Корела - Нимфа
К О Р Е Л А /Н И М Ф А/
Nymphicus hollandicus
КОРЕЛИТЕ
Тези птици обитават почти цялата територия на Австралия и начинът им на живот, близък до този на вълнистото папагалче до голяма степен е повлиян от климатичните особености на този континент. Корелите са много добри летци – нещо жизнено важно за често пъти трудното намиране на храна и вода. Нелек е животът им през дългите сухи периоди на годината. С оглед на това, Корелите - подобно на вълнистите папагалчета са развили способност за бързо отглеждане на потомството. Те също са хралупни птици – използват за мътене дупки в стари дървета, които често пъти дооформят и разширяват сами. Съществено при избор на "гнездо" е близостта на храна и вода за малките пиленца. Нимфите са плашливи птици и предпочитат високите дървета с добра видимост. Когато кацат на земята, те са изключително предпазливи и винаги готови да отлетят. Основното им меню се състои в семена, различни тревни растения, плодове.
Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива. Дори да се появи друга мутация /напр. Албинос – бели с червени очи/, шансът й да оцелее е много малък. С нестандарния си цвят, тя се превръща в по-лесно достъпна плячка. Нормалната сива корела има следното оцветяване – жълта глава, преливаща в бяло по краищата с характерните оранжево-червени, кръгли петна на бузите. Заради своята жълто-сива качулка, която птиците могат да прибират и изправят /при възбуда/, корелите са наричани още "мини какаду". От двете страни на крилата, като "пагони" се очертават бели ивици с дължина 8-10 см. Основният цвят е сив, преливащ от по-светло на гърдите, към по-тъмно на гърба. При мъжките индивиди опашката от долната страна е черна, а при женските по-бледа. Като цяло окраската на женската е по-светла, включително "ушните" петна са видимо по-бледи – един от основните познавателни белези. Друго различие, за по-опитните познавачи , е разстоянието между очите погледнато в анфас. То е по-малко при женските. Оперението на младите птици е подобно на цвета на женските корели, но след първата смяна на перата и до 8-10 месеца мъжките проявават своите различия.
Превърнала се в желан домашен любимец, корелата е и обект на разнообразни селекционни кръстоски. В резултат на това днес сме свидетели на огромно разнообразие от цветни мутации – бели и жълти с червени очи, канелени, сребристи, опушени, шарени, както и рецисивни белобузи птици – в тяхната окраска липсва жълтия и червения цвят, респективно характерните червени петна по бузите са бели.
Корелите понасят с относителна лекота по-суровите зимни условия, стига да са добре защитени от течения и храненето им да е пълноценно. Със своя по-голям размер /в сравнение с вълнистите папагали/ 32-34 см /с опашката/, по-мелодично цвърчене и не на последно място по-голяма досетливост, австралийската дългоопашата Корела може да бъде ваш забавен домашен любимец и да ви радва в продължение на 15-20, и повече години / има данни за корели в плен достигнали 30 годишна възраст/.
ИЗБОР НА ПТИЦА
Преди да ви помогна в избор на млада и здрава птица съм длъжен да ви помоля, решението ви да се базира на малко по-висока отговорност. Естествено то ще бъде ваше, но за доброто на птицата е по-задълбочена ви преценка. Често пъти ме питат: "Какъв папагал да си взема?"- аз не бих посъветвал никой да гледа какъвто и да било папагал, ако не е убеден, че ще бъде с него до край. Освен разнообразната и пълноценна храна и достатъчното място за свободен полет, папагалът /особено ако е сам/ се нуждае от ежедневната компания на своя собственик. Той ще ви чака с нетърпение да се приберете от работа, за да си "побъбри" с вас или да ви изпее радостната си песен. Ако в забързаното и уморително ежедневие, вие не намирате време за него, ако го оставяте на тъмно, за да не кряска, вместо да му обърнете внимание, ако го държите постоянно затворен, за да не цапа, ако го стряскате и удряте за да извърши желаните от вас неща, по-добре се откажете от идеята. Никога не забравяйте, че представителите на голямото семейство папагали са изключително чувствителни животни. Много по-чувствителни от което и да било куче. И ако взимайки предвид казаното по-горе, вие направите своя избор и се спрете на папагалът Nymphicus hollandicus, мини какаду, папагалът Нимфа или с други думи просто корела, то можете да пристъпите към неговото закупуване. Искам да ви напомня, че предварително трябва да сте оборудвали неговият бъдещ "дом", за който ще стане дума по-долу.
Както при избора на всеки друг папагал, ви съветвам да се насочите към закупуването на млада корела. При тях цветът на оперението е по-блед, а и като цяло птиците са по-малки – на около 10 месечна възраст достигат максималните си размери. Направете сами своя избор за да сте сигурни, че ще се радвате на здрава птица дълги години. Общо взето корелите се предлагат целогодишно. На практика имате доста голям избор. Не се ограничавайте до птиците в кварталния зоомагазин. Посетете и други, където оборотът е по-голям, респективно търсенето. Това предполага по-редовно зареждане с млади птици.
