристъпа завърши, се обадете на ветеринарния си лекар.

При котките идиопатичната епилепсия се среща по-рядко, отколкото при кучетата. За това за такива животни е необходимо внимателно да се изключат възможните причини за припадъка. По време и веднага след припадъка котките могат да травмират стопанина, за това задължително в този период оставете животното на спокойствие.

Опасни за живота на животното са припадъците, продължаващи повече от 5 минути(епилептичен статус) или повтарящи се един след друг (клъстери) без прекъсване. В случаите на епистатус или клъстер е необходимо колкото може по-бързо да заведете животното във вет.клиника. Подобни състояния водят до сериозни повреди на главния мозък и са опасни за живота. Не трябва да се опитвате да ги купирате самостоятелно, защото времето загубено за опит да изведете животното от тези състояния в дома, впоследствие могат да струват неговия живот.

Лечение

Не бива да се страхувате от животно,което има епилептичен припадък.За предотвърдяване на травми по време на конвулсии главата на животното се придържа с ръка,под главата и тялото се поставя нещо меко.След пристъпа животното се премества в тъмно помещение и се слага да легне върху мека постелка.Извежда се на къси разстояния,разходките се намаляват до минимум.Храни се често,но на малки порции,дава му се съвсем малко месо,а към храната се добавя суров жълтък.
На животното се дават успокоителни;10%-ов разтвор на натриев бромид-по 3-4 милилитра,или валерианова тинктура.Дребните животни през ден се къпят в отвара от валерианови корени.Епилепсията се лекува със запарка от риган-10 грама на 300 милилитра вряла вода.На по-големите кучета тази отвара се дава три пъти дневно по 50 милилитра 15 минути преди хранене.Курсът на лечение е около 3 години.
И още едно лекарство за лечение-чай от цвят на люляк.
Животното задължително трябва да се заведе на лекар.

Не е възможно да се излекува идиопатичната епилепсия, но е възможно да се използват противогърчови препарати, да се намали честотата и тежестта на припадъците. Смята се, че противогърчовата терапия може да започне когато припадъците са по-чести от веднъж месечно или ако животното ги понася тежко. За ефективно се смята лечението, което осигурява резултат "не повече от 1 припадък в месеца, с продължителност не повече от 5 мин.,с постконсвулсивна фаза не повече от 20 мин.)".

Основен препарат при избора на лечение е фенобарбитала, останалите противогърчови препарати се използват само в случаите, ако не може да се осигури достатъчен ефект при монотерапията с фенобарбитал. Не всички препарати, използвани в хуманната медицина подхождат за лечение на животните: някой от тях са безполезни,а други могат да предизвикат припадък.

Прогнозата при идиопатичната епилепсия зависи от успешността на противогърчовата терапия.При правилен избор на дозата на препарата може да се постигне добро качество на живот за дълги години.
При симптоматична епилепсия прогнозата зависи от основното заболяване,водещо до припадък,и може силно да варира.

По-често решението за евтаназия на животното се взима от стопаните въз основа на невъзможността или нежеланието да се провежда противогърчова терапия, скъпа диагностика или невъзможност да постигне желания ефект с противогърчовите препарати.Преди да вземете подобно решение трябва да помните,че действието на фенобарбитала започва 14 дни след началото на приема, а за точното дозиране на препарата може да изминат няколко месеца.В случаите на несъстоятелна монотерапия с фенобарбитал,може да се необходими още няколко месеца,за да се изберат други противогърчови препарати или тяхната комбинация.

Старайте се да записвате продължителността и качеството на всички припадъци и да поддържате връзка с вашия ветеринар. Това ще позволи да помогнете на вашия любимец в по-кратки срокове.

Избора на препарат е индивидуален за всеки конкретен случай, схемата на лечение може да се променя в зависимост от поносимостта и ефекта на препарата.


Когато не помага лечението

Има много причини за неефективността на медицинското лечение. Най-главната от тях е тази, че стопанина не осигурява точен прием на предписания препарат. Прогресирането на другото заболяване, което е причина за пристъпите, може да пречи на лечението. Стомашно-чревните заболявания също могат да пречат за усвояване на препарата,транквилизаторите могат да стимулират пристъпи. А възможно е този препарат да не помага на животното.

