Каква е разликата между Американски стафордшир териер и питбул?
Български Питбул Клуб
преди 144 месеца
3
Материалът е публикуван в "American Staffordshire Terrier" от Rade Dakic-Kica през 1990г.
И днес, след толкова години, дилемата дали американският стафордшир и питбулът са една и
съща, или две различни породи все още е ненапълно разрешена, много актуална и все по-
открита за диалог.
Честно казано, и най-големите познавачи и специалисти, занимаващи се с тези кучета, нямат
еднозначен отговор на въпроса. Четейки различна литература, лично аз с годините съм
склонен да се присъединя към мнението на една група автори. Броят на тезите, касаещи
приликите и разликите между стафордшира и питбула, е голям, но аз се придържам към
вижданията на онази група автори, за които смятам, че имат най-достоверна позиция. Разбира
се, не мога да бъда 100 процента сигурен, че именно това мнение на точно тази група е най-
вярното. Искам да предупредя читателите да не се позовават изцяло на моето мнение, тъй като
становището на някои други автори по този проблем е коренно различно.
В бр. 2/1983 г. на списание "Kampfhund" прочетох два различни отговора на въпроса дали става
дума за една или за две различни породи. Г-н Wahl е на мнение, че става въпрос за две
разновидности на една и съща порода, докато г-н Janssen от Холандия - дългогодишен
развъдчик на питбултериери, защитава питбула и категорично го разграничава от
стафордшира. Научна проверка дава яснота на недоразуменията, като резултатът се публикува
в следващия брой на същото списание. Професор-доктор Schleger от Виенския университет,
известен съдия на този тип кучета и дългогодишен селекционер на бултериери, се заема със
случая и установява, че и двете породи произлизат една от друга. Де факто става дума за една
и съща порода. Научното мнение обаче не съвпада с народното разбиране. Авторът на
последвала статия - г-н Sewerin - също дългогодишен развъдчик на бултериери, казва: "Г-н
Janssen иска да каже, че стафордширът и питбулът дълго време не са били смесвани кръвно -
образно казано, и че са селекционирани по отделно, но преди да започне разделното
развъждане, селекцията е била единствено за нуждите за борба на питбула."
През февруари 1983 г. в списанието на ADBA (American Dog Breeder Assotiation) излиза статия от
главния редактор на "Pit Bull Gazette" г-н Ralph Greenwud, в която той пише: "Старите кучета от
нашата порода в Америка до 1936 г. са наричани Американски питбултериери. Същата година
АКС (American Kennel Club) регистрира тези кучета в своя племенен регистър под името
"стафордшир териер"." Много от регистрираните като питбули в ADBA кучета впоследствие са
записани в АКС като стафордшири и регистрирани под това име. Случвало се е, едно и също
куче да бъде регистрирано едновременно в няколко организации, занимаващи се с
развъждане на расови кучета, например АКС, ADBA и UKC (United Kennel Club).
През 1936 г. АКС приема стандарт за породата стафордширски териер, но истинското
разделение става на практика доста по-късно - около 1972 г. Коментарът на г-н Sewerin по този
въпрос е: "Би било полезно за нашите големи питбул-фанатици да прочетат и разберат
мненията на учените хора. Кръстосване между питбул и стафордшир не трябва да се
реализира."
От написаното дотук следва, че стафордширът е вариант на питбула, развъждан с много по-
хуманни цели и регистриран от АКС като куче, предназначено за изложби, докато ADBA
регистрира тези кучета, които са предназначени за борби.
Днес разграничението е съвсем строго и ясно: кучета, регистрирани и произведени в АКС, могат
да се състезават на изложби по цял свят, докато кучета, регистрирани от други киноложки
организации в САЩ - не могат. При покупка на куче от САЩ трябва да сте особено внимателни,
тъй като Международната федерация по кинология - FCI, признава единствено родословия,
издадени от АКС.
Накрая ще се върна за малко в миналото, за да спомена някои известни питбули, изиграли
важна роля при създаването на стафордшира такъв, какъвто го познаваме днес. Това са: Kolby,
Tudor, Valas, Laytner, Pilot, Rafert, Hemel и т. н. Известна е и линията на Old Famili red nous -
линия, при която носните гъби на кучетата са кафеникаво-червени, а не черни. Днес стандартът
на стафордшира не допуска такава пигментация на носа, докато при питбула този цвят е
разрешен.
"Какво следва от тази статия. В международен мащаб имаме от една страна UKC и ADBA, от друга AKC и FCI. Какво беше положението в България, до скоро имаше само клуб за АСТ. За Питбула имаше съществуваща, но неактивна НПБА. Сега за първи път от 15 години насам има активно сдружение и това е Българският Питбул Клуб. Тези които използват питовете за боеве, извършват нелегална дейност, ако породата бъде забранена в България за тези хора нищо не се променя, тяхната дейност остава нелегална, но какво ще правят останалите, които просто са любители? Ще имат ли защита пред закона, отговора е НЕ, освен ако нямат защита чрез клубът. Така че ако за някои клубът е ненужен, за мен клуба е единствената опора с която разполага тази порода в БГ." @Коментар от Фейсбук
И днес, след толкова години, дилемата дали американският стафордшир и питбулът са една и
съща, или две различни породи все още е ненапълно разрешена, много актуална и все по-
открита за диалог.
