Езда - Незабравимо преживяване и любов за цял живот
Един от най-популярните спортове в света е ездата. Тя помага за доброто физическото развитие и за регулиране на телесното тегло, учи на контакт с животните и допринася за постигане на вътрешен мир и спокойствие. Използвана за всичко - от война до лечение, днес, в епохата на бързите автомобили и Интернет ездата е сякаш малко забравена и пренебрегната. Дали не е време да си я припомним?
История на ездата
Всъщност ние спокойно можем да се гордеем, че сме дали на света не само киселото мляко и компютъра, но и дружбата с коня. И не е това, което много от вас си мислят. Много по-древно е. Ние сме наследници на многобройния народ на траките, гробниците на които са останали по днешните земи в неизчислим мащаб. Траките са опитомили коня, превърнали са го в "оръжие", създали са ездата и впоследствие - прототипът на бойната колесница.
Това е станало повече от хилядолетие преди новата ера - в трихилядигодишната омирова традиция повсеместно наричат траките "конеборци", конете на тракийския цар Рез са били най-голямата и ценна плячка на гърците, а победата над човекоядните коне на тракийския цар Диомед е подвиг, достоен за 12-те геройства на Херкулес.
Още по-стара гръцка традиция, от митичния период, говори, че в Тракия живели на племена кентаврите - страшните воини полухора-полуконе, а един от най-умните сред тях бил кентавърът Хирон, учител на богове и герои по разум и военно майсторство.
Лесно можем да си представим какво са имали предвид гърците в епохата, в която не познавали коня (те нямат конница дори за доста късната война срещу Персия), а траките в продължение на хиляди години са известни като първокласни воини и са търсени и наемани в професионалните армии по целия свят.
Днес за съжаление е останала само сянка от спомена за това величие. Не знаем дори кои са оригиналните тракийски породи; съвременните развъдници създават полукръвни местни породи предимно от кръстоска на наши кобили с производни на английската порода жребци (популярната източнобългарска порода например).
Какво е ездата?
Ездата е единственият спорт, практикуван масово, който зависи от синхрона и разбирането между коня и ездача като изпълнение, и абсолютно зависи от коня, а не от ездача, като постижение. Независимо дали е скок или бързо бягане, от коня зависи да си прецени силите до края или да направи правилен разчет на стъпките. Той може да се подчини и на ездача, но това рядко води до успех, ако конят не знае и не е подготвен за това, което прави.
Ездата е упражнение за сила в краката. Ездачът се държи за коня, притискайки с крака, ръцете са напълно свободни. Втора основна част в работата на ездача е да си опази стойката. Изправен гръб право нагоре, и движение от таза и седалищната част, копиращи движенията на коня в синхрон - това е основата на доброто движение.
Важно е също така да спазите правилна позиция на краката - пръсти в стремето, пети-по-ниско долу; както и позиция на ръцете зад холката на коня, с леко изпънати, но не стегнати юзди.
Стягайки с краката, вие се държите здраво за коня, притискате го срещу непозволени движения и усещате неговите движения и отклонения. Винаги стягайте крака от коляното и нагоре, и се стремете да упражнявате натиск колкото се може по-ниско, за по-добро равновесие.
Предполагам, че именно това изискване, теглото, както и телесната структура (мъжете са по-високи и с масивен гръден кош) прави жените по–често добри жокеи, и което никак не е маловажно: по-желани от конете за жокеи.
Поддържайки юздите стегнати, но не изпънати, карате коня да е с изпъната красиво глава и да е нащрек за ваши команди. Не изпъвайте юздите обаче. И не ги ползвайте за опора или за да се задържите на седлото, освен ако положението не е критично.
Юздите свършват в устата на коня в метален уред с остри ръбове - транзела, чиито функция е да боде коня в устата и да му притиска зъбите, указвайки му посоката. На практика юздите управляват коня чрез болка и ако постоянно му я прилагате, в най-добрия случай ще го изнервите, а може и по-лошо.
Следвайки движенията на коня, вие облекчавате самия кон и той издържа повече, а облекчавате и себе си, като избягвате търкане, друсане, подскачане, следвано от наранявания, претърквания и прочие.
Ездата ще ви помогне много добре в спорта - първо, за да придобиете чувство за баланс и равновесие, и после, да развиете мускули, като бедрените, глутеуса, абдуктори и аддуктори на краката, мускулите на таз и гръбначен стълб, изправяне на стойката и т.н.
И не на последно място, ездата е психология. Бързо ще разберете колко много зависи от настроението и чувствата дори на коня, от неговия страх или надъханост, и ще започнете да ги управлявате.
