Избрани
Редактор преди 136 месеца
0
Смятани за символ на Азия, тези огромни, пухкави пухчета започват от $2,000 и стигат до $750,000.
Едно кученце тибетски мастиф на 11 месеца, което се казва Биг Сплаш (Big Splash) счупи рекорда за най-скъпо куче през 2013 когато беше продадено на китайски въглищен магнат за невероятната сума от $1.5 милиона долара.
Високата цена на кучето показва, че червеният тибетски мастиф се превръща в символ за социален статус в Китай, заменяйки бижутата и колите. Не само защото червеното се смята за цвета на късмета, тибетските мастифи са считани за свещени животни, които благославят собствениците си със здраве и сигурност. Тибетците вярват, че кучетата имат души на монаси и монахини, които не били достатъчно добри, за да се преродят в хора или да отидат в Шамбала, небесното царство.
Сред собствениците на тази порода кучета са били кралица Виктория, крал Джордж IV и Чингиз Хан, който включил 30 000 кучета в армията си при опита си да завладее Западна Европа. До момента най-скъпото куче в света беше тибетския мастиф Ред Лайън (Червен лъв), който миналата година беше продаден за 915 000 паунда.
Тези изключително лоялни и добри защитници са били използвани за лов от номадските племена в централна Азия и Тибет. Развъдници все още пътуват до Хималаите, за да съберат кученца, въпреки че за съжаление понякога те не могат да се приспособят и умират по време на пътуването.
Още за породата:
Тибетски Мастиф (още известни като тибетски дог)
Породата датира поне от 3 000 години като за нея съобщава Аристотел още в 350 г.пр.Хр., а по-късно е описана и от Марко Поло около 1270 г. Кръстоски от тази порода се разпространяват из целия европейски континент и според някои тибетският дог е в основата на цялата група породи молоси и на различните планински кучешки породи. Въпреки това оригиналната порода (без примеси) е въведена за първи път в Европа едва през 19 в.
По характер тибетският дог е спокоен, сдържан, относително дружелюбен с други кучета, но ако е предизвикан, е способен да отговори с подобаваща агресия. Много послушен и съобразителен, лесен за дресировка и обучение. Една от отличителните му черти е голямата му чистоплътност, която е подобна на тази при котките.
Особено предпочитани били кастрираните кучета, защото те достигали по-импозантни размери. Когато се търсело особено агресивно куче пазач, още от малки кученцата били връзвани на верига. Тази унизителна традиция прави кученцата До-кхи, чиято свобода е била ограбена, да израстнат като злобни и агресивни кучета, които след като бъдат пуснати следяли за всеки нарушител. Една червено оцветена яка от косми на як засилва импозантния вид на кучето пазач и служи като типична каишка за тибетския мастиф. И днес в Тибет и Непал се ценят високо кучетата със силно изявен инстинкт на пазачи и защитници.
Женските кучки раждат веднъж годишно. Дори в Европа екземплярите, които живеят на по-топло и се хранят много добре, рядко се разгонват два пъти годишно.
Веднъж годишно сменят козината си – това е началото на лятото.
Дебелата козина на тибетския мастиф има още една собеност: тя няма типичната кучешка миризма и това не се променя дори когато животното е силно измокрено.
Тибетски мастиф притежава силно изразен инстинкт на пазач и в следствие на това при много от кучетата се забелязва особено силно териториално поведение. В своето семейство те са привързани, обичащи децата и дори игриви. При все това към непознати тибетските мастифи остават недоверчиви и се държат дистанцирано дори отблъскващо към чуждите хора. Този вроден начин на поведение прави ранното социализиране и последователно възпитание крайно наложителни.
Илюзия е да се вярва, че от един тибетски мастиф може да се направи послушно куче, което по заповед да изпълни всички възможни команди. Този, който стои зад мисълта за едно перфектно функциониращо четириного, трябва да се откаже да го създаде от До-кхи. До кхи могат да се проявят като извънредно диви, когато се прави опит да им се наложи човешката воля. Един тибетски мастиф учи само тогава, когато има желание за това. Натиск и насилие не са подходящи методи за възпитание и при това се отразяват негативно върху развитието на кучето.
Едно кученце тибетски мастиф на 11 месеца, което се казва Биг Сплаш (Big Splash) счупи рекорда за най-скъпо куче през 2013 когато беше продадено на китайски въглищен магнат за невероятната сума от $1.5 милиона долара.
Високата цена на кучето показва, че червеният тибетски мастиф се превръща в символ за социален статус в Китай, заменяйки бижутата и колите. Не само защото червеното се смята за цвета на късмета, тибетските мастифи са считани за свещени животни, които благославят собствениците си със здраве и сигурност. Тибетците вярват, че кучетата имат души на монаси и монахини, които не били достатъчно добри, за да се преродят в хора или да отидат в Шамбала, небесното царство.
Сред собствениците на тази порода кучета са били кралица Виктория, крал Джордж IV и Чингиз Хан, който включил 30 000 кучета в армията си при опита си да завладее Западна Европа. До момента най-скъпото куче в света беше тибетския мастиф Ред Лайън (Червен лъв), който миналата година беше продаден за 915 000 паунда.
Тези изключително лоялни и добри защитници са били използвани за лов от номадските племена в централна Азия и Тибет. Развъдници все още пътуват до Хималаите, за да съберат кученца, въпреки че за съжаление понякога те не могат да се приспособят и умират по време на пътуването.
Още за породата:
Тибетски Мастиф (още известни като тибетски дог)
Породата датира поне от 3 000 години като за нея съобщава Аристотел още в 350 г.пр.Хр., а по-късно е описана и от Марко Поло около 1270 г. Кръстоски от тази порода се разпространяват из целия европейски континент и според някои тибетският дог е в основата на цялата група породи молоси и на различните планински кучешки породи. Въпреки това оригиналната порода (без примеси) е въведена за първи път в Европа едва през 19 в.
По характер тибетският дог е спокоен, сдържан, относително дружелюбен с други кучета, но ако е предизвикан, е способен да отговори с подобаваща агресия. Много послушен и съобразителен, лесен за дресировка и обучение. Една от отличителните му черти е голямата му чистоплътност, която е подобна на тази при котките.
Особено предпочитани били кастрираните кучета, защото те достигали по-импозантни размери. Когато се търсело особено агресивно куче пазач, още от малки кученцата били връзвани на верига. Тази унизителна традиция прави кученцата До-кхи, чиято свобода е била ограбена, да израстнат като злобни и агресивни кучета, които след като бъдат пуснати следяли за всеки нарушител. Една червено оцветена яка от косми на як засилва импозантния вид на кучето пазач и служи като типична каишка за тибетския мастиф. И днес в Тибет и Непал се ценят високо кучетата със силно изявен инстинкт на пазачи и защитници.
Женските кучки раждат веднъж годишно. Дори в Европа екземплярите, които живеят на по-топло и се хранят много добре, рядко се разгонват два пъти годишно.
Веднъж годишно сменят козината си – това е началото на лятото.
Дебелата козина на тибетския мастиф има още една собеност: тя няма типичната кучешка миризма и това не се променя дори когато животното е силно измокрено.
Тибетски мастиф притежава силно изразен инстинкт на пазач и в следствие на това при много от кучетата се забелязва особено силно териториално поведение. В своето семейство те са привързани, обичащи децата и дори игриви. При все това към непознати тибетските мастифи остават недоверчиви и се държат дистанцирано дори отблъскващо към чуждите хора. Този вроден начин на поведение прави ранното социализиране и последователно възпитание крайно наложителни.