Може ли да се чифтосва куче или котка с епилепсия?

При много породи не е доказано точно, че епилепсията е наследствено заболяване. Имайте предвид, че при някой породи и линии вътре в породата, заболяването се среща по-често. Това означава,че се предава по наследство.
Кучета, болни от епилепсия не трябва да се чифтосват.

Под 3 месеца  зайчето трябва да се храни само с майчина кърма. Зайчета под тази възраст не бива да се отделят от майката. Ако някой се опитва да ви продаде по-малко зайче, откажете, вероятността да не преживее е голяма.

Между 3 и 6 месеца зайчето се храни САМО с гранули, предназначени за зайци, в неогрраничено количество. Желателно е да се изберат гранулите с най-високо процентно съдържание на протеин (описано е на опаковката на храната). НЕ бива да се дава фуражна храна на декоративни зайци, тя е предназначена за угояване на заци, отглеждани за месо само и ще доведе до здравословни проблеми.  НИЩО друго не бива да се дава в тази възраст, дори и само като лакомство. 

След 6 месечна възраст задължително трябва да се включи сено, зеленчуци и други лакомства по желание. Сено трябва да има винаги в изобилие. Целта на сеното е да се изпиляват зъбите, които не спират да растат. То има ниска хранителна стойност, затова трябва да се добавят и гранули.

Количестото на гранулите за възрастен заек ще варира според храната (указано на етикета) но обикновено е 1/3-1/2 чаена чаша на ден. Храната се разделя на 2 приема, сутрин и вечер 

Зеленчуци: След 6 месечна възраст зеленчуци могат да се включат в ежедневното хранене. Балансът е 75% листни(салата, листа глухарче, лапад ит .н)  и 25% други(морков,чушка, броколи), като максималното количество не надвишава 1-1.5 чаена чаша на ден. Всеки нов зеленчук трябва да се внесе в диетата постепенно и да се наблюдава дали понася на стомахчето. Всеки зеленчук трябва да се дава в ротация и да се редува с други. Също така давайте само пресни, не гнили плодове и зеленчуци. Правилото е - ако вие не бихте го яли, и зайчето не бива да го яде. 

Плодове: зайците обичат сладки плодове, но стомасите им могат да толерират много малки количества захар. Плодовете не бива да са част от ежедневното хранене, могат да се дават САМО като лакомство от време на време, като количеството е не по-голямо от 1 малка човешка хапка на ден. Ако се дават големи количества наведнъж стомаха ще се разстрои, ако се дават прекалено често заека може да свикне  и да отказва нормална храна.Това важи и за ябълките. Особено любими обикновено са банани и ягоди. 

Лакомства от зоомагазина: позволени са само тез изрично предназначени за зайци. Давайте по-рядко и в малки колиества, за да не навреди на ежедневното хранене. Минерално блокче може да има по сяко време оставено.

Избягвайте: хляб, зеле в големи количества, лук, всякаква човешка храна различна от пресни плодове и зеленчуци.

ВАЖНО: зайците имат изключително чувствителни стомаси и неправилно хранене може да предизвика смърт буквално в рамките на 24ч. Всякакви промени в храненето, дори смяна на гранули, трябва да се правят много плавно, примесени със старата храна и под наблюдение на изпражненията. 

Клетка: голяма част от живота си зайчето ще прекара в клетката си, тя е неговия дом, затова е важно да е съобразена с нуждите му. Като големина абсолютния минимум е размера на зайчето умножен по 5. Естествено колкото по-голяма, толкова по-добре. 

От много голяма важност е пода на клетката да не е решетка(много глетки за дребни гризачи са оформени с решетка за по-лесно почистване). Постоянното стъпвнане върху нея разранява лапите на заека и  предизвиква сериозен дискомфорт. Ако вече има купена такава клетка, пода трябва да се покрие с гумирана постелка.

Наличието на малка хралупа(или рафт, под който се образува хралупа) е желателно, за да се чувства зайчето по-сигурно. По същата причина обикновено се приема по-добре ако клетката е разположена в ъгъл. 