Разгледайте добре магазина и особено волиерата с птиците. Лошата хигиена е сигурен белег за развитие на болести. Наблюдавайте от разстояние корелите без да ги стряскате. Откажете се от умърлушените птици с настръхнали пера, стоящи безучастно, дори цветът им да ви харесва. Изберете веселите, подскачащи, цвърчащи, чоплещи, закачащи се птици. Когато се спрете върху няколко корели помолете продавачът да се приближи към клетката и да протегне ръка. Изберете птицата, която най-малко се плаши – тя ще бъде по-лесно опитомена. Накарайте продавачът да ви я хване. Обърнете я и духнете под опашката й. Клоакалният отвор и перата около него трябва да бъдат чисти. Без зачервявания и слузести следи. По краката, очите и човката не трябва да има израстъци или петна. Откажете се от птици с прекомерно израстнали нокти или клюн, дори привидно да са здрави. Те най-вероятно са доста стари. Пипнете крачетата, разгънете крилете, опипайте коремчето и гърдите. Не трябва да има никакво изменение на костите. Перата на птицата трябва да са бляскави и гладки. И най-накрая не купувайте корела, чийто външен вид и поведение с нещо ви притеснява. Не избързвайте с покупката ако не сте сигурни, че това е вашата нимфа. В края на краищата какво са месец-два изчакване, на фона на 15-20 години съвместно съжителство.
КАФЕЗИ
Преди да започна с подходящата клетка за вашата корела, искам да ви кажа няколко думи за нейното транспортиране. Съветвам ви да пренесете вашата птица от зоомагазина до домът ви в картонена кутийка, плътно затворена с няклко дупчици за въздух. Не я поставяйте в кафеза по време на пренасянето. Вече споменах, че корелите са много плашливи птици и вероятността да се нарани е много голяма. От друга страна, ще трябват дни, а може би седмици, птичето да се отърси от преживяния стрес. В тясната и най-вече тъмна кутийка, корелата ще остане кротка през целия път. Не забравяйте, че това може да продължи само няколко часа. Възможно е, в зоомагазинът да не разполагат с подходяща кутийка, затова ви съветвам предварително да се снабдите с такава.
След като се приберете с вашия нов папагал следва още една много важна стъпка – настаняването. Никога не го правете насила. Отворете кутийката и я поставете на дъното на кафеза. Ако не може да влезе, просто я долепете до отворената вратичка и се въоръжете с търпение. Никога не изсипвайте птицата в клетката. Това ще я изплаши и ще създаде негативни първи впечатления у нея. Най-вероятно корелата ще остане дълго време в тъмната кутийка, където се чувства сигурно защитена, но рано или късно търпението ви ще се увенчае с успех. Тогава леко извадете ненужната вече кутийка и затворете вратичката.
Поставете клетката на височина не по-малко 1-1,5 метра в някой спокоен, защитен от течение и пряка слънчева светлина ъгъл. Съветвам ви да се насочите към клетката с най-простата правоъгълна форма, снабдена с подвижно дъно за поддържане на добрата хигиена. Тук бих ви посочил минималните необходими размери – дължина 70-80 см, широчина 30-40 см и височина – 45 см. Птицата ткрябва да може свободно да размахва крилбе във всички посоки. Не забравяйте, че такъв кафез е подходящ само за една корела. За тези, които искат да притежават една или повече двойки, идеално решение би била стайна волиера с дължина не по-малка от 1,5 м. Тук трябва да направя едно много важно напомняне – корелите са единствените папагали, които "смазват" своите пера посредством прах. Ежедневният боклук е неизбежен и всички членове на вашето семейство трябва да са съгласни с вашето предприятие. За да отидеме още по-далеч, ще кажа, че най-оптималния вариант за вас и вашите птици би бил – просторната градинска волиера. Вашето въображение може да избере размери и начин на направа. Аз ще отбележа само, че волиерата трябва да е добре защитена от вятър, лесно достъпна от вас за почистване и снабдена с вътрешно /закрито/ помещение, където птиците нощуват, мътят и зимуват. В най-студените дни температурата там не бива да пада под 15 ?С.
Но да се върнем на обикновената клетка за вашата корела. Тя трябва да бъде снабдена със следните аксесоари – поилка, хранилка за семена, паничка за кълнове, меки храни, плодове, зеленчуци, паничка за пясък примесен с натрушени яйчени и мидени черупки /предварително изпечени/, къпалка /ваничка за къпене/. Пръчките за кацане изработете сами. Насочете се към меко дърво /липа, топола/ и не забравяйте общовалидното правило – когато птицата стъпи на кацалката, не трябва да си допира пръстите от долната страна. Направете ги с различен диаметър. Така корелата ще упражнява мускулите на своите крачета и сама ще избере най-удобното за нея място. Кацалките трябва да са разположени така, че хранилките, поилките и купичките да не се зацапват с екскременти. Бих ви посъветвал, също така, да застелете дъното на кафеза с вестник, които да подменяте. Това ще е по-удобен начин за вас да почиствате дъното, а и ще имате по-добра възможност да наблюдавате птичите изпражнения, по които можете да откриете евентуално заболяване. Можете да поставите в клетката стълбичка, люлка или друга играчка, към която вашата корела проявява интерес, но не претрупвайте и не стеснявайте пространството й. И най-накрая – ушийте калъф, с който нощно време да завивате клетката. Това ще предпази спящата птица от течения, към които тя е чувствителна, а на вас ще ви удължи сутрешната сладка дрямка, необезпокоявана от крясъците на корелата.