Илюзия е да се вярва, че от един тибетски мастиф може да се направи послушно куче, което по заповед да изпълни всички възможни команди. Този, който стои зад мисълта за едно перфектно функциониращо четириного, трябва да се откаже да го създаде от До-кхи. До кхи могат да се проявят като извънредно диви, когато се прави опит да им се наложи човешката воля. Един тибетски мастиф учи само тогава, когато има желание за това. Натиск и насилие не са подходящи методи за възпитание и при това се отразяват негативно върху развитието на кучето.
Редактор преди 146 месеца
1
Количеството храна с което храните вашето куче ще варира най-вече в зависимост от неговата възраст, големина и ниво на активност, както и от вида храна, който яде.
Като общо правило, малките кученца и младите кучета изгарят повече калории, затова те се нуждаят от по-големи количества храна, която е с по-високо съдържание на протеини и мазнини. По-възрастните кучета, които са по-малко активни имат нужда от по-малко калории за да останат здрави.
Ричард Х. Питкерн, DVM, PhD, автор на "Пълното ръководство на д-р Питкерн за естественото здраве на кучетата и котките" (Dr. Pitcairn's Complete Guide to Natural Health for Dogs and Cats), смята че най-надеждният подход е да се хранят колкото ви изглежда, че е едно разумно количество и да се наблюдава теглото на кучето.
"Вие би трябвало лесно да усетите ребрата на кучето си, когато прокарате ръка по тялото му," съветва Питкерн. "Ако не можете, то вероятно е наддало на тегло, затова започнете да го храните с по-малко количество храна."
Ако купувате готова храна за кучета, обърнете внимание на "насоките за хранене", които са изписани на кутията или опаковката. Те изброяват различни тегла, които да съответстват на определено количество храна, което да отговаря на нужното количество за вашето куче и неговото тегло, и те трябва да се използват като ориентировъчна насока.
Много кучета са с наднормено тегло, защото собствениците им следват стриктно това, което е написано на етикета, а те често посочват размер на порциите, който е прекалено голям. Освен това, колкото по-бързо свърши кутията с храна, толкова по-бързо ще имате нужда да купите още храна.
Започвайте от долната граница на предложените насоки и наблюдавайте дали вашето куче е гладно, както и теглото му, за да разберете как да продължите да го храните по-нататък.
Различни порции за различните кучета
Въпреки че може да звучи нелогично, но като общо правило е, че по-големите породи кучета се нуждаят от по-малко количество храна и по-малките породи кучета се нуждаят от повече храна, що се отнася до количество храна на килограм телесно тегло. Изискванията за количеството храна на всяко отделно куче зависят от неговото здраве, ниво на активност и възраст.
Ето някои насоки за размера на порциите при различните етапи на живот на вашето куче:
Малки кученца: Малките кученца по принцип започват да се хранят с твърда храна около три или четири седмична възраст и изцяло се отбиват от майчиното мляко към осмата им седмица.
Малките кученца имат нужда от храна, която да е по-богата на протеини и други хранителни вещества, които да поддържат нормалния растеж и развитие. Ако храните вашето кученце с готова храна от магазина, изберете марка, която е специално създадена за малки кученца.
Малките кучета трябва да бъдат хранени поне три пъти на ден – сутрин, на обед и рано вечерта – докато техните хранителни изисквания за килограм телесно тегло достигнат до нивото, което ги определя като пораснали кучета.
Когато кучето достигне пет или шест месечна възраст, неговият хранителен режим може да бъде намален до хранене два пъти на ден.
Ако кученцето ви е по-дребно, може да добавите и малко топла вода към сухата му храна, за да го окуражите да яде повече. Кравето мляко може да действа като слабително и да предизвика храносмилателни проблеми както при малките кученца, така и при по-големи кучета, затова избягвайте да им давате или ако се наложи му дайте съвсем малко количество. Ако кучето ви не иска да изяде цялата порция храна до един час, неизядената част трябва да се изхвърли.
Количеството храна с която се храни вашето куче зависи от неговата големина, активност, метаболизъм и заобикаляща среда. Ако го храните прекалено много, това може да доведе не само до получаването на едно дундесто куче, но и може да причини костни аномалии и други проблеми със здравето му.
Ако ви се струва, че кучето ви наддава прекалено много на тегло, намалете постепенно приема на храна, но ако ребрата му се виждат, трябва да увеличите порциите храна. Ако не сте сигурни дали теглото и вида му се движат в правилната посока, поговорете с вашия ветеринар за насоки.
Пораснали кучета: Когато едно нормално куче достигне до възраст една година, то е достигнало пълна зрялост и навлиза в така наречения "период на поддържане." Това означава, че неговите хранителни изисквания ще останат същите през почти целия период на живота му като възрастно куче, имайки предвид че то не е болно или не взима участие в някакви екстремни физически ситуации.
Теглото му трябва да бъде стабилно и да е добре сложено – талията му трябва да може да се вижда и да можете да усещате ребрата му с върха на пръстите си под тънкия слой мазнини, когато прокарате ръка по гърба му.
Ако храните вашето куче с готова, купена храна, изберете такава марка, която да е специално разработена за пораснали кучета.
Както и при хората, апетита на кучетата може да варира в различните дни. Това не е повод за притеснение, освен ако липсата на апетит не продължи няколко дни или кучето не покаже явни признаци за загуба на тегло или заболяване. Все пак, нежеланието да се храни може да бъде първият признак по който да различите някое заболяване, затова внимателно следете как вашето куче приема храната си.
Вие най-добре познавате вашето куче, затова ако нещо не ви изглежда наред, не се колебайте да го заведете на преглед при вашия ветеринар.
Активно възрастно куче: Умерените упражнения са жизненоважни за всички кучета, те им помагат да бъдат във форма и в кондиция през целия им живот. Но някои кучета, както при някои хора, имат нужда редовно да правят по-интензивни упражнения.
Ако вашето куче е особено активно (например, ако то тича редовно с вас, или участва в някакви спортни дейности) неговите енергийни нужди ще са по-големи от тези на другите кучета, които водят по-заседнал живот.
Трябва да сте наясно също така, че когато едно обикновено активно куче стане по-малко активно (например по време на студените месеци или когато има някаква контузия, като навяхване или разтягане на мускула), нуждата му от повече храна намалява. В тези случаи, специалистите съветват постепенно да се премине към по-нисък прием на енергия и не толкова обогатена храна за кучета.
По-активните кучета не трябва да се хранят веднага преди или веднага след сериозна тренировка. Това може да доведе до хранителни проблеми или дискомфорт (като например повръщане или поява на диария) и може да повиши риска от подуване на стомаха, което е болезнено и често живото застрашаващо състояние, което причинява усукване на стомаха.
Въпреки че може да им се даде малко количество храна рано сутрин, кучетата, които тренират усилено трябва да получат основната си дневна порция калории един час или повече след последната им сесия упражнения през деня. Вие също така може да давате на вашето куче малки парченца храна под формата на награда през определен период, за да повишите активността му и да надмогне глада и умората. Позволете му да си почине веднага и се уверете, че има достъп до прясна вода през цялото време.
Възрастни кучета: Както при хората, хранителните изисквания на кучетата се променят с възрастта. По-възрастните кучета имат по-малки енергийни изисквания и затова не е нужно да консумират същото количество храна, каквото са приемали, когато са били по-млади.
Ако храните вашето куче с готова храна от магазина, потърсете марки, които предлагат храна с по-малко калории, и все пак включват всички необходими хранителни елементи.
Възрастните кучета, както всички кучета, трябва да бъдат хранени според тяхното общо здравословно състояние ниво на активност. По-малко активното куче може бързо да натрупа килограми, ако не внимавате.
