Морски Костенурки

Измежду влечугите типични обитатели на солената водна стихия са някои видове едри МОРСКИ КОСТЕНУРКИ.
На първо място по размери е безспорно Кожестата костенурка, която е най-едрата костенурка на нашата планета. Тя е разпространена главно в в тропиците. Намирана е, макар и твърде рядко, в Средиземно и Адриатическо море. Понякога достига дори атлантическото крайбрежие на Европа, а също така бреговете на САЩ и Чили.
Тялото на кожестата костенурка има действително внушителни размери — тя достига докъм 2 м дължина и 600 кг тегло.

Корубата на кожестата костенурка е твърде своеобразно устроена. Горната й половина е тръбният щит и е покрита от дебела кожа и се състои от няколкостотин многоъгълни костени плочки, които не са свързани с гръбначния стълб и ребрата, както при останалите костенурки. По "щита" минават надлъж седем реда от по-едри плочки, които образуват Клилове. Долната половина на бронята — коремният щит, не е напълно вкостена и остава гъвкава и мека.

Крайниците на този вид, както и на останалите морски костенурки, са превърнати в плавници. При кожестата костенурка предните крайници са повече от два пъти по-дълги от задните. Храни се главно с риби, раци, медузи и водорасли. Всъщност тя е всеядно животно и поглъща всяка достъпна за нея храна.
По-голяма част от живота си кожестата костенурка прекарва в морето. На суша излиза само през време на размножителния период, който обикновено е през май — юни. Тогава в пясъка на бреговете на някои самотни острови женската снася от 30 до 130 яйца с диаметър 5—6 см. След около два месеца от яйцата се излюпват малките костенурчета, които веднага отиват в морето. През един сезон женската кожеста костенурка снася 3—4 пъти.
Кожестата костенурка става все по-рядка и понастоящем може да се смята за изчезващ вид.
Измежду другите едри морски костенурки има два вида, които, макар и твърде рядко, са улавяни и в Черно море. Това са зелената морска костенурка и главестата морска костенурка.

Зелената костенурка дължи името си на това, че мазнината й има зелен цвят.
Дължината на тялото на зелената морска костенурка достига до 1,40 м, а теглото й — 400 кг.
Зелената костенурка населява най-вече тропичните и субтропичните морета. Въпреки големите си размери подобно на останалите морски костенурки тя е отличен плувец, но на сущата е бавна и несигурна. Ако бъде обърната по гръб, не може вече сама да се изправи и изоставена така, загива.
В биологията на зелената костенурка има една интересна особеност — докато е млада, тя е хищник и лови различни животни, а когато стане възрастна, преминава предимно към растителна храна и яде най-вече някои висши водни растения, по-малко водорасли, а рядко и някои животни.

Подобно на останалите морски костенурки и зелената костенурка прекарва по-голямата част от живота си в морето.. Обикновено плува близо до повърхността на водата, като от време ка време се подава над нея, за да диша. Понякога зелената костенурка се носи по самата повърхност и тогава като че ли спи.
Интересно е размножаването на зелената костенурка. Мъжките оплождат женските в морето през октомври — ноември. От края на октомври до края на февруари женските излизат на брега на различни острови, за да снесат своите яйца. Мъжките остават в морето и не отиват на сушата.

При движението си костенурката оставя по пясъка ясни следи. Отпечатъците от крайниците й се проточват като две успоредни, прекъсливи бразди, между които има лъкатушещи ивици, начертани от опашката на животното. Спускайки се обратно по склона на брега към водата, костенурката се чувствува много по-уверена и опашката й оставя по пясъка равномерна линия, успоредна на отпечатъците на крайниците.
Като се изкачи на някое издигнато място далеч от линията на прибоя, костенурката започва веднага строежа на гнездото. За целта избира участък, свободен от дървета и храсти. С помощта на предните си крака животното копае земята и след това със задните си крака я изблъсква настрана. Работата протича бавно, с чести и дълги прекъсвания. Когато изровената яма е вече достатъчно голяма, за да може да побере костенурката, започва вторият етап от строителството — ямата се пригажда за яйцата.
Със задните си крака костенурката изкопава в гнездото нова ямичка с дълбочина около 42 см и диаметър към 30 см. В тази ямичка тя снася своите яйца.
Диаметърът на яйцата е малко по-голям от 2,5 см. Белите, леко овални яйца, с черупка, напомняща по своята структура пергамент, са много по-здрави от кокошите и не се чупят даже тогава, когато биват пуснати от значителна височина на земята. Средното количество яйца от едно снасяне в гнездото е около 120, но при различните индивиди е от 50 до 200 яйца.