ХРАНЕНЕ
За основна храна на корелите можете да давате зърнената смеска за вълнистите папагали, като й добавите малко слънчогледови семки, а именно: 30% просо; 15% канарено семе; 20% овес и 35%слънчоглед. Спокойно можете да добавите и по няколко зърна царевица, жито, ленено семе, коноп и общо взето семена на почти всички видове тревни растения. В зоомагазините се продават специални смески за средноголеми папагали, допълнително обогатени с витамини и минерали. Преди да закупите такава, не забравяйте да обърнете внимание на срока на годност. Пак от магазина можете да купите витаминни добавки. Най-често те се разтварят във вода за пиене в определни дози. Искам да ви обърна внимание на особено голямата нужда на корелите от свежа зеленина. Но не предлагайте на вашият любимец купените листни зеленчуци, дори и след обилно измиване. Те със сигурност са третирани с хербициди, които могат да се окажат смъртоносни. Най-подходящото зелено растение, което задължително трябва да присъства на трапезата на корелата са листата от глухарче. Има ги през по-голямата част от годината. Предлагайте ги измити и подсушени. Клонки, заедно с пъпките са друго лакомство за корелите. Изберете върба, липа, топола, бреза. Нека дърветата не се намират в близост до преминаващи автомобили, паркинги, гаражи и др. Ябълки, круши, шипки, моркови, банан, цитрусови плодове – голямо е разнообразието от плодове и зеленчуци, които можете да давате на вашия пернат любимец. Варена царевица, ориз, жито, овесени ядки, парченце черен хляб накиснат в мляко, орехи – всичко това корелата приема с охота, но не прекалявайте! Ограничаването на пространството за движение и даването на високо калорична храна в големи количества, може да доведе до затлъстяване и редица заболявания. Поилката може да остане пълна в продължение на няколко дни, но не чакайте да свърши. Поднасяйте вода ежедневно. Подменяйте и веднъж седмично паничката с пясъка.
РАЗВЪЖДАНЕ
Всеки, истински обикнал своите питомци желае да се радва на отгледаното от тях потомство. За щастие при корелите това не е никак трудно. Препоръчвам ви да пускате в размножаване птици навършили 1 година. Трябва да сте сигурни, че те са здрави, силни и достатъчно развити. Истинско удоволствие ще ви доставят виртуозните музикални строфи от песента на мъжката корела през време на ухажването. Общо взето корелите лесно оформят двойката си. Те се почесват взаимно, мъжкият храни женската, изпълнява брачни танци около нея, пее възбудено. Всичко това говори за новосъздадено семейство. Засилете храната през този период. Предлагайте много плодове, зеленчуци, варено яйце и най-вече безкрайно необходимите им кълнове /1 лъжица от основната зърнена смес се накисва във вода за 24 часа. След това се промива, подсушава и се похлупва с чинийка. След 24 часа семената вече са набъбнали, а след 48 часа покълнали. ВНИМАНИЕ! Предлагайте кълновете само сутрин и час, два след това ги изхвърляйте. Те бързо се развалят/. Относно размера на клетката искам да отбележа само, че добри родители стават, корелите, които имат достатъчно пространство за летене.
Въпреки, че нимфите, в своята родина Австралия са непретенциозни към гнездото си - те могат да мътят почти навсякъде /от дълбоки хралупи по високите дървета до гнезда свити в ниски храсти/ - аз ви съветвам да изработите къщичка , в която женската и малките ще се чувстват уютно. Къщичката се прави от дървени плоскости и има следните размери: основа квадрат 25 до 35 см – тя трябва да бъде от дебело дърво /2-3 см/, за да може в средата да се оформи малка ямка, където да се събират яйцата и височина на къщичката около 30 - 40 см. В горният край се пробива отвор с диаметър 8 см, през който птиците влизат и излизат. Под отвора поставете кацалка, а вътре в къщичката инсталирайте малка стълбичка, по която женската внимателно ще слиза. Направете горният капак подвижен /с малки пантички например/, за да можете да следите гнездото. Накрая посипете с дървени стърготини и окачете къщичката в горната част на клетката отвън. /Ако имате голяма волиера може да я закачите и вътре/. При наличие на две двойки корели, ще трябва да изработите за всяка от тях по една къщичка и да ги закачите на еднаква височина.
Една-две седмици след като сте закачили къщичката, женската снася 4-7 яйца през ден, които започва да мъти от появата на второто или третото. Мъжкият също участва в мътенето. Много важно е през този период птиците да не се безпокоят. След 21 дена се излюпват малките папагалчета, като за един ден се появяват 2-3, а другите през ден. Младите организми, които родителите изхранват се нуждаят от много храна и прясна вода ежедневно. Затова обърнете им повече внимание през този период. На възраст около 5 седмици, малките напускат гнездото и вече могат да летят.
Запомнете трите задължителни условия за отглеждане на здраво потомство: поддържане на изрядна хигиена, пълноценно и разнообразно хранене и максимално спокойствие.