Лилия Антонова преди 154 месеца
4
Червенобузата костенурка е блатно животно, което обитава южните части на Северна и Южна Америка. Но от години е станала декоративно животно, живеещо в домашни условия. Храни се разнообразно - месо, плодове и зеленчуци, насекоми, малки рибки и/или обезкостено месо от риба и разбира се храна за костенурки, която се купува от зоо-магазин. Хорските приказки, че червенобузите костенурки са застрашен вид, са неверни. Точно обратното. В Софийския зоопарк водните басейни гъмжат от червенобузи костенурки, които могат да застрашат живота на плаващите птици в парка, понеже са месоядни земноводни. Затова строго забранено е да се пускат този вид костенурки на свобода.
Отглежда се в терариум, чиято големина трябва да бъде съобразена с големината на самата костенурка. Червеноузата костенурка е водна, но диша с бели дробове, т.е. трябва да поема въздух през ноздрите. На нея също е нужно пространство над водната повърхност, където да може да се "пече", било то на слънце или на лампа, прикрепена към терариума или намираща се над сухата повърхност. Водата трябва да е между 24-30`С, като под лампата, температурата трябва да е над 30`С.
Правилното хранене е главният залог за успешното отглеждане на сладководни костенурки. Болшинството храни, които обичайно се предлагат на червенобузите костенурки (месо, малки пеперуди, калмари), са адекватни единствено по отношение на белтъчно съдържание. Някои фабрично приготвени гранулирани храни са балансирани по отношение на белтъчини, мазнини, витамини. Практически всички храни, обаче, не съдържат необходимото количество калций. Тези проблеми могат да бъдат решени по два начина.
Първият начин е да се нучат костенурките да получават храната на брега, започвайки първоначално на границата на водата при наклонен бряг. В последствие се поставя храната в малък съд с неголямо количество вода. Могат да бъдат хранени и извън аквариума (например като се поставят в съд с малко мека вода). В тези случаи храната може да бъде посипвана с праховидни форми на калциеви соли и витаминни добавки.
Вторият начин е да се хранят костенурките основно с дребна, нетлъста риба, заедно с костите; винаги да се изхранват и малки аквариумни охлювчета (Ampularia spp.) или наземните (Helix aspera). Малките аквариумни рибки от типа на гупите костенурките могат да поглъщат цели. Могат да бъдат хранени и с късчета размразена морска риба (по-добре от семейство костурови, отколкото сельодови или скумриеви). Ако рибата е доста едра, то може да се обрежат ребрените кости и след това да се направят "порционни" хапки заедно в прешленни кости. Ако рибата е много тлъста (цаца, херинга), най-добре е да се подържи в гореща вода (80°С) в продължение на 1-2 минути.
Месото е най-лошият вид храна от всички достъпни видове.Рахит и хиповитаминоза А се развиват в почти всички случаи, когато костенурките се изхранват единствено с месо. Месото може да се добавя към гранулираните храни за костенурки, тъй като не всички от тях съдържат необходимото количество белтъчини. За съжаление костенурки, привикнали към сурово говеждо месо, трудно приемат други видове храни.
Живата храна (земни червеи, малки пеперуди)е много подходяща за изхранване на млади животни. След продължително гладуване, свързано със заболяване или зимуване, костенурките обикновено започват да се хранят с жива храна.
Месо от калмари, скариди, суров черен дроб, е полезно като добавка. То не трябва да бъде основна храна. Ако се хранят костенурките веднъж седмично с черен дроб, то се избягва необходимостта от добавка на витамини към храната.
Изкуствени храни съществуват в най-различни разновидности. Те не винаги отговарят на реалните потребности на вида. В някои случаи вкусът им не се нрави, а в други храните се оказват недобре балансирани по отношение на белтъчини, калций, витамини. В повечето случаи това са модифицирани храни за риба.
За сладководните костенурки може самостоятелно да се приготви хранителна смес на основата на хранителен желатин или агар-агар.Това позволява да се разнообрази храната и лесно да се добавят към нея витамини и минерални компоненти. В състава на сместа могат да се включат: морков-70г., зеле-50г., ябълки-50г., рибно филе-145г., филе от калмари-100г., сурово яйце-2бр., мляко-150мл., Тетравит-20капки, калциев глицерофосфат-10таблетки, желатин-30г. и вода-150мл. Първоначално се залива желатина с топла вода и след набъбването му се разтваря напълно на водна баня. Смляните с месомелачка трърди хранителни компоненти се заливат с горещия разтвор(80°С) и разбитите с мляко яйца и сместа се разбърква много добре. Витамините и натрошени таблетки глицерофосфат се добавят към сместа, когато температурата е паднала примерно до 30°С. След добавяне и на последните съставки сместа още веднъж се разбърква добре и се поставя в хладилник. Преди изхранване готовата смес се нарязва на кубчета и се затопля до стайна температура.Това количество е достатъчно за 10 хранения на една възрастна костенурка. Ако животното се разболее, към сместа се добавят лекарствени препарати.
С напредване на възрастта в храната на костенурките все по-голям дял заемат хранителните съставки от растителен произход.Ако в аквариума се посадят водорасли, то костенурките с удоволствие ще ги опасат. В качеството си на растителна храна са подходящи: листна салата, младо зеле, блатна леща, анахарис, спирогира, едогониум, Nasturtium fontanum и др. Млади костенурки (до 2 години) могат да се хранят ежедневно. Възрастни костенурки трябва да се хранят не по-често от 2-3 пъти седмично.
Асен Аролски преди 149 месеца
2
Всички сте ставали свидетели на това какви са разрушимите способности на вашето куче !
Всички сте намирали скъсани обувки, наядени кабели, и ред други поразии, които е сътворило кучето Ви докато Вие сте отсъствали от дома си !
Има ред причини, поради които кучето прави това. В зависимост от възрастта на кучето
- Едно бебе кученце, ако успее да се докопа до вашите най - любими кожени маратонки би ги унищожило без никакво притеснение. Но това може да се дължи на това, че кученцето Ви не получава достатъчно внимание . Може да му растат зъбки, и просто да има нужда да гризе нещо. Причините могат да бъдат много.
- Възрастно куче би ви изяло нещо от скука. Колкото и странно да звучи, кучетата имат нужда от умствени тренировки, за да не скучаят. Това са предимно подрастващи кучета или кучета с висока интелигентност. Също така може да го прави нарочно. С цел да привлече вашето внимание или да Ви прави гадно, затова че сте се държали грубо с него.
Ако кучето Ви има проблем с агресията, и наблюдавате, че то разкъсва играчките си ( най - често при "писукащи" играчки ), тогава незабавно му отнемете тези играчки, преди поведението да ескалира.
Но може причината да не е поведенческа, тогава ще трябва да направите консултация с ветеринар, който може да ви каже, дали това което яде не е знак за нещо по сериозно от просто унищожаване на вещите Ви. Затова при всякакви притеснения веднага потърсете помощ от ветеринар. Ако той установи, че всичко е наред, тогава пристъпва в действие работата на специалист по поведението на кучетата.
Както вече казах, причините могат да бъдат много, и за да разберете точно каква е причината, трябва да наблюдавате кучето си. При внимателно наблюдение ще разберете, къде е причината, а когато я узнаете, е въпрос на време да намерите
решение за проблема.
