Планинските бобри са развили по-дебели зъби, за да могат да се хранят с вулканични скали.

Видът планински бобър от западна Северна Америка е с наистина интересни зъби. Техните зъби са дебели и дълги, което им предоставя допълнителната здравина, необходима, за да могат да се хранят с твърди, песъчливи растения. Защо да прекарват цялото си време ядейки меки растения?

Докато планинският бобър звучи като бобър от такъв вид - който живее върху планините той реално може да няма връзка с видовете гризачи. А всъщност, той се счита за най-примитивния вид гризач, който все още съществува, спечелил заслужен етикет "жива вкаменелост". По същество, това означава, че настоящите му характеристики са останали до голяма степен непроменени милиони години наред - и единствено тази характеристика обърква биолозите.

Всичко се свежда до тези зъби. Планинските бобри имат хипсодонтия, което означава, че зъбите им са вкоренени високо и се разширяват покрaй линията на венците. Това, заедно с допълнителната дебелина на зъбите, осигурява много място за допълнително износване и издръжливост.  Това е характеристика, която конете и кравите са развили с времето, за да могат да се справят със сравнително песъчливия и влакнест материал - тревата, с което те основно се хранят. Проблемът е, че планинският бобър не яде нищо такова.

Сега Саманта Хопкинс от университета в Орегон има отговор на това. В момента планинските бобри нямат нужда от тези заби, но са имали нужда от тях преди около 10-15  милиона години, когато за първи път се появяват в докладите за вкаменелости. През този период от време, вулканите в Йелоустоун и Колумбия често изригвали по малко, бълвайки голямо количество вулканичен прах, който покривал планинското местообитание на бобрите.

Тази неочаквана вулканична подправка превърнала голяма част от растенията в песъчливи парчета силикон. Планинските бобри всъщност трябвало основно да ядат такъв вид храна по време на този вулканичен период, затова те развили подходящите дебели зъби, за да могат да оцелеят. Това което е особено забележимо е колко изолиран бил този ефект - докато планинските бобри в северозападните Съединени Щати и Канада трябвало да развият такива зъби, същият вид бобри, намиращи се само на сто мили в Сиера Невада, нямали такава нужда. Там все още има вулкани, но те очевидно не достигат до такива нива на интензивност, които пак да доведат до промяна на зъбите. 

Източник: newscientist.com