Когато снасянето на яйцата завърши, костенурката веднага започва да засипва гнездото, като утъпква и изравнява пясъка. Тази работа продължава дотогава, докато не останат почти никакви следи от ямата. След това костенурката се връща към морския бряг.
В случай че, копаейки ямата, костенурката се натъкне на някакво препятствие, напр. корени на дърво, тя обикновено се отказва да го преодолее и започва да рови гнездо на ново място.

За изпълнението на всички тези процедури женската костенурка употребява средно два до два и половина часа (от момента на излизането на брега до момента на завръщането във водата), като времето е от един до седем часа при различните индивиди. Една и съща женска през даден сезон може да снесе няколко пъти яйца, излизайки на различни места по брега или дори на различни острови. Същевременно през някои години много женски не снасят яйца. Наблюдатели успели през една нощ да преброят над петдесет костенурки, които излезли на брега да снасят яйца. Установено е, че мъжките никога не придружават своите "съпруги" на сушата, но почти винаги се намират във водата съвсем близо до брега. Те лесно могат да бъдат различени от женските по сравнително голямата им опашка, дължината на която понякога надминава тридесет сантиметра.
Яйцата се излюпват от топлината на слънчевите лъчи, като продължителността на инкубационния период се определя главно от времето и температурата на въздуха.
В тропиците той е значително по-къс, но в района на островите неговата продължителност е 9,5—10,5 седмици. Загубите през време на инкубацията са твърде големи, средно се излюпват около половината от снесените яйца. Дължината на излюпващите се костенурчета е около 7,5 см; като пробие черупката и се измъкне от нея, младата костенурка веднага започва да копае ход към повърхността на земята. В повечето случаи излюпилите се от яйцата костенурчета се показват на повърхността нощно време, когато ги дебнат по-малко опасности; през деня върху тях се нахвърлят множество чайки, чапли и рибарки, за които младите костенурчета са лесна и желана плячка. Обаче и при нощните преходи към водата много костенурчета стават жертва на пясъчните крабове, които са много подвижни и бързо реагират на появата на всякаква плячка. Голям брой от малките костенурчета загиват и във водата, попадайки в устата на множество хищни риби.
От яйцата на едно снасяне малките костенурчета се излюпват през различно време, като процесът на появяването на новоизлюпените трае обикновено две-три нощи."
Учените отдавна се занимават с въпроса за инстинкта, който показва на младите животни вярната посока към морето. Един от най-известните в света подводни плувци Ханс Хас е направил опити с току-що излюпени костенурчета: "Макар че дъното на лагуната беше съвършено равно, малките костенурчета узнаваха дори във водата посоката към откритото море. Неведнъж ги обръщахме, но те не се объркваха, а като описваха голяма дъга, вземаха правилна посока към отстоящия на 400—500 м край на рифа."

Главният враг на зелената костенурка са акулите, които, нападайки я в морето, отхапват краката и опашката, а понякога дори откъсват големи парчета от нейната броня. Хората също я ловят.
Броят на зелените костенурки в Световния океан намалява не само поради това, че хората усилено ги ловят, но и поради факта, че на много места населението изравя за консумация техните яйца.

Вторият вид едра морска костенурка, която, макар и рядко, навлиза в Черно море, е Главестата морска костенурка.
И тя подобно на зелената костенурка се среща предимно в топлите морета, но измежду всички морски костенурки прониква най на север.
Тялото на тази костенурка достига докъм 1 м дължина. Главата на тази костенурка е твърде голяма и масивна (оттам и името ).Подобно на останалите морски костенурки Главестата костенурка излиза на сушата само когато ще снася яйца. В морето тя може да бъде срещната и на голямо разстояние от бреговете. Храни се главно с различни морски животни — раци, мекотели, риби, медузи и морски гъби, като рядко яде и някои водни растения.
Женската главеста костенурка снася средно около 100 яйца в яма, дълбока към 30 см, обикновено на 50-ина метра от морския бряг. Малките костенурчета се излюпват след 1—2 месеца. Те могат веднага да плуват, но се научават да се гмуркат под вода едва след известно време..