Изключително важно е - е да разберете защо вашето куче се държи по определен начин. Това важи с пълна сила за "разрушителите кучета" ! Това е така, защото, ако кучето Ви има прекалено много енергия, нещото което ще ви помогне е - Изкарайте му всичката енергия ! Когато кучето е прекалено енергично, най - ефективният метод е физически упражнения, които да изморят кучето, за да може като се прибере да стои спокойно. Важно е тук да не забравите, че кучетата
нямат потни жлези като при хората. Това означава, че те много лесно биха могли да "прегреят" и да получат слънчев удар. Когато има някакви упражнения, винаги носете вода с вас, за да може кучето Ви да се разхлади, и почивайте често. Също така, ако е много топло намокрете коремната област на кучето, и възглавничките на лапите. Това са най - чувствителните места на кучетата, където биха могли да се охладят най - бързо. Но ако имате куче с дълги уши като - Унгарската Визла, можете да намокрите и тях, като внимавате да не попада вода вътре в ушната кухина.
Но има кучета, които са много енергични, но в същото време са много интелигентни. Тогава
процедурата по - горе с физическите упражнения се повтаря, но този път -
наблегнете и на умствените занимания. Защото куче, което е от този тип, може да
продължи да унищожава разни неща, заради това че му е скучно ВЪПРЕКИ, че е уморено. Типични представители на този тип кучета са, Бордър Коли и Шотландска Овчарка ( втората позната като Ласи )! С
такива кучета, ви трябва, много тренировки както физически така и психически.
Има други кучета, които могат да ви правят нарочно. В такъв случай, ако се окаже така, най -
добре започнете работа с команди с вкусово поощрителния метод, и опитайте да изградите връзка с кучето си, която да се базира на взаимно доверие.
Много от вас, ще кажат а какво да правим с кучета, които ядът мебелите у дома.
Лично аз използвам метод ( но той действа при кучета, които не ядът това което "дъвчат" ) а само го чупят.
Намерете клон от дърво, изсъхнал върши работа. Той е доста по ароматен от мебелите ви, и ако не гълта всичко което попадне в устата му, това е вашият
вариант.
Но ако изяжда всичко, то това не действа. Но можете да използвате друг метод.
Метод с корекция, питат ме " как да го коригирам " ами има безброй много начини, НО в никакъв случай, не става дума за бой ! Разберете ме правилно, корекцията е затова да покаже, че кучето се държи НЕ както трябва.
Корекцията може да бъде, гласова като кажете на кучето си се висок и строг тон НЕ. Може да бъде като тропнете с някакъв предмет, който да стресне кучето ви.
Методите наистина са много и просто трябва да намерите най - подходящият за вас.
Запомнете, че винаги, винаги, винаги трябва да наградите желаното от вас поведение.
Запомнете,
първата и най - важна стъпка в решаването на проблема е изясняването му. Наблюдавайте кучетата си, вижте защо се държи по този начин, и след това лесно ще намерите решение на проблема.
Успех !
Всички сте намирали скъсани обувки, наядени кабели, и ред други поразии, които е сътворило кучето Ви докато Вие сте отсъствали от дома си !
Има ред причини, поради които кучето прави това. В зависимост от възрастта на кучето
- Едно бебе кученце, ако успее да се докопа до вашите най - любими кожени маратонки би ги унищожило без никакво притеснение. Но това може да се дължи на това, че кученцето Ви не получава достатъчно внимание . Може да му растат зъбки, и просто да има нужда да гризе нещо. Причините могат да бъдат много.
- Възрастно куче би ви изяло нещо от скука. Колкото и странно да звучи, кучетата имат нужда от умствени тренировки, за да не скучаят. Това са предимно подрастващи кучета или кучета с висока интелигентност. Също така може да го прави нарочно. С цел да привлече вашето внимание или да Ви прави гадно, затова че сте се държали грубо с него.
Ако кучето Ви има проблем с агресията, и наблюдавате, че то разкъсва играчките си ( най - често при "писукащи" играчки ), тогава незабавно му отнемете тези играчки, преди поведението да ескалира.
Но може причината да не е поведенческа, тогава ще трябва да направите консултация с ветеринар, който може да ви каже, дали това което яде не е знак за нещо по сериозно от просто унищожаване на вещите Ви. Затова при всякакви притеснения веднага потърсете помощ от ветеринар. Ако той установи, че всичко е наред, тогава пристъпва в действие работата на специалист по поведението на кучетата.
Както вече казах, причините могат да бъдат много, и за да разберете точно каква е причината, трябва да наблюдавате кучето си. При внимателно наблюдение ще разберете, къде е причината, а когато я узнаете, е въпрос на време да намерите
решение за проблема.
Изключително важно е - е да разберете защо вашето куче се държи по определен начин. Това важи с пълна сила за "разрушителите кучета" ! Това е така, защото, ако кучето Ви има прекалено много енергия, нещото което ще ви помогне е - Изкарайте му всичката енергия ! Когато кучето е прекалено енергично, най - ефективният метод е физически упражнения, които да изморят кучето, за да може като се прибере да стои спокойно. Важно е тук да не забравите, че кучетата
нямат потни жлези като при хората. Това означава, че те много лесно биха могли да "прегреят" и да получат слънчев удар. Когато има някакви упражнения, винаги носете вода с вас, за да може кучето Ви да се разхлади, и почивайте често. Също така, ако е много топло намокрете коремната област на кучето, и възглавничките на лапите. Това са най - чувствителните места на кучетата, където биха могли да се охладят най - бързо. Но ако имате куче с дълги уши като - Унгарската Визла, можете да намокрите и тях, като внимавате да не попада вода вътре в ушната кухина.
Но има кучета, които са много енергични, но в същото време са много интелигентни. Тогава
процедурата по - горе с физическите упражнения се повтаря, но този път -
наблегнете и на умствените занимания. Защото куче, което е от този тип, може да
продължи да унищожава разни неща, заради това че му е скучно ВЪПРЕКИ, че е уморено. Типични представители на този тип кучета са, Бордър Коли и Шотландска Овчарка ( втората позната като Ласи )! С
такива кучета, ви трябва, много тренировки както физически така и психически.
Има други кучета, които могат да ви правят нарочно. В такъв случай, ако се окаже така, най -
добре започнете работа с команди с вкусово поощрителния метод, и опитайте да изградите връзка с кучето си, която да се базира на взаимно доверие.
Много от вас, ще кажат а какво да правим с кучета, които ядът мебелите у дома.
Лично аз използвам метод ( но той действа при кучета, които не ядът това което "дъвчат" ) а само го чупят.
Намерете клон от дърво, изсъхнал върши работа. Той е доста по ароматен от мебелите ви, и ако не гълта всичко което попадне в устата му, това е вашият
вариант.
Но ако изяжда всичко, то това не действа. Но можете да използвате друг метод.
Метод с корекция, питат ме " как да го коригирам " ами има безброй много начини, НО в никакъв случай, не става дума за бой ! Разберете ме правилно, корекцията е затова да покаже, че кучето се държи НЕ както трябва.
Корекцията може да бъде, гласова като кажете на кучето си се висок и строг тон НЕ. Може да бъде като тропнете с някакъв предмет, който да стресне кучето ви.
Методите наистина са много и просто трябва да намерите най - подходящият за вас.
Запомнете, че винаги, винаги, винаги трябва да наградите желаното от вас поведение.
Запомнете,
първата и най - важна стъпка в решаването на проблема е изясняването му. Наблюдавайте кучетата си, вижте защо се държи по този начин, и след това лесно ще намерите решение на проблема.
Успех !
valioo90 преди 167 месеца
1
Възпитание и здраве на вашето кученце
Това са най-важните неща, които е необходимо да знаете за грижа към вашето куче
КОЗИНА
Редовно решете козината на кучето.
- Дългокосместите и полудългокосместите кучета трябва да се разресватежедневно ( йоркширски териер, коли, голдън ретрийвър). При кучета свълниста или къдрава козина( пудел, фокстериер)- два пъти в седмицата, а при късокосместите кучета ( дакели, боксери) се препоръчва да серазресват един път в месеца. Трябва да говорите ласкаво, когато разресвате кученцето и при свършване на процедурата да му дадетете някакво лакомство.
