Кой те гледа иззад решетките?
През последните 40 години научихме много за нашите най-близки роднини сред животните – човекоподобните маймуни. Многогодишни проучвания върху горилите, шимпанзетата и бонобо в Африка и върху орангутаните в Азия показаха удивително разнообразие на тяхното поведение, екология и култура.
Наблюденията и изследванията в зоологическите градини и в институтите разкриха генетичното разнообразие, способността за наследяване на определени черти и способностите на маймуните да използват език.
Днес знаем много повече от преди как тези изумителни животни се държат при различни екологични, социални, медицински и образователни експерименти с тях. Те показват креативност, интелигентност, социална свързаност и способност да решават различни проблеми.
Време е, но вече сериозно, да си зададем въпроса имаме ли право да държим тези същества в робство?
В последните години силно нараснаха нападенията срещу хора от страна на човекоподобни маймуни (основно шимпанзета). Най-често се случва затворена маймуна да напада своя собственик, негов приятел или посетител в помещението. След едно такова брутално нападение от страна на младо шимпанзе през 2009 г. приматологът Франс де Ваал бе запитан за атаките на държани в плен шимпанзета срещу хора и той ги окачестви като нещо "съвсем нормално".
"Най-често те атакуват иззад решетките. И отхапват пръсти. Случва се по-често с хора, които те не познават добре или с хора, които не познават шимпанзетата. Но се е случвало и на страшно много учени и изследователи, които днес ходят без някой и друг пръст", казва ученият.
Някои зоологически градини също имат сериозни проблеми.
Мъжкото шимпанзе Сантино е прехвърлено в шведската зоологическа градина "Фурувик" през 1983 г. Дванадесет години по-късно, когато достига полова зрелост, Сантино убива единственото друго мъжко шимпанзе в зоологическата градина. После започва да събира камъни и да ги хвърля по посетителите, които са отделени от него с ограда и ров. Когато през зимата зоологическата градина затваря, Сантино спира да събира камъни, което показва, че онова, което го ядосва, са посетителите и че те провокират агресивното му поведение. Днес той е кастриран и показва, че се дразни по-малко от посетителите.
Зоологическите градини не са единствените институции, станали жертва на агресията на шимпанзета.
През 2012 г. имаше ужасно нападение в института на Джейн Гудъл "Раят на шимпанзетата" в Южна Африка. Като се има предвид, че институтът е свързан с един от най-напредналите изследователи на шимпанзета, очакването е, че там се полагат изключително големи грижи за тези животни, макар че много от тях са били жертва на насилие преди да бъдат докарани в института.
Въпреки това, докато развеждал посетители в заведението, студент от Тексас е хванат от две мъжки шимпанзета, които го издърпали изпод оградата с бодлива тел под електричество и жестоко го нападнали. Момчето е оживяло, но ще се възстановява дълги години и има липсващи части от тялото му. Той не е дразнил маймуните, не се е отнасял лошо с тях, не е предизвикал по никакъв начин агресията им. Единственото, което е направил, е че е бил в обхвата им.
Това показва, че проблемът не опира до маймуни, държани при лоши условия от зле обучени гледачи или дразнени от неграмотни посетители. Нито че само агресивните по принцип шимпанзета показват такова поведение. Дори мирните и спокойни маймуни бонобо са атакували хора, при това в центъра "Бонобо Хоуп". Очевидно проблемът се корени в това, че изобщо държим тези животни в плен.
Днес вече знаем, че човекоподобните маймуни са чувствителни, интелигентни, извънредно силни и потенциално опасни. Какво оправдание имаме тогава да ги осъждаме на доживотен затвор в клетки – дори и с достатъчно храна, играчки, любящи гледачи и достатъчно място? Нима добрите условия оправдават факта, че ги държим в робство и затворени доживот?
Неотдавна 12 работници напуснаха групово "Бонобо Хоуп" и написаха писмо до дирекцията, в което твърдят, че директорката Сюзън Савидж-Ръмбо вече не е компетентна да управлява центъра. Те цитират серия от проблеми в центъра, сред които необясними наранявания сред маймуните, изискващи хирургическа и ветеринарна намеса, инцестни копулации и аборти, атаки срещу служители, маймуни с оставен достъп навън през нощта, бягство на една от маймуните, излагането им на показ пред посетители, които нямат необходимите за целта ваксинации.