Някои зайци са по-буйни в игрите, затова хранилка и поилка, които се закрепят за стената на клетката са за предпочитане. 

Зайците могат да се приучат да ползват тоалетна като котките!  Обособете един ъгъл от клетката за тоалетна. Сложете там подходящ съд( в зоомагазините би трябвало да има тоалетни легенчета за едри гризачи) пълен  или със специализираната смес от зоомагазина, или с талаш. Сложете част от изпражненията вътре за да си познае по миризмата зайчето какво е. Обособете останалите 3 ъгъла на клетката така, че дда не иска да хооди по нужда там - в един ъгъл си спи,  в другия е храната и в третия е водата. 

Зъби и нокти: В естествената си среда зайците прекарват много време ровейки за храна или дъфчейки големи количесвта по-твърда такава. Затова ноктите и зъбите им не спират да растат никога и в изкусвена среда изискват допълнителна поддръжка. 

За да се износват зъбите трябва винаги да има заека големи количества сено. Освен това е хубаво да се предоставят играчки за гризане - дребни шишарки, млади клончета, дървесна кора, или различни вариации на този принцип от зоомагазина. Заека има естествен силен инстинкт да гризе и без играчки е много вероятно да се прехвърли на мебелите например. Предложете различни варианти на играчки и изберете този, който най-много се хареса. Ако зъбите не се самоизпиляват с гризане, те стават прекалено дълги и заека спира да се храни заради болката. В такъв случай ветеринар трябва да се намеси и да ги изпили, обикновено с упойка. 

При ноктите след определена дължина те се подвиват навътре и се забиват в лапата на заека. От време на време е хубаво да се подкъсяват с обикновена остра нокторезачка. Важно е само да не се засегне живеца, който се вижда като се вдигне лапата на светлина. Снимка

Температури: Зайците са изненадващо устойчиви на студ, но не обичат жегите. Въпреки това е изключително важно да се избягва винаги течение(от климатик, отворен прозорец). През лятото може да се слага пластмасова бутилка със студена/замразена вода в клетката като средство за охлаждане отделно от водата за пиене която НЕ трябва да е студена. СЪщо така ушичките може да се обтриват със студена вода.Ако температурите около клетката падат значително през зимата, осигурете поне 2 см. дебела покривка от сено и талаш навсякъде в клетката. 

Игра/играчки: Зайците са най-активни сутрин и привечер. Това е идеалното време да ги пуснете от клетката за разходка, желателно е 1-2  часа на ден поне да се разтъпкват. В клетката е важно да има винаги играчки за гризане, за  да не напада мебели и кабели.

Ако имате кабели в стаите, в които се разхожда заека - много вероятно  е да станат жертва на малките остри зъбки. Наблюдавайт заека при разходките му. Ако проявява интерес, или покрийте кабелите, или ги увийте дебело със изолирбанд по цялат дължина. 

***Внимавайте от къде черпите информация за правилното отглеждане на декоративни зайци. Много често по-разпространените съвети се отнасят за големи породи зайци, които се отглеждат за месо. Декоративните зайчета изискват по-различни грижи заради размера и деликатната си структура. 

Стъпка 1 - Намиране на причината

Първата стъпка е да намерим каква е причината за това поведение. Все пак дъвченето и хапенето са типичен етап от живота на кученцето, през която то преминава Често, подобно на малките деца излизането на зъбчетата, кара кученцата да дъвчат и хапят разни неща, за да облекчат това неприятно усещане.

Това все пак не обяснява озлобеното поведение, което се появява, когато фазата на хапенето се влоши. Вие трябва да поощрявате и възнаграждавате всички положителни прояви на вашето куче, и да му показвате, кога поведението му е лошо.

Светът на едно куче е пълен с потенциални отрови:  отрови за вредители, антифризи, лекарства за хората, предозиране на лекарства за домашни животни, боклук, шоколад, химикали и препарати за почистване в домакинството, дори и отровни растения, които могат да се намират във вашата къща или градина. Лечението на отравянето ще бъде много по-ефективно, ако вашият ветеринар знае какъв вид отрова е погълнало кучето ви. Винаги носете бутилката, кутията или контейнера с отровата, която е погълнало вашето куче, ако имате такава възможност, за да я покажете на ветеринаря. 