НОКТИ
Дълги нокти? - Изрежете ги незабавно!
-Независимо дали вашето куче е свикнало да играе на меки или твърдиповърхности , задължително трябва да го научите да подава лапата си, зада може да му бъдат изрязвани ноктите. Най-добре е тази процедура дабъде извършвана от ветеринарен лекар, но ако решите сами да изрязватеноктите на кучето се обърнете към него за съвет. Ветеринарният лекар щеви даде съвет за най-подходящите ножици за нокти и до каква степентрябва да изрязвате ноктите на кучето.
ОЧИ
Следете състоянието на очите на кученцето.
- Ако в ъглите на очите на кучето има секрет или започне постоянно сълзотечение е необходимо нежно да почистите очите със стерилна кърпичка, напоена в специален разтвор за почистване на очи.
РАЗХОДКИ
Често ли се разхождате с кучето?
Кучето редовно трябва да се разхожда в един и същ час на деня, по възможност 3 пъти на ден. По този начин удоволствието, което разходката доставя на кучето, ще бъде още по-голямо.
УШИ
Редовно проверявайте състоянието на ушите на кученцето и ги чистете при необходимост.
- При някои породи се налага отстраняване на космите от вътрешната странана ушите. Това може да бъде извършено от ветеринарен лекар, фризьор или дори от самите вас, след кратко обучение. Ушите трябва да са чисти, без неприятен мирис и без наличието на секрети. Ако ушната кал е малко, то чистенето на ушите не е задължително. Много често, обаче се наблюдава натрупване на голямо количество черна или кафеникава ушна кал в ушите на кученцето, поради което то тръска главата си и се опитва да отстрани този секрет с лапи. Ако ветеринарният лекар постави диагноза краста,трябва стриктно да се придържате към препоръките му и назначенотолечение. Лечението на това заболяване ще отнеме не повече от месец.
ЗЪБИ И УСТА
Как да поддържаме добра устна хигиена на моето куче?
Зъбната плака е наслагване върху повърхността на зъбите, което се образувамного бързо, особенно при кучетата от дребните породи. След като свободният калций в слюнката се свърже със зъбната плака се образувазъбен камък.
- Профилактичното чистене на зъбите трябва да се извършва със специална четка за зъби или марлен тампон. Също така трябва да се използва специална паста за зъби за кучета. Четкането на зъбите е най-добрият профилактичен метод за съхраняване на зравето и белотата на зъбите.
- Ако зъбният камък не се отсрани на време е възможно да се стигне до развитието на парадонтоза, а впоследствие дории до загуба на зъби. Премахването на зъбния камък се извършва от ветеринарен лекар с ултразвук като кучето е под обща анестезия.
КЪПАНЕ НА КУЧЕ
Препоръчва се температурата на водата за къпане на малкото кученце да е 39о С. Къпането не трябва да трае повече от 5 минути като след това трябва да се подсуши с кърпа или сешоар.
Трябва да отбележим, че шампоаните за хората са неподходящи за кучета. Необходимо е използването на шампоани, специално предназначени за кучета. Широк асортимент от такива шампоани може да намерите вспециализираната мрежа- ветеринарни клиники и зомагазини.
За избор на подобен шампоан ще трябва да се посъветвате с ветеринарния ви лекар, който ще ви даде и съвет зачестотата за къпане на кучето. Освен това ако възникне някакво кожнозаболяване ( алергия ли себорея) ветеринарният лекар ще предпише най-подходящия лечебен шампоан.
ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ
Следете здравословното състояние на вашия малък домашен любимец.
Какво да правим ако кученцето е вяло, лежи много и не е в настроение?
Преглед при ветеринарния лекар
Препоръчва се първият профилактичен преглед на кученцето да се извърши от 7 до 10 месечна възраст.
Растеж
Контрол на растежа и телесното тегло: има ли нарушения?
Оптимално количество на дневната дажба.
Поява на постоянните зъби
Млечнитезъби се сменят с постоянните от 4 до 6 месечна възраст. Ако кучето енавършило 7 месечна възраст и има още млечни зъби те трябва внимателнода се отстранят. Ветеринарният лекар може да прецени дали процесът наизрастване на зъбите протича правилно.
Първи признаци на полово съзряване
Женскотокуче достига полова зрялост на 6-12 месечна възраст в зависимост отпородата. Ветеринарният ви лекар ще ви помогне да познаете тези първипризнаци и да контролирате репродуктивните му функции.
Профилактика за вътрешни паразити
Трябва да се извършва периодично поне на всеки 3 месеца.
Това са най-важните неща, които е необходимо да знаете за грижа към вашето куче
КОЗИНА
Редовно решете козината на кучето.
- Дългокосместите и полудългокосместите кучета трябва да се разресватежедневно ( йоркширски териер, коли, голдън ретрийвър). При кучета свълниста или къдрава козина( пудел, фокстериер)- два пъти в седмицата, а при късокосместите кучета ( дакели, боксери) се препоръчва да серазресват един път в месеца. Трябва да говорите ласкаво, когато разресвате кученцето и при свършване на процедурата да му дадетете някакво лакомство.
НОКТИ
Дълги нокти? - Изрежете ги незабавно!
-Независимо дали вашето куче е свикнало да играе на меки или твърдиповърхности , задължително трябва да го научите да подава лапата си, зада може да му бъдат изрязвани ноктите. Най-добре е тази процедура дабъде извършвана от ветеринарен лекар, но ако решите сами да изрязватеноктите на кучето се обърнете към него за съвет. Ветеринарният лекар щеви даде съвет за най-подходящите ножици за нокти и до каква степентрябва да изрязвате ноктите на кучето.
ОЧИ
Следете състоянието на очите на кученцето.
- Ако в ъглите на очите на кучето има секрет или започне постоянно сълзотечение е необходимо нежно да почистите очите със стерилна кърпичка, напоена в специален разтвор за почистване на очи.
РАЗХОДКИ
Често ли се разхождате с кучето?
Кучето редовно трябва да се разхожда в един и същ час на деня, по възможност 3 пъти на ден. По този начин удоволствието, което разходката доставя на кучето, ще бъде още по-голямо.
УШИ
Редовно проверявайте състоянието на ушите на кученцето и ги чистете при необходимост.
- При някои породи се налага отстраняване на космите от вътрешната странана ушите. Това може да бъде извършено от ветеринарен лекар, фризьор или дори от самите вас, след кратко обучение. Ушите трябва да са чисти, без неприятен мирис и без наличието на секрети. Ако ушната кал е малко, то чистенето на ушите не е задължително. Много често, обаче се наблюдава натрупване на голямо количество черна или кафеникава ушна кал в ушите на кученцето, поради което то тръска главата си и се опитва да отстрани този секрет с лапи. Ако ветеринарният лекар постави диагноза краста,трябва стриктно да се придържате към препоръките му и назначенотолечение. Лечението на това заболяване ще отнеме не повече от месец.
ЗЪБИ И УСТА
Как да поддържаме добра устна хигиена на моето куче?
Зъбната плака е наслагване върху повърхността на зъбите, което се образувамного бързо, особенно при кучетата от дребните породи. След като свободният калций в слюнката се свърже със зъбната плака се образувазъбен камък.
- Профилактичното чистене на зъбите трябва да се извършва със специална четка за зъби или марлен тампон. Също така трябва да се използва специална паста за зъби за кучета. Четкането на зъбите е най-добрият профилактичен метод за съхраняване на зравето и белотата на зъбите.
