Аспергилоза - гъбична инфекция при птици

Няколко са видовете плесени от групата aspergillus (най-често Aspergillus fumigatus, Aspergillus niger, Aspergillus terreus и Aspergillus flavus), които се срещат по целия свят и са способни да причинят заболяването аспергилоза.
Аспергилозата може да бъде опустошително за дихателната система заболяване, което засяга трахеята на птицата, носните пътища, алвеолите или и трите наведнъж. Диагностицирането е трудно, а лечението – дори още по-трудно. В напреднал стадий болестта блокира дихателните пътища и се разпространява и към други органи.
Аспергилозата е най-честата гъбична инфекция, която се среща сред птиците в природата. Сред домашните папагали, жакото и амазоната изглежда са най-податливи. Обаче всяка птица може да развие аспергилоза. Неотдавна беше съобщено за фатални случаи при Jardine’s. Моят папагал Фроги – порода Майер, умря от аспергилоза.
Слабите птици са застрашени
Аспергилозата е инфекциозно заболяване, но не е заразна. Инфекциозна е, тъй като плесенните спори могат да прораснат в живата тъкан на животното. Въпреки това аспергилозата не се счита за заразна, тъй като я прихващаме от околната среда, а не един от друг.
Подобно на всички плесени, видът aspergillus се нуждае от влага, топлина и източник на храна, за да израсте. Разпространява се посредством отделяне във въздуха на спори, микроскопични подобни на семена образувания със здрава обвивка.
Ако не внимаваме, самата среда, в която нашите домашни птици живеят, може да се превърне в развъдна почва за aspergillus. Най-честите места, където една домашна птица може да влезе в контакт със спори, включват запрашени пелети и семена; развалена храна като например гниещи плодове и зеленчуци; изпражнения; дънното покритие на клетката, което се овлажнява, като например дървесни стърготини, слама и царевични кочани. Фъстъчените обвивки и фъстъците също могат да съдържат концентрации на спори.
Здравите птици изглежда са в състояние да се противопоставят на спорите без да се разболеят, но една слаба птица е в опасност. Спорите предпочитат да се заселват в животно, което е болно, недохранено и с отслабен имунитет или такова с наранена тъкан. Веднъж попаднала на подходящо място, всяка спора е способна да образува пипаловидни нишки, наречени хифи, които се разпространяват и се хранят от животното-приемник.
Хифите, заедно с белите и други кръвни клетки, отделяни от животното в опита му да се избави от организмите-нашественици, оформя маса, наречено "гранулом". Колкото по-дълги се разрастват хифите и колкото повече приемният организъм продължава да се съпротивлява, толкова по-голяма става грануломата. В крайна сметка грануломата нараства достатъчно, че да запуши дихателен път, да изпълни въздушна торбичка или дори да навлезе в други органи.
Дали е аспергилоза или нещо друго?
Откриването на аспергилозата, преди да се е превърнала в сериозен проблем, е трудно. Признаците са трудно доловими, най-различни и могат да бъдат симптоми и за други болести. Докато забележите, че има нещо обезпокояващо, птицата ви може да е много болна.
Един от симптомите е загубата на тегло, което може да стане дори ако птицата ви се храни добре. Други признаци: ненормални изпражнения, промяна в гласа, депресия или други промени в поведението, включително затруднено движение. Смята се, че продължителните инфекции с аспергилоза са причина понякога птицата да започне да се скубе, особено при жакото.
Една заразена птица би могла да възстанови дишането си по-бавно след напрежение или затруднено дишане, отваряйки човката си с протегната шийка или поклащане на опашката. Натрупванията в носовата кухина могат да причинят на ноздрите наранявания, покрити с дебела кора.
Дори опитните ветеринари имат проблеми с диагностицирането на aspergillus. Кръвните тестове могат да предположат наличието на активна гъбична инфекция, а aspergillus да се изолира от течни и тъканни проби. Все пак, aspergillus е толкова разпространена инфекция, че е лесно да се стигне до погрешни диагнози. Много диагнози, за съжаление, биват поставяни след като птицата умре.
Няма моментално лечение
Не съществува моментално действащо лекарство за aspergillosis. Лечението може да отнеме месеци и дори след това възстановяването не е гарантирано.