От решаващо значение е да се махне отровата от тялото на кучето ви колкото се може по-бързо, но при някои отрови повръщането може да причини доста повече вреда. Ако знаете, че кучето ви е погълнало определена отрова и вашият ветеринарен лекар или центъра за контрол по отровите ви посъветва да предизвикате повръщане, то може да постигнете този ефект като дадете на кучето 3 процентен разтвор на водороден перокис.  Давайте по една чаена лъжичка за всеки 10 килограма живо тегло на всеки 15-20 минути, но не повече от три пъти, докато кучето накрая започне да повръща. 

Винаги предизвиквайте повръщане, ако знаете, че вашето куче е погълнало свръхдоза от неговото лекарство или е сдъвкало някакво ваше лекарство като например ацетаминфен (от рода на Тиленол), ибупрофен (като например Адвил), хапчета за отслабване, хапчета за сън, хапчета за сърце, хапчета за кръвно налягане, антихистамин, витамини или някакви други лекарства, които не са изрично предписани на кучето ви.

След като вашето куче спре да повръща, му дайте активен въглен, който да събере остатъците от отровата и да го предпази от други увреждания. Винаги трябва да имате 5-грамови таблетки активен въглен във вашата аптечка за първа помощ.  Давайте една таблетка на 10 паунда телесно тегло.  Таблетките са най-лесната форма на активен въглен, която може да дадете на вашето куче. Като алтернатива, може да му дадете 1/4 чаша яйчен белтък, смесен с 1/4 чаша мляко на 10 паунда телесно тегло, което може да дадете на вашето куче, използвайки пластмасова спринцовка.

Ако вашето куче е погълнало киселина, алкали, разтвор за почистване, битови химични или петролни продукти, не предизвиквайте повръщане!  Незабавно потърсете медицинска помощ. Изплакнете устата на кучето и му дайте вода или мляко, за да разредите отровата. 

Други признаци, при които не трябва да предизвиквате повръщане са:

• Ако кучето ви проявява неврологични симптоми като припадъци, конвулсии, или нестабилна походка.

• Ако кучето ви е погълнало продукт, на чийто етикет изрично пише "Не предизвиквайте повръщане".

• Ако кучето ви изпадне в безсъзнание или има проблеми с дишането.

• Ако кучето ви е погълнало остър предмет като например част от кост.

• Ако кучето ви вече е повърнало.

Много родители имат в своята аптечка сироп от ipecac, който използват в случай, че детето погълне някаква отрова, а доскоро това лекарство доста често е било предписвано и на кучетата. Все пак се оказва, че въглеродния пероксид е доста по-ефективен и безопасен за кучетата от сиропа от ipecac, който трябва да се избягва, освен ако вашият ветеринар не ви го е предписал.

Ако вашето куче е погълнало отрова за вредители, независимо дали е използвана за вредители във вашия дом или в двора, незабавно предизвикайте повръщане, освен в случаите, изброени по-горе. 

Отравянето с антифриз при кучетата е доста често срещано, тъй като антифриза често изтича от автомобилните радиатори и има сладък вкус. Не винаги собствениците на кучетата са наясно, че в гаража им има локва антифриз, докато кучето им не започне да души там с интерес. Три унции антифриз могат да убият куче, което тежи 40 паунда. Симптомите на отравяне с антифриз се появяват от 30 минути до 12 часа след поглъщането и включват повръщане, "пияно" поведение, депресия и кома.

Кучетата, които са се натровили с антифриз често умират, а тези, които изглежда се възстановяват, могат да развият бъбречна недостатъчност до няколко дни.

Незабавно предизвикайте повръщане, дори ако кучето ви е погълнало малко количество антифриз, след което незабавно го заведете на ветеринарен лекар. Даването на активен въглен може да предпази системата на вашето куче да абсорбира отровата. 

Количеството храна с което храните вашето куче ще варира най-вече в зависимост от неговата възраст, големина и ниво на активност, както и от вида храна, който яде.