Честно казано, и най-големите познавачи и специалисти, занимаващи се с тези кучета, нямат
еднозначен отговор на въпроса. Четейки различна литература, лично аз с годините съм
склонен да се присъединя към мнението на една група автори. Броят на тезите, касаещи
приликите и разликите между стафордшира и питбула, е голям, но аз се придържам към
вижданията на онази група автори, за които смятам, че имат най-достоверна позиция. Разбира
се, не мога да бъда 100 процента сигурен, че именно това мнение на точно тази група е най-
вярното. Искам да предупредя читателите да не се позовават изцяло на моето мнение, тъй като
становището на някои други автори по този проблем е коренно различно.
В бр. 2/1983 г. на списание "Kampfhund" прочетох два различни отговора на въпроса дали става
дума за една или за две различни породи. Г-н Wahl е на мнение, че става въпрос за две
разновидности на една и съща порода, докато г-н Janssen от Холандия - дългогодишен
развъдчик на питбултериери, защитава питбула и категорично го разграничава от
стафордшира. Научна проверка дава яснота на недоразуменията, като резултатът се публикува
в следващия брой на същото списание. Професор-доктор Schleger от Виенския университет,
известен съдия на този тип кучета и дългогодишен селекционер на бултериери, се заема със
случая и установява, че и двете породи произлизат една от друга. Де факто става дума за една
и съща порода. Научното мнение обаче не съвпада с народното разбиране. Авторът на
последвала статия - г-н Sewerin - също дългогодишен развъдчик на бултериери, казва: "Г-н
Janssen иска да каже, че стафордширът и питбулът дълго време не са били смесвани кръвно -
образно казано, и че са селекционирани по отделно, но преди да започне разделното
развъждане, селекцията е била единствено за нуждите за борба на питбула."
През февруари 1983 г. в списанието на ADBA (American Dog Breeder Assotiation) излиза статия от
главния редактор на "Pit Bull Gazette" г-н Ralph Greenwud, в която той пише: "Старите кучета от
нашата порода в Америка до 1936 г. са наричани Американски питбултериери. Същата година
АКС (American Kennel Club) регистрира тези кучета в своя племенен регистър под името
"стафордшир териер"." Много от регистрираните като питбули в ADBA кучета впоследствие са
записани в АКС като стафордшири и регистрирани под това име. Случвало се е, едно и също
куче да бъде регистрирано едновременно в няколко организации, занимаващи се с
развъждане на расови кучета, например АКС, ADBA и UKC (United Kennel Club).
През 1936 г. АКС приема стандарт за породата стафордширски териер, но истинското
разделение става на практика доста по-късно - около 1972 г. Коментарът на г-н Sewerin по този
въпрос е: "Би било полезно за нашите големи питбул-фанатици да прочетат и разберат
мненията на учените хора. Кръстосване между питбул и стафордшир не трябва да се
реализира."
От написаното дотук следва, че стафордширът е вариант на питбула, развъждан с много по-
хуманни цели и регистриран от АКС като куче, предназначено за изложби, докато ADBA
регистрира тези кучета, които са предназначени за борби.
Днес разграничението е съвсем строго и ясно: кучета, регистрирани и произведени в АКС, могат
да се състезават на изложби по цял свят, докато кучета, регистрирани от други киноложки
организации в САЩ - не могат. При покупка на куче от САЩ трябва да сте особено внимателни,
тъй като Международната федерация по кинология - FCI, признава единствено родословия,
издадени от АКС.
Накрая ще се върна за малко в миналото, за да спомена някои известни питбули, изиграли
важна роля при създаването на стафордшира такъв, какъвто го познаваме днес. Това са: Kolby,
Tudor, Valas, Laytner, Pilot, Rafert, Hemel и т. н. Известна е и линията на Old Famili red nous -
линия, при която носните гъби на кучетата са кафеникаво-червени, а не черни. Днес стандартът
на стафордшира не допуска такава пигментация на носа, докато при питбула този цвят е
разрешен.
"Какво следва от тази статия. В международен мащаб имаме от една страна UKC и ADBA, от друга AKC и FCI. Какво беше положението в България, до скоро имаше само клуб за АСТ. За Питбула имаше съществуваща, но неактивна НПБА. Сега за първи път от 15 години насам има активно сдружение и това е Българският Питбул Клуб. Тези които използват питовете за боеве, извършват нелегална дейност, ако породата бъде забранена в България за тези хора нищо не се променя, тяхната дейност остава нелегална, но какво ще правят останалите, които просто са любители? Ще имат ли защита пред закона, отговора е НЕ, освен ако нямат защита чрез клубът. Така че ако за някои клубът е ненужен, за мен клуба е единствената опора с която разполага тази порода в БГ." @Коментар от Фейсбук
Още от форумa