Същевременно добрата воля и грижа на Савидж-Ръмбо, която се занимава с тези маймуни още от детството си, не подлежат на съмнение. Тя документира езиковите им способности и уменията да правят различни сечива и дори твърди, че тази група е на ръба да развие нова хибридна бонобо-човешка култура. Тя дори съобщава, че някои от тези бонобо вече говорят английски. Лично отглежда бебето Теко, за което твърди, че е аутист и затова го е отделила от общата група.
Ако разбирането на Савидж-Ръмбо за тази група бонобо е правилно – а така твърдят цяла група други изследователи на приматите – то как тогава тя оправдава факта, че ги държи в център, който по същество е един мрачен затвор с максимална степен на сигурност?
Нейните бонобо не могат да бъдат пуснати на свобода. Не могат да бъдат пуснати нито Сантино, нито другите маймуни от зоологическите градини, цирковете и частните домове. Те нямат територия, на която да се заселят, не притежават и уменията да оцеляват в дива среда. Веднъж хванати, те са поставени в клетка и ще прекарат там до края на живота си. Точно това явно ги прави ядосани и агресивни. А най-опасното е, че те нямат страх от хората.
От Демократична република Конго напоследък съобщават, че са зачестили нападенията на диви шимпанзета срещу хора. Местните медии съобщават за 10 човешки жертви и 17 атаки, като твърдят, че те са отмъщение срещу човешката бруталност и лошо отношение. Нападенията са в разкъсван от военни действия регион близо до националния парк Вирунгу, в който планинските горили някога бяха голяма туристическа атракция.
Аз не съм против всички зоопаркове и други центрове, които държат животни в плен. Някои от тях са отлични и много полезни от образователна гледна точка.
Но аз съм против мъченията. И започвам да си мисля, че задържането на тези животни в клетка или в плен, независимо колко добри са условията там, не е нищо друго, а точно това – мъчение и изтезание за тях.
д-р Пат Шипман, Psychology Today
Източник: bgtatko.bg
Наблюденията и изследванията в зоологическите градини и в институтите разкриха генетичното разнообразие, способността за наследяване на определени черти и способностите на маймуните да използват език.
Днес знаем много повече от преди как тези изумителни животни се държат при различни екологични, социални, медицински и образователни експерименти с тях. Те показват креативност, интелигентност, социална свързаност и способност да решават различни проблеми.
Време е, но вече сериозно, да си зададем въпроса имаме ли право да държим тези същества в робство?
В последните години силно нараснаха нападенията срещу хора от страна на човекоподобни маймуни (основно шимпанзета). Най-често се случва затворена маймуна да напада своя собственик, негов приятел или посетител в помещението. След едно такова брутално нападение от страна на младо шимпанзе през 2009 г. приматологът Франс де Ваал бе запитан за атаките на държани в плен шимпанзета срещу хора и той ги окачестви като нещо "съвсем нормално".
"Най-често те атакуват иззад решетките. И отхапват пръсти. Случва се по-често с хора, които те не познават добре или с хора, които не познават шимпанзетата. Но се е случвало и на страшно много учени и изследователи, които днес ходят без някой и друг пръст", казва ученият.
Някои зоологически градини също имат сериозни проблеми.
Мъжкото шимпанзе Сантино е прехвърлено в шведската зоологическа градина "Фурувик" през 1983 г. Дванадесет години по-късно, когато достига полова зрелост, Сантино убива единственото друго мъжко шимпанзе в зоологическата градина. После започва да събира камъни и да ги хвърля по посетителите, които са отделени от него с ограда и ров. Когато през зимата зоологическата градина затваря, Сантино спира да събира камъни, което показва, че онова, което го ядосва, са посетителите и че те провокират агресивното му поведение. Днес той е кастриран и показва, че се дразни по-малко от посетителите.
Зоологическите градини не са единствените институции, станали жертва на агресията на шимпанзета.