Като общо правило, малките кученца и младите кучета изгарят повече калории, затова те се нуждаят от по-големи количества храна, която е с по-високо съдържание на протеини и мазнини. По-възрастните кучета, които са по-малко активни имат нужда от по-малко калории за да останат здрави.

Ричард Х. Питкерн, DVM, PhD, автор на "Пълното ръководство на д-р Питкерн за естественото здраве на кучетата и котките" (Dr. Pitcairn's Complete Guide to Natural Health for Dogs and Cats), смята че най-надеждният подход е да се хранят колкото ви изглежда, че е едно разумно количество и да се наблюдава теглото на кучето.

"Вие би трябвало лесно да усетите ребрата на кучето си, когато прокарате ръка по тялото му," съветва Питкерн. "Ако не можете, то вероятно е наддало на тегло, затова започнете да го храните с по-малко количество храна."

Ако купувате готова храна за кучета, обърнете внимание на "насоките за хранене", които са изписани на кутията или опаковката. Те изброяват различни тегла, които да съответстват на определено количество храна, което да отговаря на нужното количество за вашето куче и неговото тегло, и те трябва да се използват като ориентировъчна насока.

Много кучета са с наднормено тегло, защото собствениците им следват стриктно това, което е написано на етикета, а те често посочват размер на порциите, който е прекалено голям. Освен това, колкото по-бързо свърши кутията с храна, толкова по-бързо ще имате нужда да купите още храна.

Започвайте от долната граница на предложените насоки и наблюдавайте дали вашето куче е гладно, както и теглото му, за да разберете как да продължите да го храните по-нататък.

Въпреки че може да звучи нелогично, но като общо правило е, че по-големите породи кучета се нуждаят от по-малко количество храна и по-малките породи кучета се нуждаят от повече храна, що се отнася до количество храна на килограм телесно тегло. Изискванията за количеството храна на всяко отделно куче зависят от неговото здраве, ниво на активност и възраст.

Ето някои насоки за размера на порциите при различните етапи на живот на вашето куче:

Малки кученца: Малките кученца по принцип започват да се хранят с твърда храна около три или четири седмична възраст и изцяло се отбиват от майчиното мляко към осмата им седмица.

Малките кученца имат нужда от храна, която да е по-богата на протеини и други хранителни вещества, които да поддържат нормалния растеж и развитие. Ако храните вашето кученце с готова храна от магазина, изберете марка, която е специално създадена за малки кученца.

Малките кучета трябва да бъдат хранени поне три пъти на ден – сутрин, на обед и рано вечерта – докато техните хранителни изисквания за килограм телесно тегло достигнат до нивото, което ги определя като пораснали кучета.

Когато кучето достигне пет или шест месечна възраст, неговият хранителен режим може да бъде намален до хранене два пъти на ден.

Ако кученцето ви е по-дребно, може да добавите и малко топла вода към сухата му храна, за да го окуражите да яде повече. Кравето мляко може да действа като слабително и да предизвика храносмилателни проблеми както при малките кученца, така и при по-големи кучета, затова избягвайте да им давате или ако се наложи му дайте съвсем малко количество. Ако кучето ви не иска да изяде цялата порция храна до един час, неизядената част трябва да се изхвърли.

Количеството храна с която се храни вашето куче зависи от неговата големина, активност, метаболизъм и заобикаляща среда. Ако го храните прекалено много, това може да доведе не само до получаването на едно дундесто куче, но и може да причини костни аномалии и други проблеми със здравето му.

Ако ви се струва, че кучето ви наддава прекалено много на тегло, намалете постепенно приема на храна, но ако ребрата му се виждат, трябва да увеличите порциите храна. Ако не сте сигурни дали теглото и вида му се движат в правилната посока, поговорете с вашия ветеринар за насоки.

Пораснали кучета: Когато едно нормално куче достигне до възраст една година, то е достигнало пълна зрялост и навлиза в така наречения "период на поддържане." Това означава, че неговите хранителни изисквания ще останат същите през почти целия период на живота му като възрастно куче, имайки предвид че то не е болно или не взима участие в някакви екстремни физически ситуации.

Теглото му трябва да бъде стабилно и да е добре сложено – талията му трябва да може да се вижда и да можете да усещате ребрата му с върха на пръстите си под тънкия слой мазнини, когато прокарате ръка по гърба му.