Ако лезията може да бъде отстранена по хирургичен път, това би било най-добрата първа стъпка, следвана от медикаментозно лечение. Вашият ветеринар вероятно ще избере един от традиционните анти-гъбични медикамента: 5-флуороцитизин (5FC), итраконазол, флуконазол, клотримазол или амфотерицин B. Лечението може да е инжекционно, орално или за максимално проникване в белите дробове чрез вдишване на пари чрез nebulizer – медицински способ, предоставящ течно лекарство под формата на "мъгла" до дихателните пътища.
За инфекция на носовата кухина, помагат чести анти-гъбични промивки. Една или повече носови промивки на седмица си е истинско предизвикателство, ако вашият папагал не дава да го пипат, но това може да е единствения начин да запазите птицата си здрава.
Жакото на моя приятел – Сет, периодично получава аспергилозни инфекции, ако ежеседмично не му се правят лечебни носови промивки. Сет е в известна степен раздразнителен папагал, и не харесва процедурата, но Бети и нейният съпруг са намерили "чалъм" за това. Докато единият държи Сет обвит с кърпа, другият прави промивката.
Аз помагах на Бети, когато съпругът й претърпя операция на китката. Не бях сигурен какво да очаквам. Но Бети държеше Сет, а аз направих промивка на всяка ноздра по няколко пъти, използвайки спринцовка. За моя изненада, след това Сет стоеше на ръката ми (действително необичайно явление), разтърсваше перата си и само ме гледаше. Оставахме така за няколко минути, докато Сет покажеше, че е готов Бети да го постави обратно върху клетката му.
Мисля, че ключът за успешните ежеседмични промивки на Сет е рутината. Бети му казва, че е време за процедура, и си свършва работата. След това Сет остава за няколко минути с човека, извършил процедурата и животът се връща към нормалния си ход.
Ако пораженията са в алвеолите, инфекцията е сериозна. Алвеолите нямат добро кръвоснабдяване, птиците са затруднени да изработят свои собствени клетки за борба с инфекцията, лекарствата трябва да се дават в по-големи дози, което пък може да увреди бъбреците, наред с другите проблеми.
Ако лечението действа, вашата птица трябва да започне да изглежда и да се държи като по-здрава. Скубането на пера може да спре. Птиците с носова инфекция ще спрат да отделят секрет. Вашият ветеринар ще може да определи кога да спре лечението чрез кръвни тестове и наблюдение.
Младите птици са особено застрашени
Младите папагали са изложени на по-голям риск при ред заболявания, включително и при аспергилозата. Това се дължи отчасти на непълно развитите им имунни системи. Например, някои бебета-птици могат да развият аспергилоза преди да се излюпят, ако спорите проникнат в яйцата. Пиленцата могат да се излюпят с напълно развити лезии.
Прибързаното и неподходящо изкуствено хранене също може да предизвика заболяване. Птичетата могат да вдишат храната в алвеолите си. Прекалено горещата храна също може да повреди тъканите и да създаде идеално място за развитие на гъбичките. Така едно пиленце от люпилото може да бъде инфектирано, докато другите си останат здрави.
Напълно е възможно тъкмо инцидент при изкуственото хранене да е бил причината моят папагал (Майер) Фроги да развие аспергилоза. Фроги беше добре в продължение на много месеци. Не показваше никакви видими симптоми до три дни преди да умре, когато започна да хрипти след усилие.
Дори тогава аз не разбрах, че има нещо нередно. Бях неопитен стопанин на папагал и не знаех, че промяната в гласа му би могла да бъде знак за болест. Мислех, че за него е нормално след уплаха да диша тежко за около минута и да кацне пърхайки на замята. (От тогава съм научил, че хриптене с каквато и да било продължителност, освен при възбудени и нервни папагали Pionus, никога на e нормалнo).
При аутопсията откриха голямо образувание (гранулом) в края на трахеята, което бе блокирало единия бронхиален път в продължение на седмици, според ветеринарния лекар на Фроги. Когато грануломът е нараснал, той е блокирал и другия бронхиален път и Фроги е умрял.