- Ако зъбният камък не се отсрани на време е възможно да се стигне до развитието на парадонтоза, а впоследствие дории до загуба на зъби. Премахването на зъбния камък се извършва от ветеринарен лекар с ултразвук като кучето е под обща анестезия.
КЪПАНЕ НА КУЧЕ
Препоръчва се температурата на водата за къпане на малкото кученце да е 39о С. Къпането не трябва да трае повече от 5 минути като след това трябва да се подсуши с кърпа или сешоар.
Трябва да отбележим, че шампоаните за хората са неподходящи за кучета. Необходимо е използването на шампоани, специално предназначени за кучета. Широк асортимент от такива шампоани може да намерите вспециализираната мрежа- ветеринарни клиники и зомагазини.
За избор на подобен шампоан ще трябва да се посъветвате с ветеринарния ви лекар, който ще ви даде и съвет зачестотата за къпане на кучето. Освен това ако възникне някакво кожнозаболяване ( алергия ли себорея) ветеринарният лекар ще предпише най-подходящия лечебен шампоан.
ОЩЕ МАЛКО ИНФОРМАЦИЯ
Следете здравословното състояние на вашия малък домашен любимец.
Какво да правим ако кученцето е вяло, лежи много и не е в настроение?
Преглед при ветеринарния лекар
Препоръчва се първият профилактичен преглед на кученцето да се извърши от 7 до 10 месечна възраст.
Растеж
Контрол на растежа и телесното тегло: има ли нарушения?
Оптимално количество на дневната дажба.
Поява на постоянните зъби
Млечнитезъби се сменят с постоянните от 4 до 6 месечна възраст. Ако кучето енавършило 7 месечна възраст и има още млечни зъби те трябва внимателнода се отстранят. Ветеринарният лекар може да прецени дали процесът наизрастване на зъбите протича правилно.
Първи признаци на полово съзряване
Женскотокуче достига полова зрялост на 6-12 месечна възраст в зависимост отпородата. Ветеринарният ви лекар ще ви помогне да познаете тези първипризнаци и да контролирате репродуктивните му функции.
Профилактика за вътрешни паразити
Трябва да се извършва периодично поне на всеки 3 месеца.
rusata1 преди 155 месеца
2
Захапката на всяка порода е различна по сила. Зависи от тренировката на челюстите, размерите на кучето и неговата агресия, което до голяма степен прави въпросът индивидуален. Озлобени кучета пазачи или такива, участвали в битки, естествено имат по-силни челюсти, защото са по-тренирани. Ако пък в кучето няма и помен от агресия, независимо каква е породата му, ако не му се е налагало да хапе - то няма да е развило мускулите си и силата отслабва.
Мощтността на челюстта се измерва в килограми на сантиметър. След изследвания от National Geographic са определени трите породи с най-силна захапка. Опитите се състоят в пускане на агресивни представители на породите срещу човек със специален ръкав и уред, измерващ силата.
Доказва се, че кучето с най-мощна захапка е ротвайлерът. Силната ножицовидна челюст и борбеният характер на животното го поставят на първо място сред породите. Около 150кг/см.
Второто място е за най-предпочитаното семейно куче - немската овчарка. Обичта, която проявява към децата, искрената всеотдайност към дома и отговорният характер на овчарката, подкрепено от силната захапка, я превръща в незаменим пазач. Около 110кг/см.
Въпреки славата на питбула като най-агресивно и опасно куче - той заема третото място с около 105кг/см. Разликата с немската овчарка е минимална.
Излизайки от границите на породите кучета, съпоставени с други животински видове, по-мощни захапки имат следните животни:
- Нилски крокодил - 1100кг/см
- Водна костенурка - 460кг/см.
- Хиена - 450кг/см.
- Лъв - 315кг/см.
Смята се, че преди векове захапката на динозавърa T-Rex е била около 1500кг/см!
Мощтността на челюстта се измерва в килограми на сантиметър. След изследвания от National Geographic са определени трите породи с най-силна захапка. Опитите се състоят в пускане на агресивни представители на породите срещу човек със специален ръкав и уред, измерващ силата.
Доказва се, че кучето с най-мощна захапка е ротвайлерът. Силната ножицовидна челюст и борбеният характер на животното го поставят на първо място сред породите. Около 150кг/см.
Второто място е за най-предпочитаното семейно куче - немската овчарка. Обичта, която проявява към децата, искрената всеотдайност към дома и отговорният характер на овчарката, подкрепено от силната захапка, я превръща в незаменим пазач. Около 110кг/см.
Въпреки славата на питбула като най-агресивно и опасно куче - той заема третото място с около 105кг/см. Разликата с немската овчарка е минимална.
Излизайки от границите на породите кучета, съпоставени с други животински видове, по-мощни захапки имат следните животни:
- Нилски крокодил - 1100кг/см
- Водна костенурка - 460кг/см.
- Хиена - 450кг/см.
- Лъв - 315кг/см.
Смята се, че преди векове захапката на динозавърa T-Rex е била около 1500кг/см!
zulender преди 147 месеца
0
Чудя се дали да не разнообразявам яденето на кучето с понякога сурово месо. Всеки казва, че не е добре само със суха храна. От една страна може да е вредно , но пък от друга нали вълците ядат в естествената си среда сурово месо. Какво мислите?
Лилия Антонова преди 139 месеца
1
Освен, че някои видове са защитени в България и е забранено да бъдат улавяни има и много други причини, заради които изобщо НЕ Е добра идея да си вземете такъв домашен любимец.
Совите имат нужда от повече пространство, за да бъдат в състояние да кацнат обратно на земята те трябва да махат 5 пъти повече с крилата си, за да не получат белодробна инфекция. След истерията по Хари Потър много хора си взели сови за домашни любимци и тъй като те не са подходящи за такива ги пускали и след това тези диви животни са умирали от глад или са били нападнати от совите в района.
Совите не са добри домашни любимци. Колкото и да са красиви и величествени , когато са в плен те са много шумни, миризливи и мръсни и се нуждаят от много време, грижи и внимание. Изисква се специално хранене, нуждаят се от големи пространства, които са скъпи за изграждане и поддържане. Също така совите са хищници. Те могат да бъдат бързи, мощни и да използват острите си нокти, за да убият жертвата. Изключително опасни са особено за децата. Дори соколари с дългогодишен опит при отглеждане на птици за загубили очите си...
Не е случайно, че самата авторка на Хари Потър - Дж.К. Роулинг е отправила молба към феновете, да не копират нейният герой, като държат сови за домашни любимци. Тя казва: "Ако някой е повлиян от книгите ми и мисли да гледа сова, която си представя , че ще бъде щастлива затворена в клетка в дома му, бих искала да се възползвам от възможността да кажа, че това е насилствено и бихте сгрешили. Совите в книгите за Хари Потър, никога не са имали за цел да представят вярно поведението, което имат. Ако харесвате сови можете да спонсорирате една сова в зоопарка или резерват за птици, където можете да я посетите и да знаете, че сте ѝ осигурили един щастлив и здравословен живот.
Част снимките на сладки бухалчета в интернет са направени или от хора, които се е случило, че са спасили някоя птица при едни или други обстоятелства или са наследници на професионални соколари, които още от древни времена са развъждали грабливи птици за помощ при лов.
Совите имат нужда от повече пространство, за да бъдат в състояние да кацнат обратно на земята те трябва да махат 5 пъти повече с крилата си, за да не получат белодробна инфекция. След истерията по Хари Потър много хора си взели сови за домашни любимци и тъй като те не са подходящи за такива ги пускали и след това тези диви животни са умирали от глад или са били нападнати от совите в района.