ОПИТОМЯВАНЕ
Няма нищо по приятно от това вашата корела да каца и да взима храна от ръка или да пее заучени мелодии. Както и при вълнистите папагалчета, обучението ви ще се увенчае с успех толкова по-бързо, колкото по-млада е птицата. Като начало извършвайте всички операции в клетката бавно, без да плашите птицата. Нека разбере, че ръката ви не е заплаха за нея. Поднесете през решетките любимото лакомство на вашата корела. Не губете търпение, ако не се престраши да пристъпи. Опитайте пак. Никога не гонете и не удрайте птицата. Този дресировъчен похват е успешен при кучетата, но при папагалите може да разруши постигнатото с месеци. Приемането на храна от ръка е първият истински контакт на птицата с вас. Втората стъпка е кацането на ръка. За целта промушете ръка с някое лакомство в клетката. Тук отново ще ви е нужно търпение. При всяко действие, което птицата правилно извършва я възнаграждавайте. И повторете пак. Ще се учудите каква невероятна досетливост има опитомената корела. Играта с всевъзможни предмети и бизбройните комични ситуации ще са радост за вас и вашият питомец. Корелата на мой приятел беше научила да издърпва и оставя промушената игла при шиене. При всяко набождане, корелата издърпваше иглата с готовност да повтори действието. Не забравяйте наградата.
Корелите нямат славата на добри оратори, но за сметка на това са виртуозни музиканти. Наистина, нимфите могат да се научат да произнасят няколко думи, но всичко зависи от вашето постоянство. Изберете си кратка мелодия и я свирете на птицата сутрин и вечер за около 10-20 минути. Не забравяйте, че корелата не създава музиката, тя просто повтаря чутото. Затова ако вашата мелодия е изсвирена фалшиво, тя ще бъде възпроизведена точно по същия начин.
ЗДРАВЕ
Най-важно нещо за дълголетието на вашата весела корела е нейното здраве. То зависи предимно от вашите грижи и условията, които сте й създали. Още при закупуването на птицата, аз бих ви посъветвал да й направите профилактичен преглед при ветеринар. Дори привидно здравата корела, може да има стомашно-чревни заболявания или паразити например. За целта поставете лист бяла хартия под пръчката, на която спи и на следващия ден занесете изпражненията й за изследване. Така най-точно ще се установи здравословното състояние на птицата. Искам да подчертая, че това може да стане само при ветеринарен лекар – орнитолог. Не просто ветеринар, а специалист по птиците. Намирам това уточнение за много важно!
Както неведнъж стана дума, задължително е непрекъснатото поддържане на добра хигиена. Всички кацалки, поилки, хранилки, легенчета, както и цялата клетка трябва да се измиват веднъж седмично с гореща вода. Не оставяйте да се натрупват купчинки изпражнения или застояла храна. Ежедневното изхвърляне на тези отпадъци ще ви отнеме не повече от 10 минути. При поддържане на такава чистота и пълноценно и балансирано хранене, птиците са много по-устойчиви на заболявания. Бих искал да ви обърна повече внимание на това, да запазите вашата корела здрава, отколкото на лечението й след като заболее. Как да разпознаем болната нимфа? Наблюдавайте нейното поведение. Ако стои безучастно с настръхнали пера, загуби апетит, пие много повече от нормалното вода, престане да подсвирква, ако изпражненията й са слузести или примесени с кръв, ако се появат петна или образувания по крачетата, човката, около очите, ако клоаката и перата около нея са зацапани или спластени, ако дишането е учестено и трудно или се чуват хрипове – това са все поводи за безпокойство. Най-доброто решение е незабавното посещение при ветеринарен доктор, или познат специалист. Възможно е да се предпише лечение на птицата, изискващо по-специални условия /по-висока температура, спокойствие, по-малка клетка, даване на лекарствени препарати и т.н./.
Нямате повод за притеснение, ако перата на вашата корела започнат да падат. Този процес се нарича линеене или смаяна на перушената. Нормално това става без видими изменения. Само перцата по дъното на кафеза могат да ви подскажат за процеса. Не така стоят нещата обаче, ако се забелязват оголени участъци по тялото на птицата. И в този случай потърсете помощ от специалист. Липсата на условия за катерене и ровене /както в природата/, са причина често пъти за прекаленото прорастване на ноктите. С този проблем бихте могли да се справите и сами. Хванете птицата с кърпа, като и покриете очите, поставете я в дланта си и й протегнето крачето. С остра ножичка отрежете само прорасналото връхче на нокътя и лекичко го загладете с пиличка. Внимавайте да не нараните кръвоносният съд, който е разположен там. Ако все пак това се случи, притиснете кървящият нокът за 2-3 минути с памуче, докато кървенето спре. Рядко пъти се наблюдава и прорастване на клюна. Обикновено това се случва, когато птицата няма свежи клонки и дървени пръчки, които да кълве. В този случай отново се посъветвайте с ветеринар. Възможно е вашата птица да киха. Това не винаги е признак за настинка. Може корелата просто да прочиства дихателните си пътища. Прозяването пък, най-вероятно сочи за намалено съдържание на кислород в стаята, която трябва да проветрите добре. Не оставяйте никога нимфата сама по време на свободният й полет из стаята. Има много места, на които тя може да се нарани, закачи или счупи свой крайник, а често пъти и да загине.
Дори цялостното отглеждане на вашата корела да е отлично, аз бих ви посъветвал веднъж годишно да я водите на ветеринарен преглед с лабораторно изследване на изпражненията. Уверявам ви, че сумата, която ще заплатите ще е нищожна, в сравнение със спокойствието, което ще си осигурите и удоволствието, което ще получите от правилното отглеждане на вашия пернат любимец, а това е най-важното за дълголетието на този хитроумен, весел и предан "приятел" наречен австралийска дългоопашата корела. Всичко е във вашите ръце!
