Как да приобщим новото куче към живота на детето си
Както ще ви каже всеки родител, отглеждането на дете не е никак лесно и това е нещо, справянето с което отнема много работа, търпение и любов. Същото може да се каже и за приобщаването на куче към семейството ви, така че ако се опитате да направите и двете неща по едно и също време, това може да се превърне в сериозно предизвикателството. Приобщаването на ново куче към живота на детето ви изисква немалко отдаденост, гарантираща, че нещата ще вървят гладко, но ако сте готови да се заемете с тази задача, детето и новото ви куче бързо ще станат добри приятели.
Решението за вземане на куче в дома ви никога не бива да бъде необмислено, но това важи с двойно по-голяма сила, когато има любопитно малко дете, лъкатушещо из къщата. Следователно при избора на ново куче това задължително трябва да се има предвид. Двете основни неща, които трябва да се вземат под внимание са размерът и темпераментът на новото ви кученце. Най-общо казано, колкото по-голямо е кучето, толкова по-трудно ще бъде да го управлявате в присъствието на вашето дете. Големите кучета могат да бутат и събарят детето ви, без дори да го осъзнават, така че може би е по-добре да се придържате към малки или средни по размер кучета, когато кучето и детето трябва да живеят на едно и също място. В този контекст трябва също да изберете кученце, което не е прекалено раздразнително или агресивно. В идеалния случай избраното от вас куче трябва да е по-спокойно, по-кротко, така че вашето дете да бъде в състояние да съжителства мирно с него.
Ако вече сте избрали новото си куче, има няколко подготвителни стъпки, които трябва да направите, преди да го съберете с детето си. Първо трябва да се уверите, че къщата ви е обезопасена, преди да доведете кучето у дома. Това означава да "изчистите" къщата си от наличието на остри ръбове или опасни "храни". След като сте довели новото си кученце в обезопасения си дом, оставете го да опознае къщата ви и да свикне с нещата наоколо за няколко дни, преди да го представите на детето си. Кучето ви неминуемо ще бъде развълнувано и нервно от настаняването в новия си дом, така че го оставете да "прегори" и да изпусне парата, преди да вкарате малкото си, любопитно дете в ситуацията.
Когато настаните новото си куче при детето си, не забравяйте да следите отблизо и двете. Както малкото дете, така и новото куче вероятно ще бъдат превъзбудени от срещата с новия си приятел, но това не винаги е нещо добро. Не забравяйте да обърнете внимание на езика на тялото на кученцето си - ако то изглежда прекалено нервно или напрегнато, може да е добра идея да разделите детето и кучето, и да ги съберете отново на по-късен етап. Помнете: ще отнеме известно време, докато те свикнат едно с друго. За първите няколко седмици, не забравяйте да стоите в стаята при тях, когато детето и кучето са заедно.
Задължително пресичайте в зародиш всяко неправилно поведение от страна на новото си куче. Дори когато кучето излиза от представите ви за нормално поведение с действия като скокове, драскане или закачливо захапване на детето ви, не се колебайте да предприемете мерки с цел превъзпитаването му. Това са проблеми, с които трябва да се справите отрано, ако искате да се постигне необходимото разбирателство помежду им. Това, обаче, отнема време! С достатъчно любов и търпение вие, вашето дете и новото ви кученце ще изградите безупречни взаимоотношения помежду си.
За автора
Тази статия е представена от Лиз от WetNoseGuide.com
Снимка: Ашли Кокс (Ashley Cox) / FreeDigitalPhotos.net
buch
преди 143 месеца
1
Полезна статия!
С някой неща лично аз не съм съгласен ,въпреки,че не съм експерт в бранша.
Според мен е хубаво кучето да е минимум с големина на бордър коли и нагоре.Децата приемат малките кученца като играчки и тормоза върху тях е жесток-мачкане дърпане и тем подобни които водят до озлобяване или невротизиране на кучето към детето и дори нараняване на кучето.Виждал съм териер да се покрива със свъхзвукова скорост при влизане на детето в стаята.А големите кучета, физически могат да понесат доста тормоз и яздене.Виждал съм деца да бъркат в устата на родвайлери,питбули и други "агресивни" породи.Не е до големина а до характер на кучето.
Друго което съм забелязал е,че женските кучета са за предпочитане при наличието на дете.Може би защото имат вроден инстинкт за майченство.Мъжкарите са по-груби и понякога нараняват без да искат.Моят НОК реагира мигновенно при наличието на чужд човек вкъщи и и в този момент инстинкта му за охрана е над всичко.Минава през всичко и всеки,като малък танк е;-)Просто женските са по-внимателни явно.
Знам,че ако кучето е взето преди да се появи дете е хубаво от малко ,от време на време да се мачка,дърпа за ушите и муцуната,опашката и друг такъв тормоз за да свикне да не реагира агресивно на тези действия от стопаните си и тяхното дете впоследствие.
И не на последно място е хубаво освен обучение на кучето спрямо детето да се действа и върху обучение на детето спрямо кучето.Просто да свикне ,че това все пак е живо същество а не плюшка.
С някой неща лично аз не съм съгласен ,въпреки,че не съм експерт в бранша.
Според мен е хубаво кучето да е минимум с големина на бордър коли и нагоре.Децата приемат малките кученца като играчки и тормоза върху тях е жесток-мачкане дърпане и тем подобни които водят до озлобяване или невротизиране на кучето към детето и дори нараняване на кучето.Виждал съм териер да се покрива със свъхзвукова скорост при влизане на детето в стаята.А големите кучета, физически могат да понесат доста тормоз и яздене.Виждал съм деца да бъркат в устата на родвайлери,питбули и други "агресивни" породи.Не е до големина а до характер на кучето.
Друго което съм забелязал е,че женските кучета са за предпочитане при наличието на дете.Може би защото имат вроден инстинкт за майченство.Мъжкарите са по-груби и понякога нараняват без да искат.Моят НОК реагира мигновенно при наличието на чужд човек вкъщи и и в този момент инстинкта му за охрана е над всичко.Минава през всичко и всеки,като малък танк е;-)Просто женските са по-внимателни явно.
Знам,че ако кучето е взето преди да се появи дете е хубаво от малко ,от време на време да се мачка,дърпа за ушите и муцуната,опашката и друг такъв тормоз за да свикне да не реагира агресивно на тези действия от стопаните си и тяхното дете впоследствие.
И не на последно място е хубаво освен обучение на кучето спрямо детето да се действа и върху обучение на детето спрямо кучето.Просто да свикне ,че това все пак е живо същество а не плюшка.
Асен Аролски
преди 143 месеца
0
Според мен, всичко е до възпитание не само на кучето, но и на детето.
Човек трябва да знае какво да прави с кучето, и да научи и дете си как да се държи.
Кучетата носят много плюсове в отглеждането на едно дете, като изграждане на положителни навици и добродетели. Състрадание, обич, милосърдие, едно куче в семейство с малко дете, е като съкровище за възпитанието на едно дете.
Човек трябва да знае какво да прави с кучето, и да научи и дете си как да се държи.
Кучетата носят много плюсове в отглеждането на едно дете, като изграждане на положителни навици и добродетели. Състрадание, обич, милосърдие, едно куче в семейство с малко дете, е като съкровище за възпитанието на едно дете.
Още от форумa
