Аз съм малко красиво, пухкаво котенце. Казвам се Зоуи и съм само на два месеца. Родих на улицата. Братята и сестрите ми не живяха дълго. Останах самичка. За зла участ веднъж паднах в една водосточна тръба и се заклещих. Уплаших се ужасно и започнах да мяукам жалостиво. Помислих, че това е края! Ала съдбата ми се усмихна. Една жена минаваше наблизо и ме чу. За щастие успя да ме измъкне от улука на тръбата. Прибра ме в дома си, нахрани ме, обезпаразити ме и започна да се чуди какво да ме прави. Тя вече си имаше домашен любимец и не можеше да ме задържи. Сега си търся дом и любящи стопани. Много съм умна и социална. Придобих бързо хигиенни навици. На улицата нямам шанс да оцелея самичка, защото съм твърде мъничка и беззащитна. Зимата идва...не заслужавам такава жестока съдба! Освен това природата ме е надарила с невероятно красива окраска. Меки сиви, бели и бежови нюанси се преливат едни в други, и сякаш невидим художник е съчетал тази богата палитра от нежни цветове с кристално зелените ми очи. Аз съм малък сладък, пухкав подарък с розова панделка за човек с голямо и топло сърце, който истински ще оцени красотата ми!