Ако храните вашето куче с готова, купена храна, изберете такава марка, която да е специално разработена за пораснали кучета.

Както и при хората, апетита на кучетата може да варира в различните дни. Това не е повод за притеснение, освен ако липсата на апетит не продължи няколко дни или кучето не покаже явни признаци за загуба на тегло или заболяване. Все пак, нежеланието да се храни може да бъде първият признак по който да различите някое заболяване, затова внимателно следете как вашето куче приема храната си.

Вие най-добре познавате вашето куче, затова ако нещо не ви изглежда наред, не се колебайте да го заведете на преглед при вашия ветеринар.

Активно възрастно куче: Умерените упражнения са жизненоважни за всички кучета, те им помагат да бъдат във форма и в кондиция през целия им живот. Но някои кучета, както при някои хора, имат нужда редовно да правят по-интензивни упражнения.

Ако вашето куче е особено активно (например, ако то тича редовно с вас, или участва в някакви спортни дейности) неговите енергийни нужди ще са по-големи от тези на другите кучета, които водят по-заседнал живот.

Трябва да сте наясно също така, че когато едно обикновено активно куче стане по-малко активно (например по време на студените месеци или когато има някаква контузия, като навяхване или разтягане на мускула), нуждата му от повече храна намалява. В тези случаи, специалистите съветват постепенно да се премине към по-нисък прием на енергия и не толкова обогатена храна за кучета.

По-активните кучета не трябва да се хранят веднага преди или веднага след сериозна тренировка. Това може да доведе до хранителни проблеми или дискомфорт (като например повръщане или поява на диария) и може да повиши риска от подуване на стомаха, което е болезнено и често живото застрашаващо състояние, което причинява усукване на стомаха.

Въпреки че може да им се даде малко количество храна рано сутрин, кучетата, които тренират усилено трябва да получат основната си дневна порция калории един час или повече след последната им сесия упражнения през деня. Вие също така може да давате на вашето куче малки парченца храна под формата на награда през определен период, за да повишите активността му и да надмогне глада и умората. Позволете му да си почине веднага и се уверете, че има достъп до прясна вода през цялото време.

Възрастни кучета: Както при хората, хранителните изисквания на кучетата се променят с възрастта. По-възрастните кучета имат по-малки енергийни изисквания и затова не е нужно да консумират същото количество храна, каквото са приемали, когато са били по-млади.

Ако храните вашето куче с готова храна от магазина, потърсете марки, които предлагат храна с по-малко калории, и все пак включват всички необходими хранителни елементи.

Възрастните кучета, както всички кучета, трябва да бъдат хранени според тяхното общо здравословно състояние ниво на активност. По-малко активното куче може бързо да натрупа килограми, ако не внимавате.

 

Червенобузата костенурка е блатно животно, което обитава южните части на Северна и Южна Америка. Но от години е станала декоративно животно, живеещо в домашни условия. Храни се разнообразно - месо, плодове и зеленчуци, насекоми, малки рибки и/или обезкостено месо от риба и разбира се храна за костенурки, която се купува от зоо-магазин. Хорските приказки, че червенобузите костенурки са застрашен вид, са неверни. Точно обратното. В Софийския зоопарк водните басейни гъмжат от червенобузи костенурки, които могат да застрашат живота на плаващите птици в парка, понеже са месоядни земноводни. Затова строго забранено е да се пускат този вид костенурки на свобода.

Отглежда се в терариум, чиято големина трябва да бъде съобразена с големината на самата костенурка. Червеноузата костенурка е водна, но диша с бели дробове, т.е. трябва да поема въздух през ноздрите. На нея също е нужно пространство над водната повърхност, където да може да се "пече", било то на слънце или на лампа, прикрепена към терариума или намираща се над сухата повърхност. Водата трябва да е между 24-30`С, като под лампата, температурата трябва да е над 30`С.

