Могат ли наистина змиите да бъдат омаяни от музиката?

Не. Омайването няма нищо общо с музиката и всичко всъщност зависи от човека, който свири на pungi, инструмент направен от тръстика, както и от начина по който го движи пред лицето на змията. Змиите нямат външни уши и трудно могат да възприемат нещо друго освен ниско честотни шумове. Но когато те виждат пред тях нещо, което им изглежда заплашително, те се изправят в отбранителна поза. "Движенията на змията зависят изцяло от човека, който свири на съответния инструмент," споделя Робърт Дрюс, председател на отдела по херпетология (изследвания на земноводни и влечуги) към Калифорнийската академия на науките в Сан Франциско. "Ако той се люшка, и змията се люшка."

Дрюс изучава как животните отговарят на техните собствени повиквания; негова специалност са жабите. Жабите имат много добри уши, което е логично, тъй като звукът, който се разпространява по въздуха е с жизненоважно значение за тяхното потомство: квакащата мъжка жаба призовава женската. Всеки повик на различните видове жаби се различава, а Дрюс може да премине със завързани очи през гората в Кения и да различи 15 различни вида жаби, само като чуе тяхното крякане. Женските индивиди имат вътрешни уши, които са настроени само за призива на техния вид. Той обича дълбокия и богат терен, и когато свири на своя саксофон, предпочита неговия алт и тенор, вместо сопраното. Въпреки това, когато пътува в Африка, той носи сопраното със себе си. "Честно казано, направо го мразя, но пък то пасва точно в чантата ми," споделя той. А какво мислят жабите за неговото свирене? "На този въпрос не мога да отговоря. Човекът, който знае нещо за това е Берни Краус."

Краус е музикант и "звуково пейзажен еколог", който е записвал със Стиви Уондър, the Doors и Джордж Харисън (Краус работи по албума на Харисън Electronic Sound (електронен звук), което от една страна определено е било от полза за котката на Харисън). "Някои музиканти свирят на косатки или делфини," споделя той, "и това което се случва е, че първоначално тези създания проявяват любопитство и искат да разберат какво е това, и от къде идва." През 1985 година, той е част от екипа, който примамва изгубен гърбат кит извън делтата на река Сакраменто, като използва записи на други гърбати китове.

Краус коментира, че въпреки че животните сякаш отговарят на това, което ние наричаме музика, как всъщност да разберем какво наистина си мислят те? "Птиците поклащат глави заедно с ритъма, шимпанзета свирят на клавира заедно с Питър Гейбриъл," споделя той, "но ние приписваме наши качества на животните. Покажете ми животно, което да се наслаждава на музиката, без да е хванато в плен, и без да се налага да търси нещо, с което да разсее скуката." Краус смята, че ние сме научили нашата музика от природата, и в някои малки късчета на света, все още има групи от хора, които продължават да пеят заедно с природата, вместо за нея. Например Kaluli в Папуа Нова Гвинея, "смесват техните гласове със звуците на гората, като по този начин ние за първи път сме се научили как да правим полифония"-пеене с повече от един глас. Омайването на змиите също може би е започнало по този начин, с пеене и танцуване заедно със змията. Но това е било преди стотици години, преди да знаем, че змиите всъщност изобщо не могат да чуят свирещият инструмент.

Източник: Popular Science