Совите не са добри домашни любимци. Колкото и да са красиви и величествени , когато са в плен те са много шумни, миризливи и мръсни и се нуждаят от много време, грижи и внимание. Изисква се специално хранене, нуждаят се от големи пространства, които са скъпи за изграждане и поддържане. Също така совите са хищници. Те могат да бъдат бързи, мощни и да използват острите си нокти, за да убият жертвата. Изключително опасни са особено за децата. Дори соколари с дългогодишен опит при отглеждане на птици за загубили очите си...
Не е случайно, че самата авторка на Хари Потър - Дж.К. Роулинг е отправила молба към феновете, да не копират нейният герой, като държат сови за домашни любимци. Тя казва: "Ако някой е повлиян от книгите ми и мисли да гледа сова, която си представя , че ще бъде щастлива затворена в клетка в дома му, бих искала да се възползвам от възможността да кажа, че това е насилствено и бихте сгрешили. Совите в книгите за Хари Потър, никога не са имали за цел да представят вярно поведението, което имат. Ако харесвате сови можете да спонсорирате една сова в зоопарка или резерват за птици, където можете да я посетите и да знаете, че сте ѝ осигурили един щастлив и здравословен живот.
Част снимките на сладки бухалчета в интернет са направени или от хора, които се е случило, че са спасили някоя птица при едни или други обстоятелства или са наследници на професионални соколари, които още от древни времена са развъждали грабливи птици за помощ при лов.
Асен Аролски преди 148 месеца
3
Разходката на повод, за много от собствениците на кучета е мъчение. Кучето се дърпа на
всякъде, иска да види всичко, и в своя стремеж да види това, което го интересува, "влачи" стопанина си след себе си. И поради тази причина, много хора не успяват да разходят кучетата си, или ако излизат на разходка, това е "ад" за тях.
Има много и различни начини да приучите кучето Ви да ви следва докато се разхождате на
повод.
Има различни видове нашийници, нагръдници и методи, за справяне с този проблем.
Но истината е друга - когато кучето ви дърпа на някъде то има цел, и в стремежа си да я
достигне започва да се "беси" на нашийника си.
За да решите проблема си, първо дайте цел на кучето. Тази цел може да бъде
лакомство или играчка, които кучето обича.
За начало започнете с лакомство и играчка, кучето е на повод, с едната ръка държите повода а с другата давате лакомство на кучета. Когато кучето започне да взема лакомствата, то няма да ви дърпа, защото неговата цел вече е да стигне до наградките. Вървите така метър,
два ( като постоянно давате лакомства на кучето ), след това започвате да играете с кучето Ви с любимата му играчка ( независимо каква е тя ). След това повтаряте упражнението с наградите. Всеки ден разстоянието в което кучето ходи до вас а вие му давате лакомства се увеличава с още метър, два. И за 1 месец това разстояние може да стигне и до 100 - 200 метра ходене без да ви дърпа кучето.
Тук обаче трябва да знаете, че с всеки изминал ден, разстоянието се увеличава,
но лакомствата започват да се дават през крачка, след това през метър,
след това започват да се дават на всеки 10 метра. И така докато кучето не схване идеята, че когато ходи до вас, то ще получава награда.
Само да вметна, че тук се изисква много търпение, време и нерви. Няма да стане
за два дни. Но си заслужава.
Но сега някой ще попита : А ако кучето не иска лакомства ? Или не иска да играе
а иска да отиде еди къде си ? Какво може друго да се направи ?
Може да се използват два варианта, които са позитивни методи или още наречени : possitive
dog traning. /позитивен тренинг на куче/
Позитивни методи са всички методи които учат кучетата без да ги нараняват, без да им причиняват болка, и тези методи да предпочитани от повечето треньори.
всякъде, иска да види всичко, и в своя стремеж да види това, което го интересува, "влачи" стопанина си след себе си. И поради тази причина, много хора не успяват да разходят кучетата си, или ако излизат на разходка, това е "ад" за тях.
Има много и различни начини да приучите кучето Ви да ви следва докато се разхождате на
повод.
Има различни видове нашийници, нагръдници и методи, за справяне с този проблем.
Но истината е друга - когато кучето ви дърпа на някъде то има цел, и в стремежа си да я
достигне започва да се "беси" на нашийника си.
За да решите проблема си, първо дайте цел на кучето. Тази цел може да бъде
лакомство или играчка, които кучето обича.
За начало започнете с лакомство и играчка, кучето е на повод, с едната ръка държите повода а с другата давате лакомство на кучета. Когато кучето започне да взема лакомствата, то няма да ви дърпа, защото неговата цел вече е да стигне до наградките. Вървите така метър,
два ( като постоянно давате лакомства на кучето ), след това започвате да играете с кучето Ви с любимата му играчка ( независимо каква е тя ). След това повтаряте упражнението с наградите. Всеки ден разстоянието в което кучето ходи до вас а вие му давате лакомства се увеличава с още метър, два. И за 1 месец това разстояние може да стигне и до 100 - 200 метра ходене без да ви дърпа кучето.
Тук обаче трябва да знаете, че с всеки изминал ден, разстоянието се увеличава,
но лакомствата започват да се дават през крачка, след това през метър,
след това започват да се дават на всеки 10 метра. И така докато кучето не схване идеята, че когато ходи до вас, то ще получава награда.
Само да вметна, че тук се изисква много търпение, време и нерви. Няма да стане
за два дни. Но си заслужава.
Но сега някой ще попита : А ако кучето не иска лакомства ? Или не иска да играе
а иска да отиде еди къде си ? Какво може друго да се направи ?
Може да се използват два варианта, които са позитивни методи или още наречени : possitive
dog traning. /позитивен тренинг на куче/
Позитивни методи са всички методи които учат кучетата без да ги нараняват, без да им причиняват болка, и тези методи да предпочитани от повечето треньори.
Редактор преди 139 месеца
0
Как да се грижим
За да се чувстват щастливи вашите пернати любимци, трябва да им осигурите достатъчно пространство за живот и движение. За това им купете възможно най-голяма клетка. Ще се чувстват по-комфортно и ако поне една от стените на клетката е опряна до стената. За вълнистите папагали директният контакт със стопаните е много важен, затова е добре да поставите жилището им на по-високо ниво, най-добре във всекидневната, където се събира цялото семейство. Скучаят ако са самички, а при по-силна музика повишават тон, за да подражават. Ако не искате да ви будят рано сутринта, вечер покрийте клетката с тънък чаршаф.
Важно е да храните вашите пернати любимци балансирано. В зоомагазините се предлагат достатъчно разнообразни храни за вълнисти папагали, обогатени с витамини и минерали. От време на време им давайте също парченца плодове и зеленчуци.
В естествени условия тези птички ежедневно прелитат големи разстояния в търсене на храна и вода. Представете си тогава, как живеят затворени в клетка до края на дните си. Можете поне да ги пускате да летят свободно из стаята, а с малко усилия и да ги научите да се прибират сами вечер в клетката. След като птичето се налети и кацне, бавно приближете клетката към него и почакайте. Огладняло веднъж, то само ще поиска да се прибере. Търпението ви ще се възнагради скоро с най-големия дар за папагалчето – то ще си живее почти на свобода, а не в затвор и ще си чака всеки ден времето за полет.
Поведение
Мъжките ядат по-обилно, пият повече вода, по-активни са и пеят повече. Ухажват интензивно женската, но само ако си я харесат. Любовенят им танц представлява клатене на главата. Мъжките птичета също така се ориентират безупречно в стаята, по-контактни са, но са големи скандалджии.