Nymphicus hollandicus
КОРЕЛИТЕ
Тези птици обитават почти цялата територия на Австралия и начинът им на живот, близък до този на вълнистото папагалче до голяма степен е повлиян от климатичните особености на този континент. Корелите са много добри летци – нещо жизнено важно за често пъти трудното намиране на храна и вода. Нелек е животът им през дългите сухи периоди на годината. С оглед на това, Корелите - подобно на вълнистите папагалчета са развили способност за бързо отглеждане на потомството. Те също са хралупни птици – използват за мътене дупки в стари дървета, които често пъти дооформят и разширяват сами. Съществено при избор на "гнездо" е близостта на храна и вода за малките пиленца. Нимфите са плашливи птици и предпочитат високите дървета с добра видимост. Когато кацат на земята, те са изключително предпазливи и винаги готови да отлетят. Основното им меню се състои в семена, различни тревни растения, плодове.
Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива. Дори да се появи друга мутация /напр. Албинос – бели с червени очи/, шансът й да оцелее е много малък. С нестандарния си цвят, тя се превръща в по-лесно достъпна плячка. Нормалната сива корела има следното оцветяване – жълта глава, преливаща в бяло по краищата с характерните оранжево-червени, кръгли петна на бузите. Заради своята жълто-сива качулка, която птиците могат да прибират и изправят /при възбуда/, корелите са наричани още "мини какаду". От двете страни на крилата, като "пагони" се очертават бели ивици с дължина 8-10 см. Основният цвят е сив, преливащ от по-светло на гърдите, към по-тъмно на гърба. При мъжките индивиди опашката от долната страна е черна, а при женските по-бледа. Като цяло окраската на женската е по-светла, включително "ушните" петна са видимо по-бледи – един от основните познавателни белези. Друго различие, за по-опитните познавачи , е разстоянието между очите погледнато в анфас. То е по-малко при женските. Оперението на младите птици е подобно на цвета на женските корели, но след първата смяна на перата и до 8-10 месеца мъжките проявават своите различия.
Превърнала се в желан домашен любимец, корелата е и обект на разнообразни селекционни кръстоски. В резултат на това днес сме свидетели на огромно разнообразие от цветни мутации – бели и жълти с червени очи, канелени, сребристи, опушени, шарени, както и рецисивни белобузи птици – в тяхната окраска липсва жълтия и червения цвят, респективно характерните червени петна по бузите са бели.
Корелите понасят с относителна лекота по-суровите зимни условия, стига да са добре защитени от течения и храненето им да е пълноценно. Със своя по-голям размер /в сравнение с вълнистите папагали/ 32-34 см /с опашката/, по-мелодично цвърчене и не на последно място по-голяма досетливост, австралийската дългоопашата Корела може да бъде ваш забавен домашен любимец и да ви радва в продължение на 15-20, и повече години / има данни за корели в плен достигнали 30 годишна възраст/.
ИЗБОР НА ПТИЦА
Преди да ви помогна в избор на млада и здрава птица съм длъжен да ви помоля, решението ви да се базира на малко по-висока отговорност. Естествено то ще бъде ваше, но за доброто на птицата е по-задълбочена ви преценка. Често пъти ме питат: "Какъв папагал да си взема?"- аз не бих посъветвал никой да гледа какъвто и да било папагал, ако не е убеден, че ще бъде с него до край. Освен разнообразната и пълноценна храна и достатъчното място за свободен полет, папагалът /особено ако е сам/ се нуждае от ежедневната компания на своя собственик. Той ще ви чака с нетърпение да се приберете от работа, за да си "побъбри" с вас или да ви изпее радостната си песен. Ако в забързаното и уморително ежедневие, вие не намирате време за него, ако го оставяте на тъмно, за да не кряска, вместо да му обърнете внимание, ако го държите постоянно затворен, за да не цапа, ако го стряскате и удряте за да извърши желаните от вас неща, по-добре се откажете от идеята. Никога не забравяйте, че представителите на голямото семейство папагали са изключително чувствителни животни. Много по-чувствителни от което и да било куче. И ако взимайки предвид казаното по-горе, вие направите своя избор и се спрете на папагалът Nymphicus hollandicus, мини какаду, папагалът Нимфа или с други думи просто корела, то можете да пристъпите към неговото закупуване. Искам да ви напомня, че предварително трябва да сте оборудвали неговият бъдещ "дом", за който ще стане дума по-долу.
Както при избора на всеки друг папагал, ви съветвам да се насочите към закупуването на млада корела. При тях цветът на оперението е по-блед, а и като цяло птиците са по-малки – на около 10 месечна възраст достигат максималните си размери. Направете сами своя избор за да сте сигурни, че ще се радвате на здрава птица дълги години. Общо взето корелите се предлагат целогодишно. На практика имате доста голям избор. Не се ограничавайте до птиците в кварталния зоомагазин. Посетете и други, където оборотът е по-голям, респективно търсенето. Това предполага по-редовно зареждане с млади птици.