Правилното хранене е главният залог за успешното отглеждане на сладководни костенурки. Болшинството храни, които обичайно се предлагат на червенобузите костенурки (месо, малки пеперуди, калмари), са адекватни единствено по отношение на белтъчно съдържание. Някои фабрично приготвени гранулирани храни са балансирани по отношение на белтъчини, мазнини, витамини. Практически всички храни, обаче, не съдържат необходимото количество калций. Тези проблеми могат да бъдат решени по два начина.

Първият начин е да се нучат костенурките да получават храната на брега, започвайки първоначално на границата на водата при наклонен бряг. В последствие се поставя храната в малък съд с неголямо количество вода. Могат да бъдат хранени и извън аквариума (например като се поставят в съд с малко мека вода). В тези случаи храната може да бъде посипвана с праховидни форми на калциеви соли и витаминни добавки.

Вторият начин е да се хранят костенурките основно с дребна, нетлъста риба, заедно с костите; винаги да се изхранват и малки аквариумни охлювчета (Ampularia spp.) или наземните (Helix aspera). Малките аквариумни рибки от типа на гупите костенурките могат да поглъщат цели. Могат да бъдат хранени и с късчета размразена морска риба (по-добре от семейство костурови, отколкото сельодови или скумриеви). Ако рибата е доста едра, то може да се обрежат ребрените кости и след това да се направят "порционни" хапки заедно в прешленни кости. Ако рибата е много тлъста (цаца, херинга), най-добре е да се подържи в гореща вода (80°С) в продължение на 1-2 минути.

Месото е най-лошият вид храна от всички достъпни видове.Рахит и хиповитаминоза А се развиват в почти всички случаи, когато костенурките се изхранват единствено с месо. Месото може да се добавя към гранулираните храни за костенурки, тъй като не всички от тях съдържат необходимото количество белтъчини. За съжаление костенурки, привикнали към сурово говеждо месо, трудно приемат други видове храни.

Живата храна (земни червеи, малки пеперуди)е много подходяща за изхранване на млади животни. След продължително гладуване, свързано със заболяване или зимуване, костенурките обикновено започват да се хранят с жива храна.

Месо от калмари, скариди, суров черен дроб, е полезно като добавка. То не трябва да бъде основна храна. Ако се хранят костенурките веднъж седмично с черен дроб, то се избягва необходимостта от добавка на витамини към храната.

Изкуствени храни съществуват в най-различни разновидности. Те не винаги отговарят на реалните потребности на вида. В някои случаи вкусът им не се нрави, а в други храните се оказват недобре балансирани по отношение на белтъчини, калций, витамини. В повечето случаи това са модифицирани храни за риба.

За сладководните костенурки може самостоятелно да се приготви хранителна смес на основата на хранителен желатин или агар-агар.Това позволява да се разнообрази храната и лесно да се добавят към нея витамини и минерални компоненти. В състава на сместа могат да се включат: морков-70г., зеле-50г., ябълки-50г., рибно филе-145г., филе от калмари-100г., сурово яйце-2бр., мляко-150мл., Тетравит-20капки, калциев глицерофосфат-10таблетки, желатин-30г. и вода-150мл. Първоначално се залива желатина с топла вода и след набъбването му се разтваря напълно на водна баня. Смляните с месомелачка трърди хранителни компоненти се заливат с горещия разтвор(80°С) и разбитите с мляко яйца и сместа се разбърква много добре. Витамините и натрошени таблетки глицерофосфат се добавят към сместа, когато температурата е паднала примерно до 30°С. След добавяне и на последните съставки сместа още веднъж се разбърква добре и се поставя в хладилник. Преди изхранване готовата смес се нарязва на кубчета и се затопля до стайна температура.Това количество е достатъчно за 10 хранения на една възрастна костенурка. Ако животното се разболее, към сместа се добавят лекарствени препарати.

С напредване на възрастта в храната на костенурките все по-голям дял заемат хранителните съставки от растителен произход.Ако в аквариума се посадят водорасли, то костенурките с удоволствие ще ги опасат. В качеството си на растителна храна са подходящи: листна салата, младо зеле, блатна леща, анахарис, спирогира, едогониум, Nasturtium fontanum и др. Млади костенурки (до 2 години) могат да се хранят ежедневно. Възрастни костенурки трябва да се хранят не по-често от 2-3 пъти седмично.