Женските вълнисти папагали са по-мнителни, по-бавно се сприятеляват, по-тихи са мъжкарчетата. И имат по-лоша ориентация в стаята, затова нищо чудно да се блъскат в предмети, мебели и стени. Ако бяха човеци, със сигурност щяха да паркират зле.
След като се опознаят, папагалчетата започват да си преплитат човките и да се целуват. Да ги наблюдаваш, е истинско удоволствие за душата.
За да се чувстват щастливи вашите пернати любимци, трябва да им осигурите достатъчно пространство за живот и движение. За това им купете възможно най-голяма клетка. Ще се чувстват по-комфортно и ако поне една от стените на клетката е опряна до стената. За вълнистите папагали директният контакт със стопаните е много важен, затова е добре да поставите жилището им на по-високо ниво, най-добре във всекидневната, където се събира цялото семейство. Скучаят ако са самички, а при по-силна музика повишават тон, за да подражават. Ако не искате да ви будят рано сутринта, вечер покрийте клетката с тънък чаршаф.
Важно е да храните вашите пернати любимци балансирано. В зоомагазините се предлагат достатъчно разнообразни храни за вълнисти папагали, обогатени с витамини и минерали. От време на време им давайте също парченца плодове и зеленчуци.
В естествени условия тези птички ежедневно прелитат големи разстояния в търсене на храна и вода. Представете си тогава, как живеят затворени в клетка до края на дните си. Можете поне да ги пускате да летят свободно из стаята, а с малко усилия и да ги научите да се прибират сами вечер в клетката. След като птичето се налети и кацне, бавно приближете клетката към него и почакайте. Огладняло веднъж, то само ще поиска да се прибере. Търпението ви ще се възнагради скоро с най-големия дар за папагалчето – то ще си живее почти на свобода, а не в затвор и ще си чака всеки ден времето за полет.
Поведение
Мъжките ядат по-обилно, пият повече вода, по-активни са и пеят повече. Ухажват интензивно женската, но само ако си я харесат. Любовенят им танц представлява клатене на главата. Мъжките птичета също така се ориентират безупречно в стаята, по-контактни са, но са големи скандалджии.
Женските вълнисти папагали са по-мнителни, по-бавно се сприятеляват, по-тихи са мъжкарчетата. И имат по-лоша ориентация в стаята, затова нищо чудно да се блъскат в предмети, мебели и стени. Ако бяха човеци, със сигурност щяха да паркират зле.
След като се опознаят, папагалчетата започват да си преплитат човките и да се целуват. Да ги наблюдаваш, е истинско удоволствие за душата.
Как да ги научите да говорят
Много хора смятат, че да говорят могат само големите папагали жако, ара и какаду. Истината е, че ако имате достатъчно търпение, можете да научите и най-обикновеното вълнисто папагалче на 100 и повече думи. Преди да започнете с "дресировката", трябва да спечелите доверието на птичето. Дайте му 3-4 дни да се приспособи на новото място и започнете често да се приближавате до клетката, като със спокоен глас изричате някоя фраза, например "добро момче". Щом престане да се плаши от вас, можете да го научите да стои на пръста ви. Вкарайте бавно ръка в клетката, сложете изпънатия си показалец пред пръчицата, на която е стъпило, и го мушнете внимателно под коремчето му, докато не стъпи на него. Бавно местете ръката си из клетката, пренасяйте папагала от една пръчица на друга. Повтаряйте му насърчителната фраза.
След няколко дни такива упражнения може внимателно да измъкнете ръката със седящия на нея папагал от клетката. Не забравяйте, че стаята трябва да е обезопасена - без котки, кучета, отворени прозорци и врати. Опитайте с показалеца на другата си ръка да погалите внимателно папагалчето по човката, това може да помогне да спечелите неговото приятелство.
Повтаряйте възможно най-често избраната фраза и скоро търпението ви ще бъде възнаградено. Веднага щом птичето научи първата дума, започнете с втора по същия метод. Така дума по дума то ще натрупа значителен запас от думи.
Ако сте достатъчно последователни, вашият вълнист папагал ще научи първите си думи до 6 седмици след пристигането му при вас. Имайте предвид обаче, че птица, която не се е научила да говори до деветия си месец, едва ли би могла някога да проговори. Макар че, разбира се, има изключения.
Вълнистите папагали започват, да имитират човешка реч само ако нямат другарче и са съвсем млади (до деветия месец). Обяснението за говора им е просто: понеже са социални животни, те подражават на този, с когото живеят. Ако си имат себеподобна компания, ще си комуникират едно с друго и няма да имат необходимост да ви имитират. Дори да са налице всички тези условия обаче, трябва да се занимавате ежедневно с папагала, за да го научите да говори.
Грижи за здравето
Следете папагалчето си – ако е здраво, то ще седи здраво захванато за кацалката си, ще е във видим тонус, ще се храни и ще пие вода. Всяко поведение, различно от това е белег за заболяване. Заведете го веднага на ветеринар, ако забележите, че няма апетит, отпаднало е и не може да седи на клечката. Веднъж седмично почиствайте клетката на папагала, а ако ноктите му израстат прекалено дълги, ги подрежете.
Много хора смятат, че да говорят могат само големите папагали жако, ара и какаду. Истината е, че ако имате достатъчно търпение, можете да научите и най-обикновеното вълнисто папагалче на 100 и повече думи. Преди да започнете с "дресировката", трябва да спечелите доверието на птичето. Дайте му 3-4 дни да се приспособи на новото място и започнете често да се приближавате до клетката, като със спокоен глас изричате някоя фраза, например "добро момче". Щом престане да се плаши от вас, можете да го научите да стои на пръста ви. Вкарайте бавно ръка в клетката, сложете изпънатия си показалец пред пръчицата, на която е стъпило, и го мушнете внимателно под коремчето му, докато не стъпи на него. Бавно местете ръката си из клетката, пренасяйте папагала от една пръчица на друга. Повтаряйте му насърчителната фраза.
След няколко дни такива упражнения може внимателно да измъкнете ръката със седящия на нея папагал от клетката. Не забравяйте, че стаята трябва да е обезопасена - без котки, кучета, отворени прозорци и врати. Опитайте с показалеца на другата си ръка да погалите внимателно папагалчето по човката, това може да помогне да спечелите неговото приятелство.
Повтаряйте възможно най-често избраната фраза и скоро търпението ви ще бъде възнаградено. Веднага щом птичето научи първата дума, започнете с втора по същия метод. Така дума по дума то ще натрупа значителен запас от думи.
Ако сте достатъчно последователни, вашият вълнист папагал ще научи първите си думи до 6 седмици след пристигането му при вас. Имайте предвид обаче, че птица, която не се е научила да говори до деветия си месец, едва ли би могла някога да проговори. Макар че, разбира се, има изключения.
Вълнистите папагали започват, да имитират човешка реч само ако нямат другарче и са съвсем млади (до деветия месец). Обяснението за говора им е просто: понеже са социални животни, те подражават на този, с когото живеят. Ако си имат себеподобна компания, ще си комуникират едно с друго и няма да имат необходимост да ви имитират. Дори да са налице всички тези условия обаче, трябва да се занимавате ежедневно с папагала, за да го научите да говори.
Грижи за здравето
Следете папагалчето си – ако е здраво, то ще седи здраво захванато за кацалката си, ще е във видим тонус, ще се храни и ще пие вода. Всяко поведение, различно от това е белег за заболяване. Заведете го веднага на ветеринар, ако забележите, че няма апетит, отпаднало е и не може да седи на клечката. Веднъж седмично почиствайте клетката на папагала, а ако ноктите му израстат прекалено дълги, ги подрежете.
Избрано от форуми
Няма намерени постове