Разгледайте добре магазина и особено волиерата с птиците. Лошата хигиена е сигурен белег за развитие на болести. Наблюдавайте от разстояние корелите без да ги стряскате. Откажете се от умърлушените птици с настръхнали пера, стоящи безучастно, дори цветът им да ви харесва. Изберете веселите, подскачащи, цвърчащи, чоплещи, закачащи се птици. Когато се спрете върху няколко корели помолете продавачът да се приближи към клетката и да протегне ръка. Изберете птицата, която най-малко се плаши – тя ще бъде по-лесно опитомена. Накарайте продавачът да ви я хване. Обърнете я и духнете под опашката й. Клоакалният отвор и перата около него трябва да бъдат чисти. Без зачервявания и слузести следи. По краката, очите и човката не трябва да има израстъци или петна. Откажете се от птици с прекомерно израстнали нокти или клюн, дори привидно да са здрави. Те най-вероятно са доста стари. Пипнете крачетата, разгънете крилете, опипайте коремчето и гърдите. Не трябва да има никакво изменение на костите. Перата на птицата трябва да са бляскави и гладки. И най-накрая не купувайте корела, чийто външен вид и поведение с нещо ви притеснява. Не избързвайте с покупката ако не сте сигурни, че това е вашата нимфа. В края на краищата какво са месец-два изчакване, на фона на 15-20 години съвместно съжителство.
КАФЕЗИ
Преди да започна с подходящата клетка за вашата корела, искам да ви кажа няколко думи за нейното транспортиране. Съветвам ви да пренесете вашата птица от зоомагазина до домът ви в картонена кутийка, плътно затворена с няклко дупчици за въздух. Не я поставяйте в кафеза по време на пренасянето. Вече споменах, че корелите са много плашливи птици и вероятността да се нарани е много голяма. От друга страна, ще трябват дни, а може би седмици, птичето да се отърси от преживяния стрес. В тясната и най-вече тъмна кутийка, корелата ще остане кротка през целия път. Не забравяйте, че това може да продължи само няколко часа. Възможно е, в зоомагазинът да не разполагат с подходяща кутийка, затова ви съветвам предварително да се снабдите с такава.
След като се приберете с вашия нов папагал следва още една много важна стъпка – настаняването. Никога не го правете насила. Отворете кутийката и я поставете на дъното на кафеза. Ако не може да влезе, просто я долепете до отворената вратичка и се въоръжете с търпение. Никога не изсипвайте птицата в клетката. Това ще я изплаши и ще създаде негативни първи впечатления у нея. Най-вероятно корелата ще остане дълго време в тъмната кутийка, където се чувства сигурно защитена, но рано или късно търпението ви ще се увенчае с успех. Тогава леко извадете ненужната вече кутийка и затворете вратичката.
Поставете клетката на височина не по-малко 1-1,5 метра в някой спокоен, защитен от течение и пряка слънчева светлина ъгъл. Съветвам ви да се насочите към клетката с най-простата правоъгълна форма, снабдена с подвижно дъно за поддържане на добрата хигиена. Тук бих ви посочил минималните необходими размери – дължина 70-80 см, широчина 30-40 см и височина – 45 см. Птицата ткрябва да може свободно да размахва крилбе във всички посоки. Не забравяйте, че такъв кафез е подходящ само за една корела. За тези, които искат да притежават една или повече двойки, идеално решение би била стайна волиера с дължина не по-малка от 1,5 м. Тук трябва да направя едно много важно напомняне – корелите са единствените папагали, които "смазват" своите пера посредством прах. Ежедневният боклук е неизбежен и всички членове на вашето семейство трябва да са съгласни с вашето предприятие. За да отидеме още по-далеч, ще кажа, че най-оптималния вариант за вас и вашите птици би бил – просторната градинска волиера. Вашето въображение може да избере размери и начин на направа. Аз ще отбележа само, че волиерата трябва да е добре защитена от вятър, лесно достъпна от вас за почистване и снабдена с вътрешно /закрито/ помещение, където птиците нощуват, мътят и зимуват. В най-студените дни температурата там не бива да пада под 15 ?С.
Но да се върнем на обикновената клетка за вашата корела. Тя трябва да бъде снабдена със следните аксесоари – поилка, хранилка за семена, паничка за кълнове, меки храни, плодове, зеленчуци, паничка за пясък примесен с натрушени яйчени и мидени черупки /предварително изпечени/, къпалка /ваничка за къпене/. Пръчките за кацане изработете сами. Насочете се към меко дърво /липа, топола/ и не забравяйте общовалидното правило – когато птицата стъпи на кацалката, не трябва да си допира пръстите от долната страна. Направете ги с различен диаметър. Така корелата ще упражнява мускулите на своите крачета и сама ще избере най-удобното за нея място. Кацалките трябва да са разположени така, че хранилките, поилките и купичките да не се зацапват с екскременти. Бих ви посъветвал, също така, да застелете дъното на кафеза с вестник, които да подменяте. Това ще е по-удобен начин за вас да почиствате дъното, а и ще имате по-добра възможност да наблюдавате птичите изпражнения, по които можете да откриете евентуално заболяване. Можете да поставите в клетката стълбичка, люлка или друга играчка, към която вашата корела проявява интерес, но не претрупвайте и не стеснявайте пространството й. И най-накрая – ушийте калъф, с който нощно време да завивате клетката. Това ще предпази спящата птица от течения, към които тя е чувствителна, а на вас ще ви удължи сутрешната сладка дрямка, необезпокоявана от крясъците на корелата.