Ако бях теглил Фроги редовно, щях да забележа слабото спадане на теглото му, въпреки че той все още се хранеше добре. Но когато започна да хрипти беше прекалено късно. Операция на такова голямо поражение, на това място в респираторния му тракт би го убила, а лекарства не биха помогнали при такова голямо образувание още тогава.
Когато в началото взех Фроги, неговият ветеринар му направи курс с антибиотици, след като в изпражненията му откриха голямо количество потенциално опасни бактерии. Антибиотиците разрушават естествения баланс на бактериалната флора, понякога отваряйки врата за вторични инфекции, включително и аспергилоза.
Все пак, аз не мисля, че антибиотиците са разболели Фроги. Вярвам, че или е бил завладян от спори в моя дом, или е пострадал при искуственото хранене в развъдника или магазина, откъдето го взех. Всяко нараняване на тъканите би довело до първоначална "врата" за установяването на малък брой спори, а само за няколко месеца те биха могли да нарастнат и да се превърнат в живото-застрашаващо увреждане. Всички останали мои папагали – две корели, два Quakers, три parakeets, един черноглав caique и един бронзовокрил pionus – са здрави.
Предпазване от аспергилоза
Ако сте внимателни, бихте могли да предпазите птиците си от аспергилоза.
Първо, когато купувате птица, купете я от добър гледач или от чист и добре поддържан магазин за птици. Ако си вземате птица, живяла в друг дом, направете й пълен преглед при ветеринар, спазвайте предложените процедури за карантинен период и внимателно наблюдавайте поведението на птицата и всяка дори най-малка промяна в него.
Постарайте се да разберете възможно повече за историята на птицата, включително дали сегашното й поведение не се различава прекалено от обичайното за вида й.
Дорис Уилсън си мислеше за новата си амазона Пепър, че е "душичка пиле", понеже беше толкова тих, когато го доведе в дома си.
"Причината за това се оказа съвсем друга", казва тя днес. "Той беше една много болна птица. Занимавахме се с него поне година, докато бъде вън от опасност."
Пепър беше недохранен и имаше бактериално заболяване, което Уилсън излекува. Но дотогава той беше "развил многобройни дребни болести, тъй като не му е бил даден здравословен старт", казва тя, включително и сериозна гъбична инфекция, аспергилоза, признаците за която се проявяват едва по-късно. Пепър е един от късметлиите – сега е здрав.
Грижете се за доброто здраве на папагала си. Осигурявайте му стимулираща среда, но и му давайте 10 – 12 часа време за сън и намалете стреса до минимум. Уверете се, че получава достатъчно питателна храна, особено витамин А, който предпазва от най-различни дихателни проблеми. Морковите, бататите (сладки картофи) и тиквата са едни от най-добрите хранителни източници на витамин А. С ветеринаря си може да обсъдите цялостния режим на хранене и той да определи, дали папагалът се нуждае от други добавки.
Уверете се, че не предоставяте никакви условия развитие на плесени aspergillus. Избягвайте да използвате царевични кочани, черупки или стърготини за постилане дъното на клетката – те задържат прекалено много влага. Повечето ветеринари препоръчват обикновена хартия или черно-бял вестник за постилане. Сменяйте хартията ежедневно, за да предотвратите растежа им върху влажна хартия, изпражнения или храна. Сменяйте я дори по-често, ако околната среда е топла или хартията е мокра и не съхранявайте отстранените отпадъци в стаята на птицата.
Избягвайте вдигането на прах в стаята на птицата ви. Прахът може да съдържа спори и е сам по себе си дразнител за дишането. Филтриращото въздуха устройство ХЕПА (високоефективна система за улавяне на частици) ще намали запрашеността. Филтрите ХЕПА са конструирани да улавят и най-малките частици, спори и някои организми, които се носят из въздуха. Бихте могли също да помислите за инвестиране в прахосмукачка, която работи с филтър ХЕПА, така че да не внасяте частици от други части на дома обратно в стаята на птицата.
Внимавайте каква влажност на въздуха поддържате. Сухият въздух може да бъде безмилостен към дихателната система на папагала и някои стопани на папагали използват хладен или топъл овлажнител за въздух, но те могат бързо да завъдят бактерии и плесен. Непременно почиствайте овлажнителите съгласно инструкциите на производителя. Ако имате обратния проблем – влажно приземно помещение или най-общо прекалено висока влажност в дома ви, която благоприятства развитието на плесен, консултирайте се в ветеринаря си за редуциращо влажността на въздуха средство.