Правилата на играта
Освен написаното по-горе, има още редица други правила, преди да започнете с ездата.
Първо, изберете си база и треньор. Изключително важно, даже критично условие.
В базата е хубаво да има поне 5-6 коня за езда, за да можете да ги сменяте. Базата е добре да има как да организира и езда на открито, в естествени условия, а не само на "манеж".
Треньорът е много важен. Не избирайте веднага. Питайте, ходете и гледайте уроци. Никой няма да ви забрани. Имаме много и добри жокеи, но от личен опит ще кажа, че добрият жокей за съжаление често е лош треньор. Не се водете по това.
Той няма търпението да започва всичко с всеки ученик отначало, често дори обръща повече внимание на екипировката, конете, базата, и списанията, отколкото на вас. На вас гледа просто като на чудесен и лесен източник на доходи. Води добре 2-3 начални урока и после дори не ви наблюдава, върши си неговата работа, а ако иска, конят може да ви обърне, ухапе, изрита…
Треньорът ще дойде в началото на урока, ще отправи 2-3 забележки и поправки от общ характер, които ще станат накрая подозрително банални и през останалото време ще ви остави да се оправяте сами.
Много повече за предпочитане е някой (не задължително да е професионален жокей), който ще ви обръща внимание, ще пробва различни неща, коне и упражнения, дори и ако няма точната школа за това.
Няма универсални решения. В този спорт конят и човекът трябва да се сработят и някой с опит трябва да помага. Проблем може да има в коня, в човека, или и в двамата. По принцип всички коне имат еднаква реакция за старт, стоп, завой и прочие основни команди, но всички по-особени изпълнения имат вариации, като повечето скъпи коне дори се обучават от жокеите на специфични начини на задаване на команди, за да не могат да се управляват от друг жокей.
Така че не е толкова важна школата по име, колкото школовката, която създавате по време на работа. Търсете треньора, той е най-важното условие.
Търсете и вашия кон. Гледайте внимателно. Вижте го. Красив кон, с развята грива, млад, мускулест, с високо вдигната глава, скача 1,50 метра без много да се засилва. Тича като вятър. Това не е вашият кон.
Конят за начинаещ е някой стар ветеран, видял добро и лошо, толкова пъти минавал по манежа, че знае всяка песъчинка наизуст. Такъв кон различава отлично кога на гърба му има ездач, ученик или дете. Той знае какво трябва да прави и дори в сложна ситуация, ако вие допуснете грешка, ще я поправи. Нужен ви е кон спокоен, сигурен и уверен в себе си.
Не ви трябва кон, който е надъхван за високи спортни постижения, млад (следователно в добрия случай склонен да се бори срещу правилата) или на стероиди. Такъв кон, веднага щом нещо не се получи и усети грешка във вас, ще се разбеснее и дори може да реши да си отмъсти. Младите, силни и буйни коне изискват сила, психология и твърда ръка за управление и са за стари жокеи. Ветераните са за ученици.
Винаги гледайте себе си и коня и се учете. Когато нещо не се получава, когато конят се съпротивлява… Търсете първо грешката в себе си. Вероятно вие не правите нещо както трябва, това обърква коня и го ядосва.
Ако например дърпате повода за надясно, а неволно кракът ви се клати и подбутва коня за движение наляво, това го изнервя. Или ако го яздите на скорост, но не сте стабилни - от една страна го подритвате, което той приема за увеличаване на скоростта, а от друга страна се държите за юздите, за да не паднете, което той смята за забавяне - това рано или късно ще го ядоса. Следете коня, говорете с него. Ушите му, пръхтенето, цялостното поведение казват много.
И разбира се, следвайте и общите правила. Например глупаво е да яздите кон по време на вечеря или обяд. Дрънченето на паничките, хрупането и цвиленето на другарите му ще го дразнят и той ще е склонен повече натам да клони, отколкото да слуша вас. Езда в голяма жега, студ или дъжд е опасно занимание, и едновременно с това не може да очаквате кой знае каква мотивация от коня.
Ако е към края на деня и вашият кон е имал много уроци, по-добре го сменете. Ако още не е излизал този ден, нека първо някой треньор го "загрее". Вижте го и за наранявания, често предните му крака отзад са разкървавени - ако при галоп си ги е пресрещал със задните.
Може гърбът му да е претъркан от много яздене или лошо седло или да накуцва с някой крак. Ездата ще е мъчение за него и това да се отърве от вас граничи с чувството му за самосъхранение.