ХРАНЕНЕ
За основна храна на корелите можете да давате зърнената смеска за вълнистите папагали, като й добавите малко слънчогледови семки, а именно: 30% просо; 15% канарено семе; 20% овес и 35%слънчоглед. Спокойно можете да добавите и по няколко зърна царевица, жито, ленено семе, коноп и общо взето семена на почти всички видове тревни растения. В зоомагазините се продават специални смески за средноголеми папагали, допълнително обогатени с витамини и минерали. Преди да закупите такава, не забравяйте да обърнете внимание на срока на годност. Пак от магазина можете да купите витаминни добавки. Най-често те се разтварят във вода за пиене в определни дози. Искам да ви обърна внимание на особено голямата нужда на корелите от свежа зеленина. Но не предлагайте на вашият любимец купените листни зеленчуци, дори и след обилно измиване. Те със сигурност са третирани с хербициди, които могат да се окажат смъртоносни. Най-подходящото зелено растение, което задължително трябва да присъства на трапезата на корелата са листата от глухарче. Има ги през по-голямата част от годината. Предлагайте ги измити и подсушени. Клонки, заедно с пъпките са друго лакомство за корелите. Изберете върба, липа, топола, бреза. Нека дърветата не се намират в близост до преминаващи автомобили, паркинги, гаражи и др. Ябълки, круши, шипки, моркови, банан, цитрусови плодове – голямо е разнообразието от плодове и зеленчуци, които можете да давате на вашия пернат любимец. Варена царевица, ориз, жито, овесени ядки, парченце черен хляб накиснат в мляко, орехи – всичко това корелата приема с охота, но не прекалявайте! Ограничаването на пространството за движение и даването на високо калорична храна в големи количества, може да доведе до затлъстяване и редица заболявания. Поилката може да остане пълна в продължение на няколко дни, но не чакайте да свърши. Поднасяйте вода ежедневно. Подменяйте и веднъж седмично паничката с пясъка.
РАЗВЪЖДАНЕ
Всеки, истински обикнал своите питомци желае да се радва на отгледаното от тях потомство. За щастие при корелите това не е никак трудно. Препоръчвам ви да пускате в размножаване птици навършили 1 година. Трябва да сте сигурни, че те са здрави, силни и достатъчно развити. Истинско удоволствие ще ви доставят виртуозните музикални строфи от песента на мъжката корела през време на ухажването. Общо взето корелите лесно оформят двойката си. Те се почесват взаимно, мъжкият храни женската, изпълнява брачни танци около нея, пее възбудено. Всичко това говори за новосъздадено семейство. Засилете храната през този период. Предлагайте много плодове, зеленчуци, варено яйце и най-вече безкрайно необходимите им кълнове /1 лъжица от основната зърнена смес се накисва във вода за 24 часа. След това се промива, подсушава и се похлупва с чинийка. След 24 часа семената вече са набъбнали, а след 48 часа покълнали. ВНИМАНИЕ! Предлагайте кълновете само сутрин и час, два след това ги изхвърляйте. Те бързо се развалят/. Относно размера на клетката искам да отбележа само, че добри родители стават, корелите, които имат достатъчно пространство за летене.
Въпреки, че нимфите, в своята родина Австралия са непретенциозни към гнездото си - те могат да мътят почти навсякъде /от дълбоки хралупи по високите дървета до гнезда свити в ниски храсти/ - аз ви съветвам да изработите къщичка , в която женската и малките ще се чувстват уютно. Къщичката се прави от дървени плоскости и има следните размери: основа квадрат 25 до 35 см – тя трябва да бъде от дебело дърво /2-3 см/, за да може в средата да се оформи малка ямка, където да се събират яйцата и височина на къщичката около 30 - 40 см. В горният край се пробива отвор с диаметър 8 см, през който птиците влизат и излизат. Под отвора поставете кацалка, а вътре в къщичката инсталирайте малка стълбичка, по която женската внимателно ще слиза. Направете горният капак подвижен /с малки пантички например/, за да можете да следите гнездото. Накрая посипете с дървени стърготини и окачете къщичката в горната част на клетката отвън. /Ако имате голяма волиера може да я закачите и вътре/. При наличие на две двойки корели, ще трябва да изработите за всяка от тях по една къщичка и да ги закачите на еднаква височина.
Една-две седмици след като сте закачили къщичката, женската снася 4-7 яйца през ден, които започва да мъти от появата на второто или третото. Мъжкият също участва в мътенето. Много важно е през този период птиците да не се безпокоят. След 21 дена се излюпват малките папагалчета, като за един ден се появяват 2-3, а другите през ден. Младите организми, които родителите изхранват се нуждаят от много храна и прясна вода ежедневно. Затова обърнете им повече внимание през този период. На възраст около 5 седмици, малките напускат гнездото и вече могат да летят.
Запомнете трите задължителни условия за отглеждане на здраво потомство: поддържане на изрядна хигиена, пълноценно и разнообразно хранене и максимално спокойствие.