Никога не излагайте птиците си на изпарения. Много дизифектанти и ароматизатори за въздух мога да разболеят или убият птиците. Цигареният дим сам по себе си може да не е фатален, но системното излагане на птицата на дим може да увреди тъканта на дихателните пътища и да увеличи податливостта на инфекции, включително на аспергилоза.
Бъдете внимателни също с храната. Никога не предлагайте загниващи плодове или зеленчуци и мийте добре пресните продукти. През няколко часа отстранявайте всякакви сурови хранителни продукти – дори още по-начесто, ако живеете на топъл климат. Не оставяйте влажни семена и пелети в клетката.
Убедете се, че всички зърнени смески, които купувате, са сухи и безпрашни.
Проверявайте ядките за плесени (фъстъците в шушулка са обичаен източник на спори на аспергилоза) и не ги давайте като храна, ако се съмнявате. Фроги обичаше фъстъци и за най-сигурно бях избрала да не давам на птиците си дори фъстъци, предназначени за консумация от хора. Чувствам се по-спокойна като използвам за лакомство белени ядки като например орехи и бадеми.
Също така изнесох всички растения от помещението, обитавано от папагалите ми. Прекалено е лесно за една любопитна птица да нагази в сламата или пръстта, и двете потенциални източници на плесенни спори. На няколко пъти намирах Фроги във висящите саксии на пинията да хвърля на земята отчупени парченца. Питам се, дали не можеше да е поел спори от нея? Можете да създадете интересна и стимулираща среда за папагалите си с безопасни неща.
Ако е възможно, теглете птиците си редовно. Аз купих везна за пощенски пликове, която тегли с точност до 2 грама. Можете да намерите такава в on-line магазини като Drs. Foster & Smith.
Някои птици биват пощадени
Аспергилозата не винаги означава смъртна присъда. Понякога интервенцията с медикаменти успява; в редки случаи болестта може да отшуми от само себе си. Според д-р Джеймс Харис, собственик на Ветеринарна клиника Мейфеър в Санди Бей, Тасмания, Австралия, и автор на рубриката "Попитайте Д-р Харис" на сайта ParrotChronicles.com.:
"В редки случаи, малко локализирано огнище на гъбички бива изолирано от самия организъм и птицата се възстановява", казва той. "Това понякога се установява съвсем случайно при аутопсия на птици в природата."
Две нови хуманни противогъбични лекарства – Ламисил и Вориконазол – изглеждат обещаващи в лечението на аспергилоза при птиците на свобода в центъра Раптър при Университета в Минесота.
Д-р Робърт Далхаузен, ветеринар и изследовател на птици, работещ в Милфорд, щата Охайо, е използвал Ламисил за излекуването на много случаи на аспергилоза в своята практика. Той докладва за развитието на някои от случаите си на проведената през 2002 г. Конференция на Асоциацията на ветеринарите на птици.
Не е нужно да ставаме параноични на тема аспергилоза. Излагането в някаква степен на въздействието на болестотворни организми е неизбежно. Добрата новина е, че здравите, неизложени на стрес птици, подобно на здравите хора и другите животни, са в състояние да се справят с ниски концентрации на плесенни спори на аспергилоза, без да развият болестта.
И все пак е добре да познавате навиците и поведението на птицата си. Вземете разумни предпазни мерки за поддържане на средата й безопасна и чиста. Ако тя прояви какъвто и да е от симптомите на аспергилоза, заведете я веднага на ветеринар.
Ако птицата ви има гъбична инфекция, а вие или член на семейството ви сте с отслабена имунна система в резултат на прием на медикаменти (като стероиди), в резултат на заболяване (например на СПИН) или сте под силен стрес, би следвало да обсъдите това както с ветеринаря, така и с вашия лекар. Ако вашата среда за живеене е довела до аспергилоза при папагала ви, тази болест може да е заплаха и за вас. (Прочетете свързаната с тази тема история, "Плесен в дома ми").