През 2012 г. имаше ужасно нападение в института на Джейн Гудъл "Раят на шимпанзетата" в Южна Африка. Като се има предвид, че институтът е свързан с един от най-напредналите изследователи на шимпанзета, очакването е, че там се полагат изключително големи грижи за тези животни, макар че много от тях са били жертва на насилие преди да бъдат докарани в института.
Въпреки това, докато развеждал посетители в заведението, студент от Тексас е хванат от две мъжки шимпанзета, които го издърпали изпод оградата с бодлива тел под електричество и жестоко го нападнали. Момчето е оживяло, но ще се възстановява дълги години и има липсващи части от тялото му. Той не е дразнил маймуните, не се е отнасял лошо с тях, не е предизвикал по никакъв начин агресията им. Единственото, което е направил, е че е бил в обхвата им.
Това показва, че проблемът не опира до маймуни, държани при лоши условия от зле обучени гледачи или дразнени от неграмотни посетители. Нито че само агресивните по принцип шимпанзета показват такова поведение. Дори мирните и спокойни маймуни бонобо са атакували хора, при това в центъра "Бонобо Хоуп". Очевидно проблемът се корени в това, че изобщо държим тези животни в плен.
Днес вече знаем, че човекоподобните маймуни са чувствителни, интелигентни, извънредно силни и потенциално опасни. Какво оправдание имаме тогава да ги осъждаме на доживотен затвор в клетки – дори и с достатъчно храна, играчки, любящи гледачи и достатъчно място? Нима добрите условия оправдават факта, че ги държим в робство и затворени доживот?
Неотдавна 12 работници напуснаха групово "Бонобо Хоуп" и написаха писмо до дирекцията, в което твърдят, че директорката Сюзън Савидж-Ръмбо вече не е компетентна да управлява центъра. Те цитират серия от проблеми в центъра, сред които необясними наранявания сред маймуните, изискващи хирургическа и ветеринарна намеса, инцестни копулации и аборти, атаки срещу служители, маймуни с оставен достъп навън през нощта, бягство на една от маймуните, излагането им на показ пред посетители, които нямат необходимите за целта ваксинации.
Същевременно добрата воля и грижа на Савидж-Ръмбо, която се занимава с тези маймуни още от детството си, не подлежат на съмнение. Тя документира езиковите им способности и уменията да правят различни сечива и дори твърди, че тази група е на ръба да развие нова хибридна бонобо-човешка култура. Тя дори съобщава, че някои от тези бонобо вече говорят английски. Лично отглежда бебето Теко, за което твърди, че е аутист и затова го е отделила от общата група.
Ако разбирането на Савидж-Ръмбо за тази група бонобо е правилно – а така твърдят цяла група други изследователи на приматите – то как тогава тя оправдава факта, че ги държи в център, който по същество е един мрачен затвор с максимална степен на сигурност?
Нейните бонобо не могат да бъдат пуснати на свобода. Не могат да бъдат пуснати нито Сантино, нито другите маймуни от зоологическите градини, цирковете и частните домове. Те нямат територия, на която да се заселят, не притежават и уменията да оцеляват в дива среда. Веднъж хванати, те са поставени в клетка и ще прекарат там до края на живота си. Точно това явно ги прави ядосани и агресивни. А най-опасното е, че те нямат страх от хората.
От Демократична република Конго напоследък съобщават, че са зачестили нападенията на диви шимпанзета срещу хора. Местните медии съобщават за 10 човешки жертви и 17 атаки, като твърдят, че те са отмъщение срещу човешката бруталност и лошо отношение. Нападенията са в разкъсван от военни действия регион близо до националния парк Вирунгу, в който планинските горили някога бяха голяма туристическа атракция.
Аз не съм против всички зоопаркове и други центрове, които държат животни в плен. Някои от тях са отлични и много полезни от образователна гледна точка.
Но аз съм против мъченията. И започвам да си мисля, че задържането на тези животни в клетка или в плен, независимо колко добри са условията там, не е нищо друго, а точно това – мъчение и изтезание за тях.
д-р Пат Шипман, Psychology Today
Източник: bgtatko.bg
Няма коментари
Още от форумa
