Кучетата не се раждат научени да плуват

За кучето изглежда съвсем естествено да плува. Но колко изненадани оставаме, когато то се отдръпне уплашено от първата вълна, когато се опъва на живот и смърт, само и само да не влезе един метър навътре. Защо така, какво му е на моето куче, се пита разочарован стопанинът му?

Първите движения с предните крайници разпръскват водната повърхност, за всеки случай главата е вдигната колкото може по-нагоре, като центърът на тежестта е преместен към задницата, която потъва все повече и повече.
След няколко опита стилът се подобрява – устните почти докосват водата, предните крайници са изцяло потопени и почти не разпръскват вода наоколо, хоризонтално отпуснатото тяло оставя следа като от видра.
Някои майстори дори си потапят главата във водата, за да вземат предмет от дъното, дори успяват да преплуват малки разстояния под вода.

"Водолюбивостта" на всяко куче се определя и въз основа на издръжливостта му на плуване и на ниски температури на водата. Поради това някои определени характеристики се съхраняват и развиват чрез селекционното развъждане, като например качеството на космената покривка. Малката левретка със сигурност би се справила с плуването, но няма шанс да изтърпи студената вода.
Някои породи кучета, повече от други, са с особено гъсто окосмяване, като подкосъмът има специална тъкан, подкожната тъкан може да има и водоотблъскващ секрет, произвеждан от специализирани жлези, които се срещат при типичните "водни" кучета.

Именно по тази причина не се препоръчва продължителен престой на свежо "изпраните" кучета, както и на шампоаните със силно обезмасляващо действие, които следва да се прилагат в други случаи. А ако пък за кучета като португалско водно, кърли коутид ритрийвър, нюфаундленд или лабрадор, водната специализация е определено подчертана, то и други породи не пренебрегват удоволствието на воните занимания.

Афганистанската хрътка, приспособена за съвсем друг вид среда и първоначално използвана за преследване на газели, с удоволствие си играе във водата, но тежко и горко ни, ако я оставим да се суши от само себе си. Ако не бъде грижливо разресана, цялата става на възли, а козината и се степва, ако е била в морето и сме пропуснали да я изплакнем обилно със сладка вода след това.

И ако според тези определения вашето куче попада в листата на водолюбивите и все пак усърдно избягва водата – може би има друга причина.

С изключение на придобитите травматични аномалии, ограничаващи плувните способности, има един друг аспект, за който вероятно малко развъждачи са се замисляли: използването за развъдна дейност на кучета с отрицателно отношение към водата. Такова може да бъде признак на психо-функционална лабилност, често свързана с други недостатъци.
От друга страна остава неоспорим фактът, че неправилният подход към водата може да причини емоционални травми и породи прибързани заключения. Уравновесеното куче е в състояние с течение на времето да преодолее подобни психически стресове и да възстанови непринуденото си отношение към водата като нещо напълно естествено за него.

И най-добре ще му помогне друго куче, с което залисан в играта на брега, ще се престраши да влезе и ще забрави своите страхове.

Източник: Списание Моят Приятел Кучето