Можете да награждавате коня. В зависимост от менюто и конете проявяват вкус, но общо взето никой кон не бяга от морков и захарче, а повечето обичат и ябълки. Но нека наградата да е след урока и да е съобразена с менюто на треньора.
Източник: bb-team.org
История на ездата
Всъщност ние спокойно можем да се гордеем, че сме дали на света не само киселото мляко и компютъра, но и дружбата с коня. И не е това, което много от вас си мислят. Много по-древно е. Ние сме наследници на многобройния народ на траките, гробниците на които са останали по днешните земи в неизчислим мащаб. Траките са опитомили коня, превърнали са го в "оръжие", създали са ездата и впоследствие - прототипът на бойната колесница.
Това е станало повече от хилядолетие преди новата ера - в трихилядигодишната омирова традиция повсеместно наричат траките "конеборци", конете на тракийския цар Рез са били най-голямата и ценна плячка на гърците, а победата над човекоядните коне на тракийския цар Диомед е подвиг, достоен за 12-те геройства на Херкулес.
Още по-стара гръцка традиция, от митичния период, говори, че в Тракия живели на племена кентаврите - страшните воини полухора-полуконе, а един от най-умните сред тях бил кентавърът Хирон, учител на богове и герои по разум и военно майсторство.
Лесно можем да си представим какво са имали предвид гърците в епохата, в която не познавали коня (те нямат конница дори за доста късната война срещу Персия), а траките в продължение на хиляди години са известни като първокласни воини и са търсени и наемани в професионалните армии по целия свят.
Днес за съжаление е останала само сянка от спомена за това величие. Не знаем дори кои са оригиналните тракийски породи; съвременните развъдници създават полукръвни местни породи предимно от кръстоска на наши кобили с производни на английската порода жребци (популярната източнобългарска порода например).
Какво е ездата?
Ездата е единственият спорт, практикуван масово, който зависи от синхрона и разбирането между коня и ездача като изпълнение, и абсолютно зависи от коня, а не от ездача, като постижение. Независимо дали е скок или бързо бягане, от коня зависи да си прецени силите до края или да направи правилен разчет на стъпките. Той може да се подчини и на ездача, но това рядко води до успех, ако конят не знае и не е подготвен за това, което прави.
Ездата е упражнение за сила в краката. Ездачът се държи за коня, притискайки с крака, ръцете са напълно свободни. Втора основна част в работата на ездача е да си опази стойката. Изправен гръб право нагоре, и движение от таза и седалищната част, копиращи движенията на коня в синхрон - това е основата на доброто движение.
Важно е също така да спазите правилна позиция на краката - пръсти в стремето, пети-по-ниско долу; както и позиция на ръцете зад холката на коня, с леко изпънати, но не стегнати юзди.
Стягайки с краката, вие се държите здраво за коня, притискате го срещу непозволени движения и усещате неговите движения и отклонения. Винаги стягайте крака от коляното и нагоре, и се стремете да упражнявате натиск колкото се може по-ниско, за по-добро равновесие.
Предполагам, че именно това изискване, теглото, както и телесната структура (мъжете са по-високи и с масивен гръден кош) прави жените по–често добри жокеи, и което никак не е маловажно: по-желани от конете за жокеи.
Поддържайки юздите стегнати, но не изпънати, карате коня да е с изпъната красиво глава и да е нащрек за ваши команди. Не изпъвайте юздите обаче. И не ги ползвайте за опора или за да се задържите на седлото, освен ако положението не е критично.
Юздите свършват в устата на коня в метален уред с остри ръбове - транзела, чиито функция е да боде коня в устата и да му притиска зъбите, указвайки му посоката. На практика юздите управляват коня чрез болка и ако постоянно му я прилагате, в най-добрия случай ще го изнервите, а може и по-лошо.
Следвайки движенията на коня, вие облекчавате самия кон и той издържа повече, а облекчавате и себе си, като избягвате търкане, друсане, подскачане, следвано от наранявания, претърквания и прочие.
Ездата ще ви помогне много добре в спорта - първо, за да придобиете чувство за баланс и равновесие, и после, да развиете мускули, като бедрените, глутеуса, абдуктори и аддуктори на краката, мускулите на таз и гръбначен стълб, изправяне на стойката и т.н.
И не на последно място, ездата е психология. Бързо ще разберете колко много зависи от настроението и чувствата дори на коня, от неговия страх или надъханост, и ще започнете да ги управлявате.
Правилата на играта
Освен написаното по-горе, има още редица други правила, преди да започнете с ездата.
Първо, изберете си база и треньор. Изключително важно, даже критично условие.