ОПИТОМЯВАНЕ
Няма нищо по приятно от това вашата корела да каца и да взима храна от ръка или да пее заучени мелодии. Както и при вълнистите папагалчета, обучението ви ще се увенчае с успех толкова по-бързо, колкото по-млада е птицата. Като начало извършвайте всички операции в клетката бавно, без да плашите птицата. Нека разбере, че ръката ви не е заплаха за нея. Поднесете през решетките любимото лакомство на вашата корела. Не губете търпение, ако не се престраши да пристъпи. Опитайте пак. Никога не гонете и не удрайте птицата. Този дресировъчен похват е успешен при кучетата, но при папагалите може да разруши постигнатото с месеци. Приемането на храна от ръка е първият истински контакт на птицата с вас. Втората стъпка е кацането на ръка. За целта промушете ръка с някое лакомство в клетката. Тук отново ще ви е нужно търпение. При всяко действие, което птицата правилно извършва я възнаграждавайте. И повторете пак. Ще се учудите каква невероятна досетливост има опитомената корела. Играта с всевъзможни предмети и бизбройните комични ситуации ще са радост за вас и вашият питомец. Корелата на мой приятел беше научила да издърпва и оставя промушената игла при шиене. При всяко набождане, корелата издърпваше иглата с готовност да повтори действието. Не забравяйте наградата.
Корелите нямат славата на добри оратори, но за сметка на това са виртуозни музиканти. Наистина, нимфите могат да се научат да произнасят няколко думи, но всичко зависи от вашето постоянство. Изберете си кратка мелодия и я свирете на птицата сутрин и вечер за около 10-20 минути. Не забравяйте, че корелата не създава музиката, тя просто повтаря чутото. Затова ако вашата мелодия е изсвирена фалшиво, тя ще бъде възпроизведена точно по същия начин.
ЗДРАВЕ
Най-важно нещо за дълголетието на вашата весела корела е нейното здраве. То зависи предимно от вашите грижи и условията, които сте й създали. Още при закупуването на птицата, аз бих ви посъветвал да й направите профилактичен преглед при ветеринар. Дори привидно здравата корела, може да има стомашно-чревни заболявания или паразити например. За целта поставете лист бяла хартия под пръчката, на която спи и на следващия ден занесете изпражненията й за изследване. Така най-точно ще се установи здравословното състояние на птицата. Искам да подчертая, че това може да стане само при ветеринарен лекар – орнитолог. Не просто ветеринар, а специалист по птиците. Намирам това уточнение за много важно!
Както неведнъж стана дума, задължително е непрекъснатото поддържане на добра хигиена. Всички кацалки, поилки, хранилки, легенчета, както и цялата клетка трябва да се измиват веднъж седмично с гореща вода. Не оставяйте да се натрупват купчинки изпражнения или застояла храна. Ежедневното изхвърляне на тези отпадъци ще ви отнеме не повече от 10 минути. При поддържане на такава чистота и пълноценно и балансирано хранене, птиците са много по-устойчиви на заболявания. Бих искал да ви обърна повече внимание на това, да запазите вашата корела здрава, отколкото на лечението й след като заболее. Как да разпознаем болната нимфа? Наблюдавайте нейното поведение. Ако стои безучастно с настръхнали пера, загуби апетит, пие много повече от нормалното вода, престане да подсвирква, ако изпражненията й са слузести или примесени с кръв, ако се появат петна или образувания по крачетата, човката, около очите, ако клоаката и перата около нея са зацапани или спластени, ако дишането е учестено и трудно или се чуват хрипове – това са все поводи за безпокойство. Най-доброто решение е незабавното посещение при ветеринарен доктор, или познат специалист. Възможно е да се предпише лечение на птицата, изискващо по-специални условия /по-висока температура, спокойствие, по-малка клетка, даване на лекарствени препарати и т.н./.
Нямате повод за притеснение, ако перата на вашата корела започнат да падат. Този процес се нарича линеене или смаяна на перушената. Нормално това става без видими изменения. Само перцата по дъното на кафеза могат да ви подскажат за процеса. Не така стоят нещата обаче, ако се забелязват оголени участъци по тялото на птицата. И в този случай потърсете помощ от специалист. Липсата на условия за катерене и ровене /както в природата/, са причина често пъти за прекаленото прорастване на ноктите. С този проблем бихте могли да се справите и сами. Хванете птицата с кърпа, като и покриете очите, поставете я в дланта си и й протегнето крачето. С остра ножичка отрежете само прорасналото връхче на нокътя и лекичко го загладете с пиличка. Внимавайте да не нараните кръвоносният съд, който е разположен там. Ако все пак това се случи, притиснете кървящият нокът за 2-3 минути с памуче, докато кървенето спре. Рядко пъти се наблюдава и прорастване на клюна. Обикновено това се случва, когато птицата няма свежи клонки и дървени пръчки, които да кълве. В този случай отново се посъветвайте с ветеринар. Възможно е вашата птица да киха. Това не винаги е признак за настинка. Може корелата просто да прочиства дихателните си пътища. Прозяването пък, най-вероятно сочи за намалено съдържание на кислород в стаята, която трябва да проветрите добре. Не оставяйте никога нимфата сама по време на свободният й полет из стаята. Има много места, на които тя може да се нарани, закачи или счупи свой крайник, а често пъти и да загине.
Дори цялостното отглеждане на вашата корела да е отлично, аз бих ви посъветвал веднъж годишно да я водите на ветеринарен преглед с лабораторно изследване на изпражненията. Уверявам ви, че сумата, която ще заплатите ще е нищожна, в сравнение със спокойствието, което ще си осигурите и удоволствието, което ще получите от правилното отглеждане на вашия пернат любимец, а това е най-важното за дълголетието на този хитроумен, весел и предан "приятел" наречен австралийска дългоопашата корела. Всичко е във вашите ръце!
Няма коментари
Още от форумa
