Тибетски мастиф е най-скъпото куче в света
Смятани за символ на Азия, тези огромни, пухкави пухчета започват от $2,000 и стигат до $750,000.
Едно кученце тибетски мастиф на 11 месеца, което се казва Биг Сплаш (Big Splash) счупи рекорда за най-скъпо куче през 2013 когато беше продадено на китайски въглищен магнат за невероятната сума от $1.5 милиона долара.
Високата цена на кучето показва, че червеният тибетски мастиф се превръща в символ за социален статус в Китай, заменяйки бижутата и колите. Не само защото червеното се смята за цвета на късмета, тибетските мастифи са считани за свещени животни, които благославят собствениците си със здраве и сигурност. Тибетците вярват, че кучетата имат души на монаси и монахини, които не били достатъчно добри, за да се преродят в хора или да отидат в Шамбала, небесното царство.
Сред собствениците на тази порода кучета са били кралица Виктория, крал Джордж IV и Чингиз Хан, който включил 30 000 кучета в армията си при опита си да завладее Западна Европа. До момента най-скъпото куче в света беше тибетския мастиф Ред Лайън (Червен лъв), който миналата година беше продаден за 915 000 паунда.
Тези изключително лоялни и добри защитници са били използвани за лов от номадските племена в централна Азия и Тибет. Развъдници все още пътуват до Хималаите, за да съберат кученца, въпреки че за съжаление понякога те не могат да се приспособят и умират по време на пътуването.
Още за породата:
Тибетски Мастиф (още известни като тибетски дог)
Породата датира поне от 3 000 години като за нея съобщава Аристотел още в 350 г.пр.Хр., а по-късно е описана и от Марко Поло около 1270 г. Кръстоски от тази порода се разпространяват из целия европейски континент и според някои тибетският дог е в основата на цялата група породи молоси и на различните планински кучешки породи. Въпреки това оригиналната порода (без примеси) е въведена за първи път в Европа едва през 19 в.
По характер тибетският дог е спокоен, сдържан, относително дружелюбен с други кучета, но ако е предизвикан, е способен да отговори с подобаваща агресия. Много послушен и съобразителен, лесен за дресировка и обучение. Една от отличителните му черти е голямата му чистоплътност, която е подобна на тази при котките.
Особено предпочитани били кастрираните кучета, защото те достигали по-импозантни размери. Когато се търсело особено агресивно куче пазач, още от малки кученцата били връзвани на верига. Тази унизителна традиция прави кученцата До-кхи, чиято свобода е била ограбена, да израстнат като злобни и агресивни кучета, които след като бъдат пуснати следяли за всеки нарушител. Една червено оцветена яка от косми на як засилва импозантния вид на кучето пазач и служи като типична каишка за тибетския мастиф. И днес в Тибет и Непал се ценят високо кучетата със силно изявен инстинкт на пазачи и защитници.
Женските кучки раждат веднъж годишно. Дори в Европа екземплярите, които живеят на по-топло и се хранят много добре, рядко се разгонват два пъти годишно.
Веднъж годишно сменят козината си – това е началото на лятото.
Дебелата козина на тибетския мастиф има още една собеност: тя няма типичната кучешка миризма и това не се променя дори когато животното е силно измокрено.
Тибетски мастиф притежава силно изразен инстинкт на пазач и в следствие на това при много от кучетата се забелязва особено силно териториално поведение. В своето семейство те са привързани, обичащи децата и дори игриви. При все това към непознати тибетските мастифи остават недоверчиви и се държат дистанцирано дори отблъскващо към чуждите хора. Този вроден начин на поведение прави ранното социализиране и последователно възпитание крайно наложителни.
Илюзия е да се вярва, че от един тибетски мастиф може да се направи послушно куче, което по заповед да изпълни всички възможни команди. Този, който стои зад мисълта за едно перфектно функциониращо четириного, трябва да се откаже да го създаде от До-кхи. До кхи могат да се проявят като извънредно диви, когато се прави опит да им се наложи човешката воля. Един тибетски мастиф учи само тогава, когато има желание за това. Натиск и насилие не са подходящи методи за възпитание и при това се отразяват негативно върху развитието на кучето.