В базата е хубаво да има поне 5-6 коня за езда, за да можете да ги сменяте. Базата е добре да има как да организира и езда на открито, в естествени условия, а не само на "манеж".
Треньорът е много важен. Не избирайте веднага. Питайте, ходете и гледайте уроци. Никой няма да ви забрани. Имаме много и добри жокеи, но от личен опит ще кажа, че добрият жокей за съжаление често е лош треньор. Не се водете по това.
Той няма търпението да започва всичко с всеки ученик отначало, често дори обръща повече внимание на екипировката, конете, базата, и списанията, отколкото на вас. На вас гледа просто като на чудесен и лесен източник на доходи. Води добре 2-3 начални урока и после дори не ви наблюдава, върши си неговата работа, а ако иска, конят може да ви обърне, ухапе, изрита…
Треньорът ще дойде в началото на урока, ще отправи 2-3 забележки и поправки от общ характер, които ще станат накрая подозрително банални и през останалото време ще ви остави да се оправяте сами.
Много повече за предпочитане е някой (не задължително да е професионален жокей), който ще ви обръща внимание, ще пробва различни неща, коне и упражнения, дори и ако няма точната школа за това.
Няма универсални решения. В този спорт конят и човекът трябва да се сработят и някой с опит трябва да помага. Проблем може да има в коня, в човека, или и в двамата. По принцип всички коне имат еднаква реакция за старт, стоп, завой и прочие основни команди, но всички по-особени изпълнения имат вариации, като повечето скъпи коне дори се обучават от жокеите на специфични начини на задаване на команди, за да не могат да се управляват от друг жокей.
Така че не е толкова важна школата по име, колкото школовката, която създавате по време на работа. Търсете треньора, той е най-важното условие.
Търсете и вашия кон. Гледайте внимателно. Вижте го. Красив кон, с развята грива, млад, мускулест, с високо вдигната глава, скача 1,50 метра без много да се засилва. Тича като вятър. Това не е вашият кон.
Конят за начинаещ е някой стар ветеран, видял добро и лошо, толкова пъти минавал по манежа, че знае всяка песъчинка наизуст. Такъв кон различава отлично кога на гърба му има ездач, ученик или дете. Той знае какво трябва да прави и дори в сложна ситуация, ако вие допуснете грешка, ще я поправи. Нужен ви е кон спокоен, сигурен и уверен в себе си.
Не ви трябва кон, който е надъхван за високи спортни постижения, млад (следователно в добрия случай склонен да се бори срещу правилата) или на стероиди. Такъв кон, веднага щом нещо не се получи и усети грешка във вас, ще се разбеснее и дори може да реши да си отмъсти. Младите, силни и буйни коне изискват сила, психология и твърда ръка за управление и са за стари жокеи. Ветераните са за ученици.
Винаги гледайте себе си и коня и се учете. Когато нещо не се получава, когато конят се съпротивлява… Търсете първо грешката в себе си. Вероятно вие не правите нещо както трябва, това обърква коня и го ядосва.
Ако например дърпате повода за надясно, а неволно кракът ви се клати и подбутва коня за движение наляво, това го изнервя. Или ако го яздите на скорост, но не сте стабилни - от една страна го подритвате, което той приема за увеличаване на скоростта, а от друга страна се държите за юздите, за да не паднете, което той смята за забавяне - това рано или късно ще го ядоса. Следете коня, говорете с него. Ушите му, пръхтенето, цялостното поведение казват много.
И разбира се, следвайте и общите правила. Например глупаво е да яздите кон по време на вечеря или обяд. Дрънченето на паничките, хрупането и цвиленето на другарите му ще го дразнят и той ще е склонен повече натам да клони, отколкото да слуша вас. Езда в голяма жега, студ или дъжд е опасно занимание, и едновременно с това не може да очаквате кой знае каква мотивация от коня.
Ако е към края на деня и вашият кон е имал много уроци, по-добре го сменете. Ако още не е излизал този ден, нека първо някой треньор го "загрее". Вижте го и за наранявания, често предните му крака отзад са разкървавени - ако при галоп си ги е пресрещал със задните.
Може гърбът му да е претъркан от много яздене или лошо седло или да накуцва с някой крак. Ездата ще е мъчение за него и това да се отърве от вас граничи с чувството му за самосъхранение.
Можете да награждавате коня. В зависимост от менюто и конете проявяват вкус, но общо взето никой кон не бяга от морков и захарче, а повечето обичат и ябълки. Но нека наградата да е след урока и да е съобразена с менюто на треньора.
Източник: bb-team.org
Няма коментари
Още от форумa