Едно кученце тибетски мастиф на 11 месеца, което се казва Биг Сплаш (Big Splash) счупи рекорда за най-скъпо куче през 2013 когато беше продадено на китайски въглищен магнат за невероятната сума от $1.5 милиона долара.
Високата цена на кучето показва, че червеният тибетски мастиф се превръща в символ за социален статус в Китай, заменяйки бижутата и колите. Не само защото червеното се смята за цвета на късмета, тибетските мастифи са считани за свещени животни, които благославят собствениците си със здраве и сигурност. Тибетците вярват, че кучетата имат души на монаси и монахини, които не били достатъчно добри, за да се преродят в хора или да отидат в Шамбала, небесното царство.
Сред собствениците на тази порода кучета са били кралица Виктория, крал Джордж IV и Чингиз Хан, който включил 30 000 кучета в армията си при опита си да завладее Западна Европа. До момента най-скъпото куче в света беше тибетския мастиф Ред Лайън (Червен лъв), който миналата година беше продаден за 915 000 паунда.
Тези изключително лоялни и добри защитници са били използвани за лов от номадските племена в централна Азия и Тибет. Развъдници все още пътуват до Хималаите, за да съберат кученца, въпреки че за съжаление понякога те не могат да се приспособят и умират по време на пътуването.
Още за породата:
Тибетски Мастиф (още известни като тибетски дог)
Породата датира поне от 3 000 години като за нея съобщава Аристотел още в 350 г.пр.Хр., а по-късно е описана и от Марко Поло около 1270 г. Кръстоски от тази порода се разпространяват из целия европейски континент и според някои тибетският дог е в основата на цялата група породи молоси и на различните планински кучешки породи. Въпреки това оригиналната порода (без примеси) е въведена за първи път в Европа едва през 19 в.
По характер тибетският дог е спокоен, сдържан, относително дружелюбен с други кучета, но ако е предизвикан, е способен да отговори с подобаваща агресия. Много послушен и съобразителен, лесен за дресировка и обучение. Една от отличителните му черти е голямата му чистоплътност, която е подобна на тази при котките.
Особено предпочитани били кастрираните кучета, защото те достигали по-импозантни размери. Когато се търсело особено агресивно куче пазач, още от малки кученцата били връзвани на верига. Тази унизителна традиция прави кученцата До-кхи, чиято свобода е била ограбена, да израстнат като злобни и агресивни кучета, които след като бъдат пуснати следяли за всеки нарушител. Една червено оцветена яка от косми на як засилва импозантния вид на кучето пазач и служи като типична каишка за тибетския мастиф. И днес в Тибет и Непал се ценят високо кучетата със силно изявен инстинкт на пазачи и защитници.
Женските кучки раждат веднъж годишно. Дори в Европа екземплярите, които живеят на по-топло и се хранят много добре, рядко се разгонват два пъти годишно.
Веднъж годишно сменят козината си – това е началото на лятото.
Дебелата козина на тибетския мастиф има още една собеност: тя няма типичната кучешка миризма и това не се променя дори когато животното е силно измокрено.
Тибетски мастиф притежава силно изразен инстинкт на пазач и в следствие на това при много от кучетата се забелязва особено силно териториално поведение. В своето семейство те са привързани, обичащи децата и дори игриви. При все това към непознати тибетските мастифи остават недоверчиви и се държат дистанцирано дори отблъскващо към чуждите хора. Този вроден начин на поведение прави ранното социализиране и последователно възпитание крайно наложителни.
Илюзия е да се вярва, че от един тибетски мастиф може да се направи послушно куче, което по заповед да изпълни всички възможни команди. Този, който стои зад мисълта за едно перфектно функциониращо четириного, трябва да се откаже да го създаде от До-кхи. До кхи могат да се проявят като извънредно диви, когато се прави опит да им се наложи човешката воля. Един тибетски мастиф учи само тогава, когато има желание за това. Натиск и насилие не са подходящи методи за възпитание и при това се отразяват негативно върху развитието на кучето.
Няма коментари
Още от форумa
